Клуб Европа - Новини



Тези избори произведоха една консервативна вълна но тази консервативна вълна

Тези избори произведоха една консервативна вълна но тази консервативна вълна

...

... Европа, но в момента тя е изправена пред много предизвикателства. „Разочарована съм от избирателната активност, която наблюдаваме в България“, отбеляза още тя. Целия разговор вижте във видеото. 


Общо шест клуба от Висшата лига съставляват топ 10 на

Общо шест клуба от Висшата лига съставляват топ 10 на

...

... Шампионската лига този сезон. Милан по подобен начин беше във водещото европейско състезание през последните четири сезона и завърши последната вътрешна кампания зад само крайните победители. 











Росатом подписа график за изграждане на нова атомна електроцентрала с

Росатом подписа график за изграждане на нова атомна електроцентрала с

...

... СМНов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videosНашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8hКаналът ни в Телеграм: https://t.me/pogledВлизайте директно в сайта: https://www.pogled.info Така ще преодолеем ограниченията.Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.


Реклама / Ads
1| 545|20.09.2023НОВИНИ

Отиде си журналистът и издател Тошо Тошев

.
Източник: Facebook
Днес, 20 септември, сутринта, в Болница „Токуда“ е починал Тошо Тошев. Той щеше да навърши 81 години през декември.

Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

 

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

 

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

 

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

 

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 47| 8386|03.09.2023Журналистът от BBC Питър Хорокс: България попада в най-лошата част на спектъра на руската пропаганда в Европа. 0| 2324|22.08.2023Журналистът Явор Евтимов: Заради успеха на Нургюл обърнахме внимание на трагичното състояние на шахмата ни. 1| 2466|18.08.2023Журналистът Йово Николов: Разкритията на поръчкови убийства в България е 0,01%. 6| 6350|17.08.2023Журналистът Григор Лилов със своя версия за убийството на Алексей Петров

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
 
Реклама / Ads
Frognews
0| 238|15.09.2023НОВИНИ

Проф. Веселин Янчев: Физическото разгромяване на Септемврийското въстание не слага реално край на проблема

.
Проф. Веселин Янчев, историкИзточник: БГНЕС
Физическото разгромяване на въстанието през септември 1923 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

 

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

 

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

 

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

 

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

 

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

 

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

 

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

 

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

 

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

 

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

 

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

 

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.


"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

 

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 342|15.09.2023WINBET представя новия MUST WIN джакпот от Skywind. 0| 510|15.09.2023Насилие, липса на базови умения сред учениците: УНИЦЕФ с доклад на старта на учебната година. 1| 550|15.09.2023Местните избори: Скоро обявяват обществената поръчка за надграждането на софтуера за машините. 29| 1481|15.09.2023Денков: Изпратен е вариант на коалиционно споразумение

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads











Някои от тези страни чакат да се присъединят към блока

Някои от тези страни чакат да се присъединят към блока

...

... положително.„Мисля, че ангажиментът на Обединеното кралство о тези теми – сигурност, стабилност, икономика, миграция, доставки и подкрепа за Украйна, остави доста положително впечатление“, каза представителят.
















Старши треньорът на северномакедонския Струга Срджан Захариевски вече мисли за

Старши треньорът на северномакедонския Струга Срджан Захариевски вече мисли за

...

... на Струга от прибалтийската страна, цитиран от "Тема спорт". Сакалиев: Сигурен съм, че ЦСКА ще спечели Суперкупата, Лудогорец няма фенове "Ситуацията в Левски е трагично-жалка"



По инициатива на Илхан Кючюк депутат от ДПС в

По инициатива на Илхан Кючюк депутат от ДПС в

...

... Кърджали. В Белгия живеят много български граждани, които следят с интерес футболните постиженията на Арда, се казва в съобщение на клуба от Кърджали. свързани статии






1042 1086 1090 1075 1086 1074 1086 1088 1085 1072 1087 1086 1080 1089 1082 1072 1085 1086 1084 1085 1077 1085 1080 1077 1086 1090 1084 1086 1079 1098 1095 1077 1085 1090 1088 1098 1089 1090 1082 1098 1084 1087 1088 1077 1076 1089 1077 1076 1072 1090 1077 1083 1082 1072 1090 1072

1042 1086 1090 1075 1086 1074 1086 1088 1085 1072 1087 1086 1080 1089 1082 1072 1085 1086 1084 1085 1077 1085 1080 1077 1086 1090 1084 1086 1079 1098 1095 1077 1085 1090 1088 1098 1089 1090 1082 1098 1084 1087 1088 1077 1076 1089 1077 1076 1072 1090 1077 1083 1082 1072 1090 1072

...

... прекрати службата му Повече за Коронавирус най-ново: Вижте последните новини лесни стъпки: Как да се предпазим? просто ръководство: Какви са симптомите? eпидемия: Коронавирус в България







Монтана спечели и втората си контролна среща от лятната предсезонна

Монтана спечели и втората си контролна среща от лятната предсезонна

...

... (60-Кристиян Апостолов), Борислав Дамянов (60-Владислав Мисяк), Николай Минков (60-Пиер Пиеров), Мирослав Антонов (46-Атанас Илиев), Николай Цветков (46-Йордан Йорданов), Тони Тасев (46-Росен Кръстев). Треньор: Владимир Иванов.