Фестивалът в Кан винаги е бил притегателна точка за най-престижните

Фестивалът в Кан постоянно е бил притегателна точка за най-престижните нови кино заглавия както от Америка, по този начин и от Европа и Азия. 2022 година ще се запомни с министър председателите на блокбъстъри като ", биографичната драма " Armageddon Time " с Антъни Хопкинс и Ан Хатауей или ".

Между тях обаче бяха показани и два чисто нови сериала - рядка чест за този формат.

Първият от тях е " Ирма Веп " с Алисия Викандер в основната роля, режисиран от французина Оливие Асаяс. Премиерата му в Кан се случи малко.



Заедно с него беше показан и трисерийният " Esterno notte " от Италия, който споделя същинската история на отвличането и убийството на някогашния министър председател Алдо Моро от терористичната формация " Червените бригади ".

Интересното е, че " Ирма Веп " на Асайас дебютира за повторно в Кан. Първата прожекция се случва през 1996 година, като тогава режисьорът показва едноименния филм с Маги Чун в основната роля. Актрисата играе сама себе си в история, която споделя по какъв начин границите сред облика ѝ в действителността и във въобразения сюжет може да се размият до неразбираемост.

Този път Алисия Викандер се превъплъщава в американска кинозвезда, която идва във Франция в опит да потърси ново начало след разочарования в кариерата и персоналния си живот.

Както и в истинския си филм, по този начин и в този момент Асаяс се старае освен да опише завладяваща история, само че и да улови духа на времето в развлекателната промишленост и попкултурата.

Режисьорът на " Esterno notte " Марко Белокио (82 г.) също има мощна връзка с Кан, като през 2021 година той беше награден с почетна " Златна палма ". През 1980 година неговият филм " A Leap in the Dark " (Salto nel vuoto) печели на Мишел Пиколи и Анук Еме премиите за най-хубави артисти от фестивала.

Спорът дали сериалите са " новото кино " или са просто следващият ефирен формат, основан за всеобща консумация, към момента разделя създателите.

" Дискриминацията " сред сериалите, които могат да попаднат под радара на Кан, и всички останали известни заглавия от каталозите на стрийминг платформите очевидно се акцентира и от селекцията на някои от тях в влиятелни кинофестивали.



Кан, да вземем за пример, кани единствено продукциите, които са основани от одобрени кино създатели. През 2017 година на фестивала е излъчен първият епизод от трилъра " Top of the Lake: China Girl " на Джейн Кампиън, носителка на " Оскар " за режисурата на " Пианото " от 1994 година и " Силата на кучето " през 2022 година В основните функции влизат Елизабет Мос, Никол Кидман и Гуендолин Кристи (Game of Thrones).

В същата година в Кан е показан и " Twin Peaks: The Return " на Дейвид Линч.

През 2019 година датският режисьор Никълъс Уиндинг Рефн излъчва двe елементи от престъпната си драма " Too Old to Die Young " на фестивала - и то не първите, а 4-ти и 5-ти епизоди от общо 10.

Разминаването сред времето, което феновете си отделят за кино и за сериали, е една от пречките за консолидираното на ТВ-формата в стратегиите на влиятелните кино награди. Сериалът на Белокио за Алдо Моро да вземем за пример продължава общо 5 часа, в случай че се гледа без спиране. Но графикът не е единствената бариера пред " прегръдката " сред Кан и стрийминга.

Гийермо дел Торо, който има няколко номинации за " Оскар " и две награди за постановка и най-хубав филм за " Формата на водата ", не счита, че сериалите заслужават същото внимание, което получава игралното кино.

" Помислете си за своя обичан сериал. В него има доста малко облици или моменти, които ще ви изненадат ", споделя той по време на полемика в Кан преди дни.

Гаспар Ное обаче не е склонен и дава добър образец: " Чернобил " да вземем за пример беше триумф - дълъг филм с дълготрайност 4 часа ".