Малко преди сватбата ми биологичният ми баща ме потърси. Бях объркан, но взех решение
Когато съм бил още в детската градина, татко ми отпътувал да работи в чужбина.
Липсвал ми е доста, тъй като съм бил привикнал постоянно да е там на толкоз млада възраст, въпреки всичко едно момче има потребност от татко повече отвсякога.
Един ден обаче той се прибра и аз бях доста благополучен. Радостта ми се трансформира в горест, когато татко ми сподели, че той и майка ми към този момент не могат да бъдат дружно. Тогава даде обещание, че каквото и да става, постоянно ще бъде мой татко.
В чужбина той намерил друга жена и сподели на майка ми, че желае да се разведе с нея. Обаче не ме не помни, изпращаше ми пари и сладкиши.
Баща ми не един път е казвал, че когато стана възрастен и в случай че желая, мога да отида при него, с цел да получа обучение в чужбина.
С течение на времето обаче стартира да не помни за мен: обаждаше ми се все по-рядко, преводите му ставаха по-оскъдни, а по-късно той изцяло не помни за мен.
Аз също не му напомнях за себе си и не го притеснявах. За какво да го върша? Той не се нуждаеше от мен. Тогава и аз нямах потребност от него.
Имах прелестно детство, майка ми ми даде най-хубавото и макар обстоятелството, че работеше доста, прекарваше цялото си свободно време с мен.
Впоследствие майка ми се омъжи повторно и чичо Михаил замести татко ми. Радвам се, че това се случи. Той беше по-добър татко от моя биологичен.
Благодарение на майка ми и новия ми татко израснах като благополучен и добър човек. Не отидох в чужбина да изучавам, учих тук, получих положително обучение и работя работа, която обичам.
Впоследствие се срещнах с бъдещата си брачна половинка и към този момент се готвехме за женитба.
През цялото това време нямаше нито новина от татко ми. Дори се зарадвах на това, тъй като в случай че се беше появил още веднъж в живота ми, тогава отново щях да се надявам на нещо и отново щеше да ме боли, в случай че изчезне, както постоянно става.
Наскоро обаче биологичният ми татко подсети за себе си. Не знам от кое място знаеше, че ще се бракосъчетавам. Явно искаше да го поканя на сватбата си. Нямал самообладание!
Разбира се, го отрязах.
Че какъв ми е той на мен? Той в никакъв случай не е бил до мен във значими моменти от живота ми и в подобен съдбоносен ден също не желая да го виждам покрай себе си.
Да го поканя на сватбата си бе прекомерно огромна чест за човек, който към този момент ми е станал чужд.
За мен е значимо, че обичаните ми хора, които постоянно бяха с мен, ще участват. За другите ми е все тая.
