Децата ми заявиха, че нямам право да ги карам да правят нещо вкъщи. Тогава им дадох добър урок
От няколко години сама отглеждам сина си и щерка си. Бившият ми брачен партньор се умори от отговорностите си като мъж и реши да ни напусне поради по-млада жена.
Накрая ми сподели, че новата му годеница сякаш била доста по-добра и по-млада от мен, а и било доста по-забавно да бъде с нея. Разбира се, върху нейните рамене не лежатт отговорността за фамилията, грижите за децата и куп други домашен отговорности.
Не го стопирах, нито даже го помолих да се върне; той е огромен мъж и може да взема независими решения.
Така останах сама с две деца. Отначало беше мъчно и извънредно, само че по-късно бързо се взех в ръце и привикнах с обстоятелството, че всички проблеми би трябвало да ги вземам решение сама.
Опитвам се да дам на децата си единствено най-хубавото. Работя от заран до вечер, с цел да не им липсва нищо и да са като всичките си връстници.
Децата ми са на 12 и 15 години. Ще ви кажа истината, и двамата са в сложна възраст сега. Миналата седмица се прибрах изтощена от работа и ги помолих да ми оказват помощ да почистя жилището си. Помолих огромната щерка да мине с прахосмукачка, а синът ми да измие чиниите, до момента в който подготвям вечерята.
Те единомислещо споделиха с отвращение, че нямам право да ги карам да вършат каквото и да било из къщата. Напротив, длъжна съм да им основа удобни условия за живот. Тук търпението ми просто се изчерпа.
А пък им отговори, че освен това състояние те нямат потребност от скъпи телефони и преносим компютър, тъй че още довечера ми ги връщат. И могат да си намерят всякаква информация в библиотеката.
Освен това не е нужно да ги обличам в скъпи облекла, тъй като на никое място не е написано, че децата би трябвало да наподобяват стилно, главното е да им е топло.
Още не бях приключила речта си, когато синът ми и щерка ми безшумно започнаха да правят работата, за която ги бях помолила.
Разбира се, развъждането на две деца сами и то младежи, не е лесна задача. Но в случай че в началото съм прекомерно общителна и блага с тях, след време просто ще изгубя престижа си и иска ми се качат на главата.
А вие имате ли деца в тийнейджърска възраст? Как успяхте да намерите общ език с тях?
