"Геополитическото напрежение нараства. Глобалните предизвикателства се увеличават. Ние изглеждаме неспособни да отговорим заедно", каза още Гутериш.

"Изправени сме пред редица екзистенциални заплахи: от климатична криза до разрушителни технологии и това става в момент на хаотичен преход", каза генералният секретар. Той уточни, че говори за прехода от Студената война, когато международните отношения бяха гледани през призмата на две свръхсили, към многополюсен свят.

Гутериш осъди инвазията на Русия в Украйна, извършена в нарушение на Устава на ООН. Той предупреди, че светът се нуждае отчаяно от хранителните продукти, които Украйна и Русия произвеждат, за да бъдат стабилизирани пазарите и да се гарантира продоволствената сигурност, предаде БТА.

С проектозакона досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава съвсем нова Комисия за противодействие на корупцията, която да разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления, конфликт на интереси и несъвместимост на имуществото им с декларираните доходи. Кръгът на лица, обект на дейността на комисията, е широк - президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи  и други - та чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки.

Предлага се новата комисия да е 3-членна с 6-годишен мандат, като всеки от членовете да я председателства за по 2 години, като редът на ротацията ще се определя чрез жребий. 

Спорът между депутатите започна още с изискванията към образованието на членовете на новия орган - дали освен юридическо, да могат да имат и икономическо, и дали освен юридически стаж, да се зачита и стажът им в служби за сигурност, дали той да е 5 години, както се предлага, 7 или 10. Съгласие има за това да се избират от Народното събрание. 

По предложение на ПП-ДБ преди това Номинационна комисия трябва да прави подбор на кандидатите и да ги класира. Това предизвика гнева на опозицията, но и на ГЕРБ. ПП-ДБ се оказаха сами срещу всички и заради предложението изборът в зала да става с 2/3 от гласовете. 

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предупреди, че това е противоконституционно, тъй като в основния закон изрично е записано къде се гласува с квалифицирано мнозинство и че те ще сезират КС:

"Колеги, няма да се сърдите, ако след като се приеме това -  ние ще ви подкрепим, за да ви позволим да си направите експеримента, да депозираме искане в Конституционния съд за неговата съотносимост". 

Признанието му, че до това предложение се е стигнало след среща между представители на двете управляващи партии, в която ПП-ДБ са били представени от Лена Бориславова в цитирам „неизвестно какво качество“ пък допълнително наля масло в огъня. 

Тошко Йорданов:

"Защо при всичко, което казахте, групата на ГЕРБ ще подкрепи тоя скапан закон. И второ, да ви кажа за Лена Бориславова -  тя разбира от всичко. Където се намеси, това което предлага, пада в Конституционния съд".

Цончо Ганев:

"Ставаме свидетели на поредната срамна за българския парламентаризъм ситуация. Очаквам да докажете колко сте нефелни, не ставете, пращате човек, който няма нищо общо с парламент, с правителство, с изпълнителна власт, с нищо. Само че аз очаквах, честно казано, да присъства на тази среща татко Петко".

След размяната на реплики по искане на ПП-ДБ беше дадена почивка. Така 2 часа след началото на дебата, не е гласуван нито един текст.

Коментарът на Реджеп Ердоган дойде, след като през седмицата Европейският парламент прие доклад с извода, че присъединителният процес не може да продължи при сегашните обстоятелства заради състоянието на човешките права и върховенството на закона в Турция.

Ердоган определи подхода на европейските депутати към страната му като пълен с предразсъдъци, "плитък и безидеен":

"Ако искате да чуете открито и ясно моята оценка, тя е, че ЕС се опитва да се откъсне от Турция. И докато ЕС се опитва да се откъсне от нас, ние ще си направим сметката за този развой на нещата. И след като си направим сметката, може да се разделим с ЕС, ако е необходимо".

Коментарът на Николов дойде след като правителството реши да прекрати дерогацията, която бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия.

Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че служебния кабинет не е свършил нищо, за да се излезе от дерогацията, но Стоянов не се съгласи с него: 

“Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България, за две години това да може да се случи и до края на 2024 г. “Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи. Не зная с какъв контекст го е казал, може би в контекста на това, че за пред последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%. Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ”, обясни бившият министър на икономиката.

Стоянов предупреди за вакуум и недостиг на горива, който обаче предположи, че ще бъде наваксан бързо, тъй като сме в пазарна икономика. Въпросът обаче е, че цената на литър според него ще скочи до 4 лева. 

Министърът отбеляза освен това, че използването на водата за битови нужди реално не е забранено, но местната власт трябва да предупреди хората ако има риск за здравето им. „Няма как да няма определени точки, на които да се изчака“, смята Попов.

„Мръсната вода е вода, която съдържа химически или биологични отпадъци. През последните години качеството на водата в Черно море се подобрява“, категоричен бе той.

Екоминистърът цитира и две проучвания, съгласно които замърсяване има по плажните ивици.

Относно снимките на тръби по Черноморието, които бяха оголени след наводнението, Попов заяви, че обяснението за дъждовна вода е достоверно.

„Това, което разбрахме, е, че тръбите са законни. Дали те са направени както трябва и дали при порой не се смесват с битови води, това е друг въпрос“, посочи той.

Министърът отбеляза освен това, че използването на водата за битови нужди реално не е забранено, но местната власт трябва да предупреди хората ако има риск за здравето им. „Няма как да няма определени точки, на които да се изчака“, смята Попов.

„Мръсната вода е вода, която съдържа химически или биологични отпадъци. През последните години качеството на водата в Черно море се подобрява“, категоричен бе той.

Екоминистърът цитира и две проучвания, съгласно които замърсяване има по плажните ивици.

Относно снимките на тръби по Черноморието, които бяха оголени след наводнението, Попов заяви, че обяснението за дъждовна вода е достоверно.

„Това, което разбрахме, е, че тръбите са законни. Дали те са направени както трябва и дали при порой не се смесват с битови води, това е друг въпрос“, посочи той.

Коментарът на Николов дойде след като правителството реши да прекрати дерогацията, която бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия.

Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че служебния кабинет не е свършил нищо, за да се излезе от дерогацията, но Стоянов не се съгласи с него: 

“Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България, за две години това да може да се случи и до края на 2024 г. “Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи. Не зная с какъв контекст го е казал, може би в контекста на това, че за пред последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%. Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ”, обясни бившият министър на икономиката.

Стоянов предупреди за вакуум и недостиг на горива, който обаче предположи, че ще бъде наваксан бързо, тъй като сме в пазарна икономика. Въпросът обаче е, че цената на литър според него ще скочи до 4 лева.