Пътят на невинността Какво можеш да спечелиш в целия този

Пътят на невинността

Какво можеш да спечелиш в целия този свят? Какво можеш да вземеш със себе си? Твоето име, твоя авторитет, твоя почит? Твоите пари, твоята власт - какво? Твоята ерудиция? Не можеш да вземеш нищо. Всичко би трябвало да се остави тук. И в оня финален миг ще схванеш, че всичко, което си имал, не е било твое; самата концепция за притежаването е била неправилна. И заради това владение ти си се покварил.

За да увеличиш имуществото си - да имаш повече пари, повече власт, да завладееш повече земи - ти си правил неща, които даже и ти не си могъл да кажеш, че са били верни. Лъгал си, бил си непочтен. Имал си стотици лица. Не си бил истинен даже и за момент към другите или към себе си, не си могъл да бъдеш. Трябвало е да бъдеш подправен, неистинен, да се преструваш, тъй като има неща, които ти оказват помощ да успееш в света. Автентичността няма да ти помогне. Честността няма да ти помогне. Истинността няма да ти помогне.

Какво си ти без притежания, без триумф, без популярност? Не знаеш. Ти си твоето име, твоята популярност, твоят авторитет, твоята мощ. Но какво си ти отвън тези неща? Така че цялото това владение се трансформира в твоя еднаквост. То ти дава едно подправено възприятие за битие. Това е егото.

Егото не е нещо мистериозно, то е един доста елементарен феномен. Ти не знаеш кой си, а да живееш без да знаеш кой си е невероятно. Ако не знам кой съм, какво върша тук? Тогава каквото и да правя, става безсмислено. Първото и най-важно нещо е да знам кой съм. Може би тогава ще мога да направя нещо, което да реализира моята природа, да ме задоволи, да ме докара вкъщи.

Но в случай че не знам кой съм и не преставам да правя неща, по какъв начин бих могъл да доближи там, където се е предполагало моето естество да доближи, да ме заведе? Аз тичам по всички страни, само че няма да има такова място, за което да кажа: „ Вече дойдох, това беше мястото, което търсех “.

Ти не знаеш кой си, по тази причина имаш потребност от някаква подправена еднаквост като сурогат. Твоите притежания ти дават тази подправена еднаквост.

Ти идваш на света с един почтен наблюдаващ. Всеки идва по този метод, със същото качество на съзнанието. И започваш да се пазариш със света на възрастните. Те имат доста неща, които да ти дадат, а ти имаш единствено едно нещо за предоставяне, и то е твоята целокупност, твоето самоуважение. Ти нямаш доста, имаш единствено едно нещо - както искаш го наречи: непорочност, просветеност, достоверност. Имаш единствено едно нещо.

И естествено, детето доста се интересува от всичко, което вижда към себе си. То непрестанно желае да има това, да има това - то е част от човешката природа. Като се вгледаш в едно малко дете, даже и преди малко новородено бебе, ще видиш, че е почнало да търси нещо; ръцете му се пробват да напипат нещо. То е почнало пътешествието.

В това странствуване то ще загуби себе си, тъй като в този свят не можеш нищо да получиш, в случай че не платиш за него. А бедното дете не може да разбере, че това, което то дава, е толкоз скъпо, че в случай че поставиш целия свят от едната страна, а неговата целокупност от другата, даже и тогава тя ще натежи, ще се окаже по-ценна. Детето няма метод да разбере това. Тук е казусът, тъй като това, което то има, то просто го има. То го счита за нещо, което се схваща от единствено себе си.

Нека ви опиша една история, която ще обясни нещата. Един богат, доста богат човек, най-после доста се обезсърчил - което е естествена последица от всеки триумф. Нищо не се проваля по този начин, както триумфът. Успехът е значим за теб единствено в случай че ти си се провалил. Веднъж щом успееш, по-късно разбираш, че си излъган от света, от хората, от обществото. Човекът имал цялото благосъстояние, само че нямал покой на мозъка. И почнал да го търси.

Това е, което става в Америка. В Америка повече хора търсят покой на мозъка, в сравнение с където и да било другаде. В Индия на никое място не съм попадал на човек, който да търси мисловен покой. Човек би трябвало да се погрижи първо за стомашния покой - умственият покой е прекомерно надалеч. Гледано от стомаха, мозъкът е далечен на милиони километри… Но в Америка всеки търси покой на мозъка и естествено когато го търсиш, ще има хора, които ще са подготвени да ти го дадат. Това е елементарен стопански закон: където има търсене, има и предложение. Няма значение дали в действителност имаш потребност от това, което търсиш. Нито пък някой се интересува от това какво ще ти даде предлаганото - дали то е просто подправена реклама, агитация, или в него има нещо същностно.

