На 21 януари се навършиха 22 години от смъртта на

На 21 януари се навършиха 22 години от гибелта на Йордан Радичков – един от най-значимите български писатели. Той напусна този свят през обичания си месец януари, оставяйки след себе си голям брой неразказани истории, както споделя със брачната половинка си Сузи.

Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в село Калиманица, област Монтана. Завършва гимназия в Берковица през 1947 година и стартира кариерата си като сътрудник и редактор във вестници като „ Народна юноша “, „ Вечерни вести “ и „ Литературен фронт “. През годините той заема и значими публични позиции, в това число заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986-1989) и консултант в Съвета за развиване на духовните полезности към Държавния съвет (1973-1986).

В памет на писателя ще си напомним няколко радостни случки от неговия живот, които разкриват неговия неповторим комизъм и прозорливост.

Наздравица с лимонада и прозрения

По време на новогодишно празненство в редакцията на сп. „ Септември “ през 1985 година, Радичков е безразличен към общата еуфория. Когато го канят да вдигне наздравица, той дава отговор със своя присъщ жлъч:

Какво мога да кажа аз, който пие гола лимонада. Когато работех във в. „ Литературен фронт “, Славчо Васев (главен редактор на вестника) ни събираше преди Нова година да мислим дружно за новогодишния брой. Получаваше се най-сивият брой. На фона на предишното не виждам нищо утешително в сегашното. От ученическите си години помня майката на присъстващия тук Боян Ничев. Тя беше учителка в Берковица. Невероятно умна. И аз не знам – Боян Ничев, който е професор, лекар, дали ще доближи нейната просветеност.

Този отговор показва неговата бдителност и сериозен взор към действителността, както и уважението му към същинската просветеност.

Художествена интервенция и непредвиден край

На среща в Съюза на българските публицисти, където участват Борис Ангелушев, Любомир Левчев и Здравко Мавродиев, се разисква спряна стихосбирка. Радичков взема сигналния образец и стартира да го „ дорисува “. Неговата крайна резолюция е типична за неговия изострен език:

На поета да му се ударят 100 тояги на голо!

Тази преживелица акцентира ексцентричния метод на Радичков към изкуството и рецензията.

Кронебургска бира в Хонконг

По време на пътешестване до „ Експо 70 “, група български създатели, измежду които и Радичков, попадат в мощна турбуленция. След като се окопитват на летището в Хонконг, писателят взема решение да ревизира границите на обслужването:

Сега ще ги побъркам тия китайци. Ще им желая кронебургска бира, да ги видя какво ще вършат! Отива на барчето и споделя на облечения в смокинг барман: Гибен зи мир юн Кронебург бир, бите. Барманът се покланя, отваря хладилника и подава на Радичков студена кронебургска бира.

Тази преживелица демонстрира възприятието му за комизъм и желанието да предизвика.

Радичков и политиката: „ Лека жена “

Йордан Радичков е прочут с непоколебимата си позиция и непосредствен език. Той е бил народен представител в Седмото Велико национално заседание през 1990 година, само че напуща след единствено три месеца поради скандал с Българска социалистическа партия. По време на предизборно заседание в Михайловград, където е определен за кандидат-депутат, той е запитан за връзките си с някогашната власт:

Другарю Радичков, говорите против досегашната комунистическа власт, само че и вие ходехте на лов с Тодор Живков. Ще отречете ли? – Не, няма да отрека – умерено дава отговор писателят. – Тя, властта, е като леката жена – всички я одумват, само че всеки желае да си легне с нея. Та и аз така…

Това е един от най-известните му цитати, който разказва властта с неподражаема метафоричност и искреност.

Избори и биволици: Радичков и вицовете

На Шестия конгрес на Съюза на българските писатели през март 1989 година, по време на избори за директорски съвет, Радичков споделя анекдот, който осмива безсилието и примирението:

Старец си пасе биволицата, а наоколо бойци вършат обучение. Изведнъж старецът вижда, че биволицата му затъва в тресавището. Паникьосва се, стартира да вика за помощ. Дотичват бойци, докарват танк, закачват стоманено въже за танка, от другата страна на въжето вършат ласо и го мятат на врата на биволицата. Машината потегля, въжето прерязва биволския врат и довлича отрязаната биволска глава. – Какво направихте бе, момчета?, проплаква старецът. – Е, дядо, каквото можахме – направихме…

Този анекдот отразява разочарованието от безсмислените дейности и неналичието на същински резултати.

Магарето във футбола и културата

Радичков постоянно употребява метафори с животни, с цел да изрази своите мисли. По мотив на слабото показване на България на международното състезание по футбол през 1986 година, той споделя:

Нашата работа е все едно на конни надпревари да бягаш с магаре. Магарето – храни го, зоби го, пои го, то си е магаре и кон не може да стане.

В различен случай, обсъждайки културното другарство на народите, писателят споделя анекдот за магаре, което си мисли, че срещата е за напълно друго:

Магарето видяло коне на селската мера, изтичало при тях и споделило: – Готово! – Какво готово? – Това, за което сме се събрали… Конете му споделили, че се събрали, с цел да се надбягват. – Ех, мама му остаряла! А аз си мислех, че ще си ги мерим…