Това написа културологът и академични учител проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата обява:

 

" С приближаването на локалните избори стартират антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до публицистите. Нали не сте чували някой да се бори против частния си шеф. При нашия пост-соц-капитализъм служащи и работодатели един до друг клатят страната. На другата страна безмълвното болшинство чака държавното управление да прояви неотстъпчивост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото английската министър-председателка преди време съумя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични борби, като в последна сметка изправи на крайници стопанската система на страна си.

 

Тази вероятност не е изключително евентуална освен поради мекия и отстъпчив темперамент на учения, само че и поради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено болшинство като в лондонския парламент. Собствената му партия от време на време наподобява прекомерно демократична - през май да вземем за пример тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се употребяват за създаване на нови мощности, надлежно – за нови работни места за съкратените. А съмнението на властта постоянно ражда митинги, тъй като, както знаем, има разнообразни ползи. Един профсъюзен деятел изясни, че препоръчаните документи по тематиката били доста комплицирани, не ставало ясно какво тъкмо ще се прави. И потъваме в нормалната тематика – няма връзка, не се изяснява. Хайде да забележим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

 

Става въпрос за реформа на земеделските дотации

 

Аграрният митинг също е обвързван с съмнения. 12 индивида от групата на ПП-ДБ не поддържаха решението за повдигане на възбраната за импорт от Украйна. Още по-сложно става ситуацията поради ротационната коалиция: в действителност настъпилата рецесия дава мощен коз на господин Борисов таман пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на митинг – това му обезпечи управническо дълговечие, обричайки страната на застой. Сега анализаторите хвалят информационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат навръх това, крещя аз.

 

Като приказваме за връзки - Нинова побърза да съобщи, че Борисов персонално провел митингите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което евентуално би трябвало да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното изменничество, въображаемо като изменничество по отношение на Русия, а не забравяме и господин Пеевски, който сподели, че в случай че държавното управление не се оправи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме единствено защо справяне става дума: да " изясни "  или да отстъпи.

 

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и популярност богу!), мислим за това до каква степен ротационното болшинство ще се окаже твърдо в създалата се обстановка. Защото става дума ни повече, ни по-малко от промяна на земеделските дотации: в този момент те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които в този момент на всичкото от горната страна се мъчат да монополизират пазара, с цел да ни карат да им плащаме каквото изискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш същински недоволните дребни производители, подценените сектори (зеленчуци, плодове, животни) с тези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския къс от дотации и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш яд против страната – афектираният на живота българин от османско време я има за непозната, въпреки че таман в този момент в действителност я моли за помощ.

 

Не че от Украйна преди възбраната е имало значителен импорт, с изключение на на слънчогледа, който, споделят, така и така не е нужен. Основните размери ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко непотребна. Украйна обаче е политическият девиз, който сплотява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните по какъв начин във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че районът е инфектиран с обеднения уран, който употребявали в ракетите на НАТО. Сега отново това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които елементарно можеш да не вярваш на формалните проучвания. Водещ е един трансфорат в национална концепция нарцисизъм, който почва да плаши: като че ли Европа желае от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя храбър дебелоглав, без даже да се замислим за следствията. Тече алегорична борба против търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато апелът беше " самозадоволяване ", сиреч цех за стругове, който в двора си гледа свине, с цел да изхранва персоналния състав. Нали помните скорошната битка с " веригите "  на Българска социалистическа партия. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за " национално отговорен капитал "  активите на страната бяха продадени на локални хора освен без капитал, само че и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически национализъм пречи на Столична община да наеме някоя задгранична компания да й подреди паветата.

 

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, допуска се, е главно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, самун наш насъщни – все едни такива облици, почтени за неуместния стълб в Рожен (чийто основател прочее неслучайно е измежду уредниците на протеста). Отново затънахме в разискване на ПР-а, по който българите станаха международни специалисти. Защо Денков ги нарекъл " терористи ", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата обратно и ще видите, че главните ни диспути към този момент са за това кой какво споделил, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, само че отхвърлят да договарят и шантажират държавното управление, като взимат нас, жителите за заложници – по този начин по-добре ли звучи?

 

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е към този момент с един крайник отвън Европейски Съюз, другите две чакат избори и популистите бунят евтини пристрастености. Очакват ги правосъдни процеси и европейски наказания, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отхвърля да купува техните артикули. Пък и като се съпоставяме със суверенната Полша на Качински, за какво не вземем от тях образец и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си приход за поддръжка на Украйна, по-голямата част – военна? Тия изборни съпоставения би трябвало да сме ги научили към този момент.

 

Защо с тежка техника?

 

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато разногласието беше към Данък добавена стойност на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат освен с техника, само че и със свинете си, с цел да поддържат сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови водачи - ту във връзка регистрацията на остарели коли, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната имитация на Петър Младенов, казана или единствено чута: " Най-добре танковете да дойдат ".

 

Как би трябвало да реагира властта на сходни дейности? Аз персонално мисля, че би трябвало да се забранят митинги, които употребяват машини, да не приказваме за свине - дано всеки, който желае да изрази неодобрение, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да подвига лозунги при известяван на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да предстои на доста особено позволение. Представете си на следващия ден ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

 

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на разрешеното. От Торо насам го назоваваме " гражданско непокорство ". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е тип гражданско непокорство, също взима за заложници почтени жители.

 

Да се представиш за жертва

 

Обикновено демократичните държавни управления оставят митингите да вилнеят, до момента в който публичното въодушевление се обърне и от благосклонност към протестиращите се трансформира в неспокойствие и очакване властта да вкара най-сетне ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на страната, прояви на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, недоволства от загуби на бизнеса и нестигнали до болничното заведение коли за спешна помощ - и тогава праща водните оръдия, под утвърждението на публичното мнение. Това не е безсрамен съвет, а наблюдаване по какъв начин протичат митинги на други места по света. В тази игра главното е да се представиш като жертва и, несъмнено, съществена роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

 

Но в никакъв случай не е просто. Вземете убитото от полицията момче, за което веднага имаше митинг, въпреки и засега  надалеч от мащабите на това, което се случи по сходни мотиви в Америка или Франция. Полицаите у нас, споделят, се опасяват да употребяват оръжие поради тежките правосъдни проблеми, които следват. В Бургас двама починаха, пробвайки спокойно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха в този момент, питат се други.

 

При радикализирането на пристрастеностите несъмнено сходни алтернативи нямат решение. Единственият излаз е този, който пробва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси съответно единодушие по това по какъв начин да ги решим. Популистите обаче са на противоположното мнение, те опростяват и поставят всичко в един кюп: стопираме вноса, резервираме централите и несъмнено о-став-ка! С кой ще договарят в случай че няма държавно управление ли? Ами няма да договарят, тъй като задачата е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е отново по този начин! "

 

***

 

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле