Майка ми ме роди след връзка с чужд мъж и ме остави пред вратата му. След години ме потърси…
Моето семейство беше моята майка. Поне до момента в който тя не докара у дома последния си мъж. Тогава бях на четири години и половина.
Но се появи следващият от нейните обожатели, който остана дълго време при нас и един ден сложи изискване на майка ми. Тя трябваше да направи избор сред него и мен.
И знаете ли, тя не мисли дълго, а взе решението за секунди. В рамките на два часа нещата ми бяха опаковани в три чанти, аз бях облечена и чаках на вратата. Мама и новият й мъж ме качиха в колата.
Влязохме в някакъв вход, майка ми пъхна някакви документи в ръцете ми, наподобява това бяха всичките ми движимости и тя звънна. Дори не изчака някой да отвори вратата, ми сподели да мълча и да заставам тук, като през това време тя изтича до колата и потегли.
Стоях там с три чанти и документи в ръцете си.
След малко някакъв висок мъж отвори вратата – беше личният ми татко. Той ме погледна и незабавно разбра, че съм неговата щерка.
Той безмълвно ме заведе в кухнята и по-късно се срещнах със фамилията му. Струваше ми се, че брачната половинка му и двамата му сина се отнасят с мен по-добре, в сравнение с би могло да бъде, макар че татко им първо предложи да ме заведе в сиропиталище.
Можете ли да си визиите? Добре, че жена му погледна шокираните ми и просълзени очи и му забрани да прави това. Това бе просто невероятна добрина на една непозната жена.
През първите няколко месеца, може би даже шест месеца, продължавах да очаквам личната ми майка да почука на вратата, само че това по този начин и не се случи.
Мина още известно време и аз несъзнателно започнах да назовавам „ майка “ дамата на татко ми. Тя в действителност ме обичаше с цялото си сърце и се отнасяше с мен като със лична щерка.
Но татко ми не обичаше нито мен, нито доведените ми братя, непрекъснато хленчеше, че ядем прекалено много. Често чувахме, че той харчи доста пари за нас, които можел да спести. И като цяло той беше тиранин, диктатор и буквоядец.
Щом се прибираше след работа, незабавно се криехме в детската стая и гледахме да не излизаме от нея.
И един ден се случи знамение – татко ми ни напусна, отиде при друга жена, също толкоз глупава, колкото личната ми майка.
По това време към този момент бяхме пораснали. Братята ми влязоха в първата година в университета, а аз таман завършвах учебно заведение. Братята ми помогнаха по всевъзможен метод да се приготвя за матурата и приемните изпити.
Знаете ли, макар че татко ни беше доста неприятен човек, той ни оказа помощ. Той беше този, който заплати уроците и разноските за образование и на тримата ни.
Благодарение на неговата помощ получихме положително обучение – братята ми станаха финансисти, а аз – юрист.
А три години по-късно татко ми умря, само че даже и тук не ни не помни. Всичко, което бе спечелил през живота си, е оставено на нас, личните му деца, а не на дамата, от която си потегли. Вероятно тъй като тя не съумя да го накара да се ожени за нея.
Станахме притежатели на неговия парцел и бизнес, дяловете на компанията бяха разпределени поравно сред нас тримата и майка ни. Започнахме да продължим бизнеса му му, даже се разширихме освен у нас, само че отворихме клонове във Варшава и Прага.
И знаете ли, незабавно щом се научихме по какъв начин да управляваме сполучливо бизнеса и да печелим положителни пари, личната ми майка си спомни, че има щерка.
Тя въобще не се бе трансформирала, просто бе остаряла за тези съвсем двадесет години. Изражението й беше безразлично като деня, в който ме изгони от живота си.
Арогантността й жаждата й за богат живот, си личаха толкоз мощно че даже не мога да го обясня с думи. Тя даже се опита да се престори, че ме е търсила през всичките тези години и се е тревожило какво е станало с мен и по какъв начин се е развил животът ми.
Но към този момент имах майка, която ми даде своята топлота, обич и внимание и не ме остави на произвола на ориста, макар че имаше такава опция, а ме остави при себе си.
Затова незабавно отговорих на тази жена, че си припомням доста добре по какъв начин избра безгрижния живот, по какъв начин ме остави с документи и движимости в един мрачен вход и по какъв начин бързаше към колата, с цел да избяга…
Казах й, че тя не съществува за мен и да не се появява още веднъж в живота ми.
И, знаете ли, олекна ми.
