Забременях на 17. Родителите ми веднага се развикаха да направя

Забременях на 17. Родителите ми незабавно се развикаха да направя аборт. Тези на приятеля ми Витали пристигнаха у нас и подвигнаха скандал.

Аз, споделиха те, унищожавам живота им с моето поколение. Те имали проекти за сина си. Искали да го пратят да учи в чужбина.

И ето, че съм се появила аз. Наричаха ме „ някое момиче от улицата, без обучение, семейство или жанр “. Те са столичани, за тях аз бях просто момиче от провинцията.

Витали ми се извини хиляди пъти. Моят обичан ме помоли да не слуша родителите си, както и неговите. Колко красиви думи на обич и поддръжка ми написа! Сърцето ми се стопи като ги прочетох.

Той искаше детето. Да, той беше единствено на 21. И какво от това? Той знаеше по какъв начин да печели пари, постоянно е мечтал за семейство и е убеден в възприятията си към мен.

Доверих се на Витали. Неведнъж ми е доказвал своята преданост. Наистина можех да разчитате на него. Витали сподели да не се тормозя и да го очаквам. Той ще подреди всичко.

Любимият ми имаше някакви спестявания. Планирахме да вдигнем женитба, само че проектите се трансформираха трагично. Витали се опитваше да откри апартамент. Уютен, необятен, покрай работата му.

Аз пък не можех да седнал съм дълго без работа. И без това фамилията ми ме упрекваше, че не върша нищо. Мама непрекъснато се оплакваше. Съсипала съм била живота й. „ Опозорихме се пред съседите! “

Баща ми сподели, че към този момент не съм му щерка. И даже ми взе парите, които баба ми даде за дипломирането, с цел да си купи кола. Толкова за поддръжката от фамилията ми

Аз пък си направих страница в Инстаграм. В която започнах да описвам за живота и ситуацията си. В акаунта си молех за препоръки по отношение на майчинството. За страдание не можах да попитам нищо личната си майка.

Страницата ми взе, че се разрасна бързо. Набирах известност. За три месеца 40 хиляди прелестни майки и доста положителни девойки ме последваха. Получих доста поддръжка от тях.

Благодарение на моята страница се срещнах с Антонина. Тя работеше в частна детска градина. Тази жена замести майка ми. Антонина съумя да ни помогне с жилище. Нейна другарка, добра брокерка,, за няколко дни ни откри жилището, от който се нуждаехме.

Витали незабавно заплати за първия и последния месец. Брокерката отхвърли да вземе пари за работата си. Тя ме помоли да похарча тези пари за себе си и за детето. Не можех да оставя нещата по този начин.

Искахме да й благодарим по някакъв метод, по тази причина направих реклама на страницата си. Препоръчах услугите на тази свята жена. Доколкото знам, в този момент има повече клиенти.

Взех да получавам положителни доходи от моята страница. Витали пък работеше за известен художник. Беше дясната му ръка. Някога този човек го учел да рисува, само че последователно Витали се отказал от това си занятие.

Въпросният художник направи ремонт в детската стая със личните си ръце. Изрисува я. Собствениците на жилището харесаха окончателния вид. Те споделиха, че в този момент апартаментът им може да се продаде на три пъти по-висока цена, като музеен експонат.

Бяхме подкрепени от изцяло непознати за нас хора: Антонина, дамата брокер, художника, елементарни хора, които се абонираха за моята страница. Всички писаха и изричаха думи на поддръжка, пожелаваха ни мощ и благополучие, предлагаха финансова помощ и единствено родителите ни смятаха за цялостно отчаяние.

Не смеех да кажа на баба ми за парите, които татко ми беше присвоил за себе си. Не желаех да я смущавам. Разказах й единствено за хубавите неща. Похвалих се със страницата си и триумфите на Витали.

Постепенно той доближи ново равнище. Започна да провежда изложения в нашия град. Получаваше доста повече пари, а също и потребни контакти.

Мина година от раждането. Омръзна ни да живеем в София и се преместихме в Пловдив.

Продължих да подкрепям страницата си. Рекламирах детски неща и играчки. Страницата ни донесе доста доходи. Живеехме добре. Не си отказвахме нищо, само че не пропускахме да пестим за черни дни. Рано или късно трябваше да си вземем лично жилище.

Тъкмо ни се подредиха нещата и внезапно за нас се сети майка ми. 

Обади ми се. Плачеше по телефона. Каза ми какъв брой красиво внуче имала! Копие на татко ми! Помоли ме да им отида на посетители с детето. Не споделих нищо. Мълчаливо затворих.

Тази жена ме караше да направя аборт, викаше ми, изнервяше ме, не ми оказа помощ нито със стотинка, не ме отбрани, когато татко ми присвои парите. И в този момент какво? Да доведа внука й!

Съвсем скоро ми се обадиха и родителите на Витали. Той незабавно отхвърли да приказва с тях.

– Просто им затвори – сподели ми той.

Аз не го послушах. Исках да схвана какво желаят. О, Боже, каква изненада! И те желаеха да видят внука си. Поискаха и амнистия, само че единствено по какъв начин го направиха.

„ Разбери ни. Мислехме, че ще съсипеш живота на сина ни с бременността си. Като положителни родители защитихме неговите ползи! Кой да знае, че ще можеш да се оправиш? “

Е, за такива обстановки народът е споделил „ Късно е, либе, за китка “.