Взех немощния си баща у дома. За да може преди да си отиде да го хвана за ръка и да му благодаря
Не съм последовател на спонтанните решения, само че този път постъпих тъкмо по този начин. Да, просто, в един момент. Взех остарелия си татко при себе си.
След като майка ми умря, той остана самичък в празната къща и към този момент не можеше да се грижи за себе си. Той се грижеше за мен, когато бях дребна, в този момент е мой ред.
Баща ми имаше доста малко движимости, всички се побираха в дребна чанта, взе някои облекла, остарял фамилен фотоалбум и обичаната си чаша.
Той към този момент е на 82 години и към този момент не наподобява като възрастен мъж. По-скоро е малко, непретенциозно момче, което се опасява от всичко.
Преди да влезе в стаята, деликатно я оглежда, а когато влиза през вратата, се държи за стената, с цел да не се спъне. Изобщо не приближава контактите и се опасява да включи печката.
Вече съвсем не приказва, тъй като през годините на самотност нямаше с кого да си приказва. Дори не мога да си показва какво е да прекарваш дни и нощи самичък, даже вълкът ще завие от сходна самотност.
Освен това той би трябвало да сготви нещо, да яде нещо, да се грижи за къщата, а на неговата възраст това е мъчно. Дори му е мъчно да върви дълго време – незабавно се появява зной.
На мен не ми е по никакъв начин мъчно да се грижа за него, тъй като татко ми е твърд орех и някогашен състезател.
Но повече от всичко татко ми се тревожи за мен, тъй като единствено аз съм му останала. Всеки път, когато се прибера от работа, той въздъхва облекчено и отива да гледа умерено телевизия.
Не му разрешавам да гледа канали с отрицателно наличие, открих му канал с хубави остарели българскифилми и душата му се радва, тъй като той обича да ги гледа.
Именно той ме научи, че животът е прекрасен и прелестен и че има положителни хора на света. Научена от образеца на класическите филми, израснах добър човек.
Радвам се, че татко ми е до мен. И даже когато му пристигна времето да отиде в различен свят, аз ще го хвана за ръката и ще му благодаря за всичко, което направи за мен.
Обичам те, тате.
