На зърноолигарсите, които държат да бъдат наричани зърнопроизводители, не из изличат сметките и започнаха рекет и шантаж. С трактори и комбайни щели да превземат столицата. И като я завземат какво ще правят?

Някога дясната ръка на хунския вожд Атила го съветвал да нападнат Рим и да го превземат, защото много от легионите били по границите. Атила, който бил живял при римляните няколко години го попитал: И като покорим Рим какво ще правим? Не сме в състояние една баня да построим (вождът бил разпоредил хунските строители да построят за него басейн като в римските бани, но повече от година те не успявали да се справят…). Та и зърнарите плашат гаргите: Ще блокираме и превземем София…

Днес вече са по-сговорчиви, защото правителството тръгна към отстъпки, което може й да не е най-правилното решение. Нейсе.

Зърнопроизводителите получават субсидии от ЕС. Получават компенсации: за кризата по време на Ковид, за градушки, за наводнения, пожари. Искат пари и за непродадена продукция, но на цени, които те да определят. Настояват също да бъде изкупена у нас цялата им продукция и чак тогава да се разрешавал внос отвън.

Нарича се наглост.

Производителите на зеленчуци и плодове са принудени да оцеляват в условията на пазарна икономика на 20% от земята в страната. Това е ултра трудно, но на зърнарите не им пука.

През последните 15-20 години цялата система е обрасла в корупция, от което едни стават безбожно богати, а други духат супата. Протестите не били политически. Хайде бе. Нали половината лица в парламента са свързани чрез фирми и подставени лица с най-големите латифундисти в земеделието. На тях се връщат част от печалбите, за да осигурят законов и властови „чадър“.

От това страдат средните и малките производители. Но са принудени да търпят феодалния модел, защото може не само да ги изолират и забравят, ами дори да „ядат дървото“, както се казва.

Моделът е мафиотски. Вият като чакали за пари, но не казват и дума, че се наливат милиони в хиляди несъществуващи земи, несъществуващи овце, кози, крави и пр. Знае го всеки, който поне малко се интересува от темата. Парите от фонд „Земеделие“ се насочват към избрани фирми, те пък връщат тлъста част на онези, от които зависи процесът.

Може за някои да е изненада, но в медийния бизнес също има „зърнари“. Т.н. големи медии захлебват огромни суми от министерства, държавни фирми и агенции по различни начини. От зърнарите и другите зависими бизнесмени политиците богатеят, а в медиите си осигуряват трибуна да громят противника, да възхваляват своите успехи и да преследват неудобни опоненти. По това медиите и зърнарите доста си приличат.

През медиите организаторите на протестите рекетират и шантажират правителството и отделни министерства. Същото се случва и когато излязат хора от енергетиката, пчеларите, шофьорите на линейки и таксита, медици и пр. В синхрона са включени и синдикатите.

Дори сегашните „страховити“ протести със заплахи за превземане на София и блокиране на страната, се превърнаха в това „страшно нещо“ благодарение на медиите. Със сигурност някои от тези медии са изкарали добра „реколта“. Някои от предводителите на бунта може и да не си дават сметка, но бяха и продължават да бъдат употребявани по предназначение и изпращани в определени медии да кажат определени неща. Това е част от схемата. Тя се ръководи от големите играчи – партийни централи и вождове, корпоративни центрове, тайни служби, включително от северо-изток. В момента Русия е страна, която изпитва остра нужда от предизвикване на кризи в страни от т.нар. „колективен Запад“, НАТО и ЕС. Не се пестят средства и се използват всички средства и способи. България е такава цел. Ориентират се към големи медии и отделни журналисти, които са готови да изпълняват подобни задачи по различни причини.

В подобни ситуации „големите“ се опитват да изолират малките и да не ги „забелязват“. Защото някои от тях са независими и имат куража да казват нещата такива, каквито са.

В последните дни се наслушахме на високопарни коментари, че Борисов бил най-опитния политик и знаел как да се справя в трудни ситуации. Дори той си вярва и не спира да дава акъл. Класически медиен трик.

