Далай ЛАМА | Всяка трудна ситуация, с която се справяш сега, ти бива спестена в бъдеще
(Dalai Lama, photography by Benamoz Ltd.)
Моята вяра е доста елементарна. Моята вяра е добротата.
Целта на живота ви е да бъдете щастливи.
Ние не живеем, с цел да имаме вяра, а с цел да се учим.
Според будизма коренните аргументи на страданието са невежeството, алчността и омразата. Наричат ги трите токсини на мозъка.
Споделяй своето познание с останалите - това е една добра опция да постигнеш величие.
Колкото по-дълбоко проникваме в страданието, толкоз по-близо сме до задачата да се освободим от него.
Понякога вършиме по-добро усещане, когато кажете нещо, а от време на време създавате по-добро усещане, като останете безмълвни.
Няма потребност от храмове, няма потребност от комплицирани философии. Мозъкът ми и сърцето ми са моите храмове, моята философия е добротата.
Бъдете добър, когато това е допустимо. Това постоянно е допустимо.
Ако можете, помагайте на другите; в случай че не можете, най-малко внимавайте да не им навредите.
Ако желаете другите да бъдат щастливи, бъдете състрадателни. Ако желаете вие да бъдете щастливи, бъдете състрадателни.
Любовта и състраданието са нужда, а не разкош. Без тях човечеството няма да оцелее.
Сънят е най-хубавата медитация.
Ние можем да живеем без вяра и медитация, само че не можем да оцелеем без човешка любов.
Никога не можем да получим мир във външния свят, до момента в който не бъдем в мир със себе си.
Простата максима – това, което желаеме от живота е благополучие. Ако постоянно подхождаме към избора в живота си от тази позиция, ще ни е по-лесно да се откажем от неща, които в последна сметка са нездравословни за нас, даже да ни носят моментно задоволство.
Когато животът стане прекомерно комплициран и се почувстваме комплицирани, постоянно е потребно просто да се спрем и да си напомним нашата съществена цел. Когато се надигнем пред чувството за комплициране и обърканост, е потребно човек да отдели един час, половин ден или даже няколко дни, с цел да поразмисли кое ни носи същинско благополучие, а след това въз основа на тези разсъждения да пренастрои своите цели.
Нашата потребност от други хора е абсурд. Докато културата ни се задъхва от прослава на гневната самостоятелност, в същото време копнеем за непосредственост и връзка с обичан човек. Насочваме цялата си сила към намиране на оня, за който имаме вяра, че ще е лек за нашата самотност и освен това ще ускори илюзията ни, че сме самостоятелни.
Мисля, че в доста случаи хората чакат първо другия да се отнася към тях по позитивен метод, а не поемат самодейността за това. Смятам, че сходен метод е неправилен, води до проблеми, трансформира се в преграда и само укрепва възприятието за изолация от другите. За това, в случай че желаете да преодолеете възприятието за изолираност и самотност, мисля, че определящото ви отношение е от огромно значение. Подхождайте към другите с мисъл за състрадание в съзнанието си - това е най-хубавият метод да постигнете отклик.
Нека опитаме да мислим за болката като за тирада на тялото, която то произнася по въпрос от витално значение за нас. Тогава отношението ни към нея ще стартира да се трансформира. А с смяната на отношението ще стартира да понижава и болката.
Ако главното ни виждане е, че страданието е отрицателно и би трябвало да се заобикаля непременно, че ненапълно е знак за неуспех, това ще прибави тревога и нетърпимост при срещата ни с сложни условия, в това число и възприятие за комплициране. Ако приемем страданието като естествена част от нашето битие, това неизбежно ще ни направи по-толерантни към обратите в живота. Без известна търпимост към страданието нашият живот става злополучен. Той припомня на тежка нощ. Тя наподобява безкрайна, като че ли в никакъв случай няма да свърши.
Дали ще страдаме значително зависи от това по какъв начин реагирате на дадена обстановка. Ако разберем, че някой приказва неприятно за нас зад тила ни и реагираме с възприятие на засегнатост или яд, ние сами разрушаваме личното си душевно успокоение. Нашата болежка е наше персонално създание. От друга страна, в случай че се въздържаме от реакция по отрицателен метод, като оставим клеветата да мине, като че ли е спокоен вятър, повял край ушите ни, ние се предпазваме от възприятието на засегнатост и мъчение. Макар че не постоянно сме в положение да избегнем сложните обстановки, можем да понижим степента на страдалчество, според от това по какъв начин ще изберем да реагираме на обстановката.
Няма по-спокойно положение от това, да приемаш това, което идва.
Да знаеш и да бездействаш е като нищо да не знаеш.
Избрани цитати на Далай Лама и фрагменти от „ Изкуството да живееш ", изд. Прозорец
Снимки: Pinterest
