Памет за Радичков, отишъл си преди 20 години в един

Памет за Радичков, отишъл си преди 20 години в един леден и снежен Януари. Думи на Георги Господинов, писани тогава, из „ Невидимите рецесии “ (Изд. „ Жанет-45 “). 

♥ Йордан Радичков: Мамещият думите

Спомням си ясно студа и слънцето на оня януарски ден през 2004, когато на извилата се опашка пред „ Свети Седмочисленици ” се смесиха „ тези от тв приемника ”, както сподели една стара жена до мен, и тези пред тв приемника. И всички бяха смирени. Особено примирение имаше в този ден. Първите кокичета към този момент бяха цъфнали в ръцете на бабите от Попа и се чудех редно ли е да се сервират кокичета по подобен мотив. Докато чаках пред църквата, гледах сивите софийски врабчета, които подскачаха премръзнали към нас и нямаше по какъв начин да не си помисля, че са излезли от страниците на „ Ние, врабчетата ”, с цел да се простят със своя създател. Така стояхме, измръзнали и признателни, ние и врабчетата. 

Предпочитам да си го представям по този начин. Обул ногавиците, дъбени в една гмитровска табаджийница, взел пушката и каика, тръгнал я към Париж, който тъкмо през днешния ден има почивен ден, я до небето, където е цялостно с кихавица и прахуляк, я към една пукаща от студа небесна церова гора. И като се приземи в някоя пряспа, да стане, да се поотупа и да отвърне на учудените ни погледи като Гоца Герасков: „ Голяма работа. Вдигнах малко прахуляк на небето и се върнах. “ 

Не е инцидентно, че най-големият през днешния ден български публицист си отиде през „ най-българския от всички месеци “, както самичък го наричаше. Сигурен съм, че снегът, който валеше в деня на неговата гибел, и снеговете, които ще падат занапред нататък над нас, ще бъдат съчинени от Радичков. 

Историята на българската и на международната литература е цялостна с лица на захласнати от тъмни пристрастености писатели, от гении на подземието и гнева, от недостижими, горди, позиращи приживе пред вечността. Сега можем да забележим ясно измежду тях един различен профил, едно по-друго лице - любопитно като на дете, необичайно като на птица, възторжено и милостиво, не като да е тукашно. И то е, което мъчително ще ни липсва. Присъствието му на натурален и неозлобен, притеснително добър и стеснителен български публицист. Дано не е бил последният....

Източник:
Снимка: Йордан Радичков (1929-2004); dictionarylit-bg.eu