Знаейки този елементарен принцип, че където има търсене, има и предложение, хитрите и досетливи хора са отишли една стъпка по-напред. Сега те споделят: „ Няма потребност да чакаш да се появи търсене, създай търсенето. “ И в това се състои цялото изкуство на рекламата: тя основава търсене. Преди да си прочел рекламата, си нямал такава нужда. Никога не си чувствал, че имаш потребност от това. Но прочитайки рекламата, внезапно си почувствал: „ Боже мой, това ми е липсвало. И какъв брой малоумен съм бил да не знам, че то е съществувало. “

Но в случай че постигнеш триумф, няма потребност някой да основава търсене по повод покоя на мозъка. Ако постигнеш триумф, ти загубваш своя мисловен покой по пътя. Това е натурален ход на нещата. Успехът лишава целия покой на твоя разум. Той просто изсмуква всичко, което има някакво значение в живота: мир, тишина, наслада, обич. Той непрекъснато лишава всичко от теб. Накрая ръцете ти се оказват цялостни с отпадък, а всичко скъпо се е изгубило. И внезапно разбираш, че имаш потребност от покой на ума…

Умът е повода за цялото безпокойствие, за цялата тревога. Покоят е там, където няма разум. Следователно покой на мозъка - такава стока не съществува. Ако има разум, тогава няма покой. Ако има покой, тогава няма ум….

Детето не осъзнава какво е донесло със себе си. Този паралия бил в същото състояние. Той имал цялото благосъстояние на света и в този момент почнал да търси покой на мозъка. Ходил от един влъхва при различен и всички те му давали страхотни препоръки, само че препоръките не оказват помощ на никого. Всъщност единствено простаците дават препоръки и единствено простаците одобряват препоръки. Мъдрите хора с огромна принуда биха дали съвет, тъй като мъдрият сигурно знае, че единственото нещо в света, което се дава гратис, както и това, което в никакъв случай не се приема от никого, е съветът, така че за какво да си губи времето?

Това е казусът на детето, тъй като то идва с непорочност и е готово да одобри всичко и да даде в подмяна своята непорочност. Готово е да купи всевъзможен отпадък и да даде своята храброст. Готово е да купува просто играчки - а какво друго има в този свят с изключение на играчки? - и да загуби своята изясненост. То ще разбере едвам тогава, когато има всички тези играчки, и не може да почувства никаква наслада от тях, не може да види никакво достижение, никакво реализиране. Тогава ще осъзнае какво е изгубило - и то единствено го е изгубило.

В един по-добър свят всяко семейство ще се учи от децата си. Вие толкоз бързате да ги научите. Изглежда никой не се учи от тях, а те могат на доста да ви научат. Вие няма на какво да ги научите. Само тъй като си по-стар и мощен, започваш да ги правиш и тях като теб, без даже да помислиш за това какъв си ти, къде си достигнал, какъв е твоят статут във вътрешния свят. Ти си дрипльо, а белким искаш същото и за твоето дете?

Но никой не мисли, другояче хората щяха да се учат от дребните деца. Децата носят толкоз доста от другия свят, тъй като напълно скоро са пристигнали. Те към момента носят тишината от утробата, тишината на самото съществувание.

Никога не забравяй да се доверяваш на непознатото. И събери храброст да навлезеш в непознатото. За да израснеш до своята орис, имаш потребност от огромна храброст, имаш потребност от дръзновение. Тези, които са цялостни със боязън, не могат да отидат оттатък познатото. Познатото дава прочут комфорт, сигурност, сигурност, тъй като е познато. Човек е изцяло съзнателен, знае по какъв начин да борави с познатото. В момента, в който пресечеш границите на познатото, се появява боязън, тъй като в този момент към този момент си неграмотен, в този момент няма да знаеш какво да правиш и какво да не правиш. Сега няма да си толкоз сигурен в себе си, могат да се извършат неточности - можеш да се отклониш. Това е страхът, който държи хората привързани за познатото, а един път щом един човек се привърже към познатото, той е към този момент починал.

Животът може да се живее само рисковано - няма различен метод да се живее. Само посредством заплахата животът реализира зрялост, израства. Човек би трябвало да бъде авантюрист, постоянно подготвен да рискува познатото поради непознатото. А един път щом е вкусил от насладите на свободата и безстрашието, той в никакъв случай няма да съжалява, тъй като тогава ще знае какво значи да живееш по най-хубавия метод. Тогава човек схваща какво значи да се гори свещта на живота по едно и също време и от двата края. А даже и един момент от тази активност е по-удовлетворителен, в сравнение с цяла една безкрайност на криво-ляво битие.

От: „ За смелостта “, Ошо, изд. „ Гуторанов “, 2001 г. 
Картина: DALL-E