Работех в чужбина. Купих дом на децата, помогнах на майка ми. Но щом се върнах, ме чакаше изненада
Съпругата ми и аз взехме решение да подадем молба за бракоразвод, когато децата ни бяха към този момент пораснали. Живеехме в къщата, която баба й остави на жена ми, тъй че след развода се върнах да пребивавам на село при родителите си.
Големият ми наследник остана в града, работеше там и нае квартира с приятелката си, а дребната ми щерка още учеше и по тази причина живееше в общежитие.
По-големият ми брат живееше в къщата на родителите ми със остарялата ми майка. Той също нямаше шанс в брака си, беше разведен от дълго време.
Семейството ми постоянно ме е подкрепяло, околните ми постоянно са се притичвали на помощ в най-трудните моменти. Така беше и този път, когато се появих на вратата на дома на майка ми с нещата си след развода.
Беше доста мъчно да си намеря работа в селото; Това въобще не ме устройваше, тъй като имам две деца, които се нуждаят от помощ, а аз съм възрастен мъж и не мога да им дам нищо. Не желаех да седнал съм на врата на майка ми, а брат ми печелеше стотинки в селото.
Затова напролет взех решение да отпътува да работя в чужбина, с цел да осигуря заслужен живот за себе си и децата си. Работих неуморно в непознатата земя. Прибирах се рядко.
Синът ми през това време се ожени. Купих му апартамент, както и на щерка ми. Освен това постоянно давах на майка си и брат си обилни суми за ремонт на дома и домакинска работа.
Смятах да се установя на село, когато се върна от работа. С парите, които дадох, в къщата бяха прекарани газ и вода, бе приключена верандата и бе изработен главен ремонт.
Бях в чужбина повече от 10 години, когато усетих, че към този момент нямам сили да продължа да работя. Упоритият всекидневен труд взе своето. Семейството ми се радваше, че се връщам вкъщи, тъй като към този момент не бях млад, с цел да работя толкоз интензивно.
Върнах се да пребивавам с майка ми в нейната къща, съумях малко и си открих работа като служащ в учебното заведение. Парите бяха малко, само че приходите бяха сигурни и нямаше доста работа там. Освен това към момента имах обилни спестявания.
Когато майка ми и брат ми не бяха у дома и внезапно попаднах на някакви документи. Както се оказа, къщата, която с помощта на мен беше приведена в ред, съгласно документите напълно принадлежеше на по-големия ми брат.
Още като съм отпътувал в чужбина, майка ми му съставила дарителски акт. Поисках пояснения от тях, те единствено се оправдаха, че това е условност. Майка ми просто се надявала, че ще си уедя живота в чужбина, че може би ще си намеря жена и ще остана да пребивавам там.
А животът на брат ми въобще не се получил, тъй че би било почтено да оставя къщата на него.
Стана ми толкоз мъчително тогава.
Изобщо не знам какво да върша в този момент. Не мога да простя на фамилията си, в този момент ми е мъчно да бъда под един покрив с тях. Не желая да карам децата си да живеят с мен, те си имат личен живот, нямат време за мен.
Бих могъл да се върне в чужбина, с цел да печеля пари за жилище. Но към този момент нямам сили да го направя..