Борисов е далавераджия, който сяда на масата с главатарите на бандите от съответния сектор, разпределят си лъвския пай и пускат фъндък на малките, колкото да преживяват и да си траят.

Проблемът със „зърнарите“ както виждате е много по-голям, отколкото изглежда. Те са превзели и здравеопазването, тайните служби, енергетиката, пътното строителство и пр. и пр.

Докато не се справим със „зърнарите“ във всички области, ще подсмърчаме на опашката на ЕС и ще се молим да ни приемат в Шенген и еврозоната по милост. Както стана с приема ни в ЕС…

Украйна не ни е виновна за нищо. Много подло е да бъде нападана с лъжи и манипулации, заради интересите на агресора.

Огнян Стефанов

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

"Тази служба притежава информация, която интересува Русия”, допълни Пенков. По този въпрос той категорично смята, че има нужда от реформа.

„Думата сливане ме настройва негативно. Разбирам, че се подготвя някаква реформа и част от нея ще бъде сливане, обединяване на двете служби за външно разузнаване. Трябва първо да видим аргументите”, заяви бившият заместник директор на военното разузнаване.

Той коментира предлаганите промени в разузнавателните служби. Атанас Атанасов даде пример с това как е в Германия. И също така напомни, че през 2014 г. също е имало подобен опит за сливане.

„Имал съм контакти с немското военно разузнаване и с националната им разузнавателна служба – не съм останал впечатление, че са слети двете служби. Намирам го за абсурдно”, каза Пенков.

Той коментира, че поне в 100 държави от ООН има военно разузнаване и цивилно или политическо разузнаване, или служба за външно разузнаване.

„Проблемът е, че двете служби в корена си имат различно предназначение”, коментира Пенков.

По думите му военното разузнаване е продължение на армията, а националното е продължение на държавата.

„Не знаем какво предвиждат да се направи в рамките на това сливане. Ако се говори за буквално обединение, административно обединение, това означава, че ще трябва някои структури да се съкратят, защото те ще се повторят. Възможно е, примерно, секторите им за анализ, до дейността на които в крайна сметка опира недоволството от сегашния разузнавателен продукт, може да бъдат те реформирани, може нови професионалисти да бъдат осигурени”, коментира Пенков.

„Г-н Атанасов и министърът на правосъдието днес говори - те намекват, че ще се запазят службите автономността. В такъв случай какво сливане има? Ще се сведе само до общ началник? Но това не е сливане”, смята Пенков.

Прокуратурата отдавна е повдигнала обвинения. Лошото, че начинът на повдигане, работата с руските служби в България се извършва така, че нищо да не се случи". Това каза още пред БНР  Ноев.

Една е задачата на българските разузнавателни служби, друга е тази на депутатите - "да осъществяват контрол, а не да хленчат по медиите и да говорят за хибридни атаки":

"Не съм чувал народен представител напоследък да попита защо се бавят разследванията на руските специални служби в България. А се говори за пълномощията на президента и за сливането на службите, при това се излагат несъстоятелни аргументи. Един народен представител иска да слее двете разузнавания, като дава пример с Германия, която има една разузнавателна служба. Ако гледаме чуждия пример, то САЩ имат 13, европейски държави имат по няколко. Реформата в службите не трябва да тръгне от техните началници, каквото се опитват да ни убедят".

Ноев посочи, че депутатите не действат в стерилна среда, а президентът е върховен главнокомандващ и той има свой инструментариум да вземе отношение по тези въпроси: "В момента по медиите ходят няколко души, които ни убеждават в едни аргументи, несъстоятелни. А къде е президентът? Той провежда пилонна политика, изразява позиции с език, който не е типичен за президент. Президентът има инструментариум, който трябва да използва и да поеме своята отговорност, когато се обсъждат тези въпроси. Този инструментариум е Консултативният съвет за национална сигурност".