Германия закрива последните си атомни централи въпреки войната и кризата
Последните три атомни електроцентрали на Германия ще бъдат изключени на 15 април - без значение от енергийните разтърсвания в Европа поради съветската военна инвазия в Украйна, поради които цените на електрическата енергия скочиха внезапно за две години.
" Изар 2 ", " Некарвестхайм 2 " и " Емсланд " можеше да бъдат спрени още в края на 2022 година, само че компромисно бяха оставени да работят и през зимата, до момента в който Германия се мъчеше да реорганизира енергийния си микс след прекъсването на съветския газ и гърмежите на " Северен поток 1 и 2 ".
Решението е резултат на дългогодишна политическа тактика на " Зелените ", която беше превърната в необратим развой от Ангела Меркел след тежката повреда на японската АЕЦ " Фукушима ".
Извън страната - а и измежду огромна част от личните ѝ жители - недоумението и рецензиите към отхвърли на Германия от нуклеарна сила не престават.
" Насред историческа енергийна рецесия най-голямата индустриална страна в Европа стяга доставките на ток на континента без остра нужда за това. Без немското държавно управление да се е съветвало в елементи със своите сътрудници - сходно на построяването на газопроводите с Русия под Балтийско море ", разяснява Spiegel в своя обява.
Нещо повече - отводът от атомните централи се случва в миг, в който енергийният преход към по-екологично съобразени източници към момента не е стигнал до сполучлив резултат.
" Много германци споделят " не " освен на нуклеарната сила, а и на съвсем всичко останало. Въглища? Не, благодаря. Природен газ? Не, благодаря. Вятърни централи до нашия град? Не, благодаря. Далекопроводи? Не, благодаря. Фракинг? Не, благодаря. Улавяне на CO2? Не, благодаря. Забрана за отопление на газ? Не, благодаря. Забрана на мотори с вътрешно горене? Не, благодаря. По-високи цени на тока? Не, блгодаря. Ограничение на скоростта на колите? Не, благодаря ", обобщава медията.
Интересното е, че по-голямата част от публичното мнение към този момент споделя " Не " и на затварянето на АЕЦ.
Изследване на YouGov по поръчка на dpa измежду 2000 души в Германия демонстрира, че 32% от хората са съгласни, че атомните централи би трябвало да продължат да работят за стеснен интервал от време.
Други 33% споделят, че централите въобще не трябва да бъдат закривани.
Мнозинство за цялостен отвод от нуклеарна сила има единствено измежду симпатизантите на " Зелените ", които са част от ръководещата коалиция на Олаф Шолц - 56%. Избирателите на всички останали партии в Бундестага са срещу " неизбежното " решение.
При " Алтернатива за Германия " единствено 6% от поддръжниците на партията желаят прекъсване на атомните централи. Следват тези на Свободните демократи (12%), ХДС/ХСС (16%), Социалдемократите (31%) и " Левите " (37%).
Противоречивото отношение на германците към АЕЦ проличава и по още няколко обстоятелството: страната не се е отказала да внася ток, създаван от атомни централи във Франция или Чехия.
Национализираната неотдавна компания Uniper също има дялове в три АЕЦ в Швеция, като е мажоритарен притежател в една от тях. Общото произвеждане на Uniper от шведските реактори е 1,4 гигавата електрическа енергия - сравнимо с продуктивността на централата на RWE в Северна Германия, която ще бъде спряна през уикенда.
Uniper няма планове да се отхвърля от своите поколения в Швеция и възнамерява да влага в построяването на тестова площадка за експериментиране на материали и съставни елементи за дребни модулни реактори.
Изключването на атомните централи, които даваха енергийната сигурност на Германия през зимната рецесия, е " неуместно по немски ", написа в собствен коментар за Spigel журналистът Николаус Бломе, политически редактор на RTL и n-tv.
Той назовава края на нуклеарната сила в този подтекст " цялостна примес от немските пороци и дефицити на характера " и упреква освен " Зелените " за догматизма, само че и останалите партии, които не са спрели това решение при изменящите се условия в света.
" Ядреният въпрос на фона на войната и отбраната на климата през днешния ден е изцяло друг спрямо ситуацията преди 25 години при " червено-зелената " коалиция, преди 12 години при Меркел или преди 13 месеца, когато избухна войната. Зелено-левите представители обаче споделят: Вече е решено! Въпрос на принцип! Какво по-германско от това... ", разяснява той.
