Демографският срив: Как Източна Европа изчезва бавно
Полският хотелиер Владислав Гроховски даже провежда алегорични тържества за клиенти, които могат да потвърдят, че девет месеца преди раждането на детето си са нощували в негов хотел – жест, който не е маркетингова акция, а знак за паника от демографските трендове в страната.
По данни на Евростат полските дами раждат приблизително по 1,2 деца – едно от най-ниските равнища в Европейския съюз. По-лоши индикатори имат единствено Литва и Испания. В Унгария, Румъния и Турция коефициентът е към 1,5 деца на жена – над междинното за Европейски Съюз (1,38), само че надалеч под нужните 2,1 за естествено възпроизводство на популацията.
Демографският спад към този момент се трансформира в статистически факт. През тази година за първи път от 1952 година популацията на Унгария падна под 9,5 милиона души. В Румъния прогнозите сочат, че при опазване на сегашните трендове страната може да загуби сред 10 и 25 % от популацията си до 2080 година
Застаряването на популацията има пряк стопански резултат. Според Беата Яворчик от Европейската банка за възобновяване и развиване всяка година то понижава икономическия напредък с към 0,4 процентни пункта. Най-силно наранени са страните от Източна и Югоизточна Европа, като наклонността ще се резервира най-малко до 2050 година
Проблемът за района е, че страните остаряват по-бързо, в сравнение с забогатяват. Средната възраст на популацията в Полша, Чехия, Унгария и Румъния към този момент се приближава до тази в Западна Европа, до момента в който приходите остават доста по-ниски. „ Тези страни остаряват, преди да забогатеят “, обобщава Яворчик.
Кризата се задълбочава и от огромната емиграция. Държави като Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова са изгубили към 30 % от популацията си от началото на 90-те години, като напущат най-вече млади и квалифицирани хора.
Това основава спомагателен напън върху обществените финанси – по-малко работещи устоят от ден на ден пенсионери, а дефицитът на работна ръка усилва заплатите и инфлационния риск.
Според ФАЦ демографията не е орис, само че изисква смели политики – по-активно включване на дамите и възрастните хора на пазара на труда, целенасочена имиграция и повишение на продуктивността. Проблемът обаче се усложнява от още един фактор – застаряването на политическите елити.
„ Застаряването на водачите може да се окаже по-голям проблем от застаряването на популацията “, отбелязва Яворчик, защото то понижава готовността за промени в пенсионните системи, пазара на труда и миграционната политика. Без сходни промени демографската рецесия рискува да се трансформира в дълготрайна спирачка за развиването на Източна Европа.
По данни на Евростат полските дами раждат приблизително по 1,2 деца – едно от най-ниските равнища в Европейския съюз. По-лоши индикатори имат единствено Литва и Испания. В Унгария, Румъния и Турция коефициентът е към 1,5 деца на жена – над междинното за Европейски Съюз (1,38), само че надалеч под нужните 2,1 за естествено възпроизводство на популацията.
Демографският спад към този момент се трансформира в статистически факт. През тази година за първи път от 1952 година популацията на Унгария падна под 9,5 милиона души. В Румъния прогнозите сочат, че при опазване на сегашните трендове страната може да загуби сред 10 и 25 % от популацията си до 2080 година
Застаряването на популацията има пряк стопански резултат. Според Беата Яворчик от Европейската банка за възобновяване и развиване всяка година то понижава икономическия напредък с към 0,4 процентни пункта. Най-силно наранени са страните от Източна и Югоизточна Европа, като наклонността ще се резервира най-малко до 2050 година
Проблемът за района е, че страните остаряват по-бързо, в сравнение с забогатяват. Средната възраст на популацията в Полша, Чехия, Унгария и Румъния към този момент се приближава до тази в Западна Европа, до момента в който приходите остават доста по-ниски. „ Тези страни остаряват, преди да забогатеят “, обобщава Яворчик.
Кризата се задълбочава и от огромната емиграция. Държави като Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова са изгубили към 30 % от популацията си от началото на 90-те години, като напущат най-вече млади и квалифицирани хора.
Това основава спомагателен напън върху обществените финанси – по-малко работещи устоят от ден на ден пенсионери, а дефицитът на работна ръка усилва заплатите и инфлационния риск.
Според ФАЦ демографията не е орис, само че изисква смели политики – по-активно включване на дамите и възрастните хора на пазара на труда, целенасочена имиграция и повишение на продуктивността. Проблемът обаче се усложнява от още един фактор – застаряването на политическите елити.
„ Застаряването на водачите може да се окаже по-голям проблем от застаряването на популацията “, отбелязва Яворчик, защото то понижава готовността за промени в пенсионните системи, пазара на труда и миграционната политика. Без сходни промени демографската рецесия рискува да се трансформира в дълготрайна спирачка за развиването на Източна Европа.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




