54% от дистанционно работещите се чувстват подложени на натиск постоянно

54% от отдалечено работещите се усещат подложени на напън непрекъснато да са забележими онлайн, да показват по какъв начин работят (снимка: CC0 Public Domain)

Възможността да се работи отдалечено с помощта на компютъра и интернет радва мнозина. Дори към този момент е значима част от уравнението, по което чиновниците избират работодателите си. Но търсенето на показност в цифровото пространство тормози мнозина от отдалечените служащи. И в случай че не се оправим с този феномен в точния момент, това ще докара до бъдеще, каквото малко на брой от нас желаят.

Някои интернационалните анализатори назовават тази показност със характерен термин: „ презентизъм “. Според отчет на софтуерните компании Qatalog и GitLab, неравенствата в йерархиите на работното място и изобилието от принадлежности за отдалечена работа основават „ всеобхватна просвета на цифров презентизъм “, която вреди на продуктивността и кара хората да работят по-дълго.

Проучването измежду 2000 експерти сочи, че 54% се усещат подложени на напън да се демонстрират онлайн, да показват по какъв начин работят, да са непрекъснато „ забележими “. Тъй като работата към този момент не се прави напълно в офиса, чиновниците по домовете се усещат задължени да подхващат спомагателни стъпки, с цел да демонстрират, че си правят работата, и да си подсигуряват, че тя ще бъде видяна, приета.

Това значи отговаряне на имейли и известия даже когато няма кой знае какво за казване или отговаряне, наличие на спомагателни срещи, прибавяне на мнения и отговори към споделени работни документи.

В този блян да покажат, че са на линия и работят, експертите прибавят спомагателни 67 минути към работния си ден, откри проучването. Това се равнява на спомагателни 5,5 часа седмично. В комбиниране със самото разпръскване от толкоз доста спомагателни занимания наклонността убива продуктивността. Тя оставя служащите изморени, уплашени, неспособни да се откажат от работа, нервни, недоволни.
още по темата
Пак съгласно същото изследване, доста от бедите на новите отдалечени работни места се свеждат до обстоятелството, че работата към момента се прави в координирани часове – да вземем за пример сред 09:00 и 17:00. Авторите на отчета настояват, че този способ е стар. Той към този момент не отразява метода, по който се прави работата.

Като за начало технологията разрешава на чиновниците, боравещи със познание, да правят работата си когато и да е на деня, което прави координираните часове значително непотребни. По-добро решение, допускат експертите, е асинхронният работен модел. При него чиновниците имат еластичност освен за това къде работят, само че и по кое време го вършат.

Гъвкавостта покачва качеството на продукцията, споделят създателите на отчета: 81% от респондентите считат, че са по-продуктивни и основават по-висококачествен краен резултат, когато имат самостоятелност във връзка с работните си графици.

„ Работодателите не могат да чакат креативност „ на поискване “. Поставянето на бяла дъска в стаята и прекарването на един час в „ мозъчна офанзива “ не подсигурява изобретателна продукция “, гласи отчетът.

Авторите показват, че е налице и друго, неприятно неравноправие: „ асинхронната привилегия “. Това значи, че хората на висши управителни позиции са доста по-склонни да се възползват от преимуществата на гъвкавата работа, в сравнение с тези, работещи на по-ниско равнище в йерархията.

Реално единствено третина (33%) от чиновниците в региона на знанието споделят, че работят асинхронно. При шефовете този дял е много по-голям: три четвърти (74%).

„ Въпреки че множеството водачи и мениджъри усещат напън за презентизъм, те въпреки всичко могат да си разрешат да работят асинхронно, тъй като знаят, че няма да бъдат питани какво са правили от тези, които им се явяват младши “, изяснява Тарик Рауф, създател и основен изпълнителен шеф на Qatalog.

„ Младшите членове на екипите постоянно одобряват, че би трябвало да дават отговор на поръчки и задания неотложно или да получават указания в последния миг, заради което може да почувстват нуждата да бъдат разполагаем 24/7 “, добавя той.

Служителите пък считат, че шефовете им биха предпочели да запазят остарелия метод на работа: 63% от интервюираните споделят, че управлението и висшето управление „ избират обичайна просвета, при която чиновниците са в офиса “.

Какво излезе в последна сметка – макар, че технологията през днешния ден разрешава на доста чиновници да работят от разстояние – радвайки се на обилни изгоди от това – тя предизвиква и цифровия презентизъм, заключават създателите на изследването.

Мениджърите следва да мислят за това по какъв начин да създадат технологията по-малко инвазивна. Това е елементарно да се каже, само че по-трудно да се направи. Все отново, съгласно Рауд, актуалните решения изискват „ коренен редизайн, с повече внимание към потребителя и приоритизиране на задачите “. Нужна е и смяна на културата, с цел да се одобри за естествена асинхронната работа, заключава той.