" Изар 2 ", " Некарвестхайм 2 " и " Емсланд " можеше да бъдат спрени още в края на 2022 година, само че компромисно бяха оставени да работят и през зимата, до момента в който Германия се мъчеше да реорганизира енергийния си микс след прекъсването на съветския газ и гърмежите на " Северен поток 1 и 2 ".
Решението е резултат на дългогодишна политическа тактика на " Зелените ", която беше превърната в необратим развой от Ангела Меркел след тежката повреда на японската АЕЦ " Фукушима ".
Извън страната - а и измежду огромна част от личните ѝ жители - недоумението и рецензиите към отхвърли на Германия от нуклеарна сила не престават.
" Насред историческа енергийна рецесия най-голямата индустриална страна в Европа стяга доставките на ток на континента без остра нужда за това. Без немското държавно управление да се е съветвало в елементи със своите сътрудници - сходно на построяването на газопроводите с Русия под Балтийско море ", разяснява Spiegel в своя обява.
Нещо повече - отводът от атомните централи се случва в миг, в който енергийният преход към по-екологично съобразени източници към момента не е стигнал до сполучлив резултат.
" Много германци споделят " не " освен на нуклеарната сила, а и на съвсем всичко останало. Въглища? Не, благодаря. Природен газ? Не, благодаря. Вятърни централи до нашия град? Не, благодаря. Далекопроводи? Не, благодаря. Фракинг? Не, благодаря. Улавяне на CO2? Не, благодаря. Забрана за отопление на газ? Не, благодаря. Забрана на мотори с вътрешно горене? Не, благодаря. По-високи цени на тока? Не, блгодаря. Ограничение на скоростта на колите? Не, благодаря ", обобщава медията.
Интересното е, че по-голямата част от публичното мнение към този момент споделя " Не " и на затварянето на АЕЦ.
Изследване на YouGov по поръчка на dpa измежду 2000 души в Германия демонстрира, че 32% от хората са съгласни, че атомните централи би трябвало да продължат да работят за стеснен интервал от време.
Други 33% споделят, че централите въобще не трябва да бъдат закривани.
Мнозинство за цялостен отвод от нуклеарна сила има единствено измежду симпатизантите на " Зелените ", които са част от ръководещата коалиция на Олаф Шолц - 56%. Избирателите на всички останали партии в Бундестага са срещу " неизбежното " решение.
При " Алтернатива за Германия " единствено 6% от поддръжниците на партията желаят прекъсване на атомните централи. Следват тези на Свободните демократи (12%), ХДС/ХСС (16%), Социалдемократите (31%) и " Левите " (37%).
Противоречивото отношение на германците към АЕЦ проличава и по още няколко обстоятелството: страната не се е отказала да внася ток, създаван от атомни централи във Франция или Чехия.
Национализираната неотдавна компания Uniper също има дялове в три АЕЦ в Швеция, като е мажоритарен притежател в една от тях. Общото произвеждане на Uniper от шведските реактори е 1,4 гигавата електрическа енергия - сравнимо с продуктивността на централата на RWE в Северна Германия, която ще бъде спряна през уикенда.
Uniper няма планове да се отхвърля от своите поколения в Швеция и възнамерява да влага в построяването на тестова площадка за експериментиране на материали и съставни елементи за дребни модулни реактори.
Изключването на атомните централи, които даваха енергийната сигурност на Германия през зимната рецесия, е " неуместно по немски ", написа в собствен коментар за Spigel журналистът Николаус Бломе, политически редактор на RTL и n-tv.
Той назовава края на нуклеарната сила в този подтекст " цялостна примес от немските пороци и дефицити на характера " и упреква освен " Зелените " за догматизма, само че и останалите партии, които не са спрели това решение при изменящите се условия в света.
" Ядреният въпрос на фона на войната и отбраната на климата през днешния ден е изцяло друг спрямо ситуацията преди 25 години при " червено-зелената " коалиция, преди 12 години при Меркел или преди 13 месеца, когато избухна войната. Зелено-левите представители обаче споделят: Вече е решено! Въпрос на принцип! Какво по-германско от това... ", разяснява той.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