Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето

...
Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето
Коментари Харесай

Проф. Веселин Янчев: Физическото разгромяване на Септемврийското въстание не слага реално край на проблема> -->Реклама / AdsТърси:Петък, 15 Септември 2023, 12:16 ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -->#останивкъщи --> -->ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -->НОВИН

Това съобщи историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „ Армия, публичен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание “ във Военния клуб в София. На събитието участваха видни историци, интелектуалци, офицери от запаса и други, имащи отношение към определяне на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

 

Събитието беше намерено от доцент Момчил Дойчев, началник на департамент " Политически науки " в Нов български университет и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта главните приноси на книгата на проф. Янчев.

 

" Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предходните идеологизирани комунистически тълкования. Той преглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той проучва процесите въз основата на фактологията, а не въз основата на една изкривена идеологизирана визия. Новаторското в неговия метод е обвързвано с това, че той не преглежда както комунистическата историография това " всенародно въстание ", а го преглежда ден по ден въз основа на един институционален метод. Всяка дума от заглавието на книгата е безусловно точна. Ръководейки се от този метод, проф. Янчев преглежда тези събития и в една правна рамка ", посочи доцент Дойчев.

 

По думите му задачата на проф. Янчев е да откри до каква степен политическите институции на Царство България работят законно по отношение на този бунт, който желае да събори държавно открития ред и посредством терористични средства да откри тирания, чрез поръчителството на една непозната страна, която е решила да откри нов международен ред въз основата на комунистическата химера.

 

" Всичко това, в един подтекст на строго теоретичен метод, който заобикаля всевъзможни идеологизации, съгласно мен това е най-ценното. Този метод е най-близо до историческата истина, тъй като се основава на обстоятелствата ", безапелационен бе откривателят.

 

Събитието продължи със слово на създателя на книгата - проф. Веселин Янчев. Той акцентира, че книгата му не е замислена като проучване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено събитие, с невероятни последствия върху българския политически, публичен, икономически и културен живот.

 

" Тя е третата подред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи точно към тази сфера, която остава скрита за обществото, даже за хората, ангажирани в армията. За мен беше значимо да схвана по какъв начин армията подсигурява реда в обществото по време на рецесии. Изненада ме цялата тази митологема, основана за българската страна като надали не зле проведена, безредно настояща. Оказва се, че българската страна и българската войска взаимства най-хубавите нормативни документи и процедура от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към откритите правила в огромна степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на страната, само че въпреки това са практическите дейности на армията. Ако желаеме да градим правова страна, ние би трябвало да се върнем точно към тези проблеми ", счита ученият.

 

" След 9 юни 1923 година - един типичен боен прелом, осъществен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 година и интервалът по-късно. Моят план беше да проследя чисто военния аспект на този спор, с цел да видя дейностите на министерството, на щаба на армията и други Когато подредих пъзела, обвързван с дейностите на армията против опита за определяне на работническо-селско, комунистическо ръководство в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да показа и другата позиция. Тази на хората, сложили си за цел да трансформират обществено-политическия строй в България. Тук към този момент трябваше да се видят дейностите на Българска комунистическа партия, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на Централен комитет на Руската комунистическа партия и изобщо цялостната наклонност в развиването на комунистическото придвижване в Европа след края на огромната война. Периодът за работа по тематиката беше продължен, само че аз съм извънредно удовлетворен поради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на Централен комитет на Българска комунистическа партия ", сподели още проф. Янчев.

 

Историкът акцентира на събитието, че е съумял да направи едно по-задълбочено проучване на архивните процеси.

 

" Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 година не поставя действително завършек на казуса, тъй като концепцията за повдигане на ново въоръжено въстание незабавно е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният блян да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място към този момент отвън България. Комунистическият интернационал се ангажира директно с подготовката и организирането на въоръжено национално въстание в България, което се отсрочва за пролетта. Тече от самото начало едно непрестанно напрежение и подготовка в главите на последователите на революцията в по-голяма степен, в сравнение с в общественото пространство ", означи той.

 

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе присъединяване в мероприятието, изрази забавна теза по отношение на книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните проучвания в последните десетилетия.

 

" Навършват се 100 година от една кървава покруса, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще разреша да задам въпроса - какви политически и етически алтернативи пораждат събитията от септември 1923 година? Мисля, че Септемврийското въстание ни докара до една обстановка, в която България стана жертва на политически решения, взети напълно отвън нея, на една дълбока вадичка, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общественост беше разграничена. Насилието беше въведено в българския политически живот като способ за решение на вътрешнополитически проблеми ", съобщи проф. Дронзина.

 

Тя добави, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея би трябвало да включим тази истина в учебниците по история, другояче ще получим едни изгубени, изпаднали генерации, които няма да могат да бъдат потребни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

" Септемврийското въстание поражда в огромна степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат разнообразни способи на помиряване. Азиатската просвета постанова като способ на помиряване забравата. Африканската постанова да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа просвета постанова на първо време да бъде казана истината, а едвам по-късно да има смирение и амнистия.

 

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено извън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне ", акцентира тя.
Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР