България е последна в ЕС по... е клишето, което се

" България е последна в Европейски Съюз по... " е клишето, което се повтаря при всеки опит за съпоставения в Европа, в това число на публичното мнение за войната в Украйна.

Данните на Евробарометър фактически демонстрират разлики в връзките на няколко от източноевропейските страни - измежду които и България - по отношение на междинното равнище за Европейски Съюз.

Но отрицателният прочит подценява обстоятелството, че болшинството от българите в действителност не се отличават фундаментално от европейските жители в разбирането си за казуса с военната експанзия на Русия - с изключение на по няколко мощно идеологизирани тематики в медийното пространство като военната помощ за Украйна, глобите против руснаци и достъпа до пропагандни медии като " Спутник " и RT.

България остава на последните позиции в проучванията на публичното мнение не тъй като не схваща сериозността на рецесията, а поради съмнението и страховете, които общественият спор възпроизвежда на мястото на ясните причини в поддръжка на нападнатата страна.

Няколко образци:
76% от българите не престават да поддържат изпращането на филантропична за Украйна, а 64% от хората са съгласни Европейски Съюз да приема украинските бежанци (които по този начин или другояче не остават за дълго в България). 54% от жителите на най-бедната страна в Европейски Съюз утвърждават финансовата помощ за Украйна.58% от българските жители считат, че съветската инвазия в Украйна е опасност за сигурността на Европейски Съюз и България, както и че със съпротивата си против Русия Европейски Съюз пази европейските полезности (55%).68% от интервюираните жители през май-юни 2023 година поддържат увеличение на съдействието в Европейски Съюз по въпросите на защитата, а 52% считат, че страните членки би трябвало да влагат повече пари в този бранш.За разлика от отхвърли на Румен Радев и служебния му кабинет да поддържат включването на България в общата скица на Европейски Съюз за покупка на муниции - 66% от българите са съгласни, че закупуването на военно съоръжение би трябвало да се координира по-добре сред страните членки на Европейски Съюз.Отново очевидно болшинство - 57% - в България желае Европейски Съюз да укрепи потенциала си за произвеждане на военно съоръжение.Над 60% от българите не престават да считат, че Европейски Съюз би трябвало да понижи зависимостта си от съветски енергийни източници даже откакто страната към този момент не купува газ от Русия и се готви за цялостно преустановяване на вноса на нефт.
С други думи - има задоволително огромно болшинство от българските жители с рационално отношение към опасността за сигурността, която съставлява съветската военна инвазия, и с схващане за принадлежността на България към европейската общественост, която би трябвало да се пази.

Връзката им се къса по няколко " взривоопасни " тематики, по които президентството е в изострен спор с новата изпълнителна власт или които се употребяват " на въоръжение " от проруските митинги под прикритието на апели за неутралитет и мир.

Данните на Евробарометър са забавни с това, че отразяват настроенията на жителите в Европейски Съюз по едни и същи въпроси през съвсем целия интервал на войната - от април 2022 година до юни 2023 година За България това значи съвпадане с постоянния кабинет на Кирил Петков, двете служебни държавни управления на Гълъб Донев и първата седмица от съществуването на държавното управление " Денков ".

В този подтекст - става известно, че съвсем няма смяна в отношението на българите по отношение на държавната реакция към съветската военна инвазия в Украйна, без значение кой е на власт.

Одобрението остава на ниско равнище към 35%, т.е. към 2/3 от жителите не се усещат пълноценно показани в дейностите на кабинета по отношение на войната - дали тъй като първият не заемаше задоволително ясна позиция за военните доставки до Киев, дали тъй като ръководствата на Радев непосредствено се противопоставяха на разширението на помощта.

За сметка на това повече българите са склонни да поддържат (48% доверие по отношение на 41% недоверие) реакцията на европейските институции по отношение на войната на Кремъл - а тя е много по-категорична от българската.

Налагането на стопански наказания продължава да е въпрос, който разделя обществото на половина - като въпреки всичко множеството от хората (46%) са склонни да поддържат санкционирането на институции, компании и частни лица от Русия поради съучастието им във войната.

Вижда се обаче и друга наклонност - на последователно изстудяване на доста по-високата поддръжка за глобите в целия Европейски Съюз.

При 81% поддръжка в първите седмици на войната, когато Русия беше изключена от междубанковата система SWIFT, тя пада до 72% през май-юни 2023 година, откакто упованията за бърз срив на съветската стопанска система не се оправдаха.

Колкото до позицията по отношение на възбраната на държавни медии като " Спутник " и Russia Today - България остава с съвсем двойно по-ниска поддръжка за тази мярка в съпоставяне със междинното равнище в Европейски Съюз.

Ако обърнете внимание на данните в интервал, ще видите, че несъгласието (50% през април 2022) стартира последователно да спада, като през май-юни 2023 година стига до 43%. Вместо това се усилва делът на хората, които се затрудняват да преценяват дали прекратяването на директната съветска агитация в Европа е нещо положително или неприятно.

Разколебаване има и в позициите на българите за покупката и доставките на военно съоръжение за Украйна, от 38% " за " при започване на войната, до 30% към края на втория длъжностен кабинет на Гълъб Донев.

Това, което Евробарометър не регистрира поради времевия интервал, е значителната смяна в политиката на Министерството на защитата с встъпването на Тодор Тагарев в служба.

Все още не се засича и смяната в настроенията след появяването на ново парламентарно болшинство, което към този момент не се колебае дали да продължи филантропичната, военната и икономическата поддръжка за Киев - и то с подготвеност за продажба на реакторите от АЕЦ " Белене " на Украйна.