Франк Гери, титанът на съвременната архитектура и символ на деконструктивизма, починал на 96 години на 29 ноември 2025 г. в дома си в Санта Моника, Калифорния. Кратка респираторна болест сложила край на живота на този, който превърна сградите в скулптури, вдъхновени от детски модели и поп арт. Неговата смърт, обявена от шефът на кабинета му Меган Лойд, срита вълна от спомени за човек, който промени силуета на градовете от Билбао до Сидни.
Роден като Ефрейм Оуен Голдбърг през 1929 г. в Торонто, Канада, Гери се преселил в Лос Анджелис като тийнейджър. Семейството му, еврейско, го насочило към нов живот, където той сменил името си, за да избегне антисемитски предразсъдъци. Детството му в рудничния град Тимънс, Онтарио, запали страст към моделиране на градове от хартия и лепенки. Завършил архитектура в Университета на Южна Калифорния през 1954 г., той учил и урбанизъм в Харвард, но ранните години били борба: проектирал жилища и търговски центрове, дори шофирал камион за доставки, за да оцелее.
Кариерата му експлодира след преустройството на собствената му калитба в Санта Моника – хаотична смесица от телени огради, оголено дърво и лентове от метал, която впечатлила клиент и му отворила пътищата. "Трябваше да печеля прехраната си", казал той иронично за по-консервативните си проекти. Основал Gehry Partners през 1962 г., фирмата нараснала до над 130 души, но винаги под негов контрол. До 90-годишна възраст Гери работел непрекъснато, отричайки етикета "артист": "Архитекти винаги са били и скулптори, но аз все още строя сгради – това е различно", споделил в интервю за AP през 2006 г.
Неговите шедьоври са манифести на хаоса и красотата: Музеят Гугенхайм в Билбао (1997 г.), който оживи изоставен пристанищен град; Концертната зала Уолт Дисни в Лос Анджелис с вълнистите си стени от неръждаема стомана; центърът Лу Руво за мозъчни заболявания в Кливланд или фондацията Луи Вюитон в Париж. В Ню Йорк – медовите плетеници на IAC сградата и въртящата се Beekman Tower. Дори в Австралия, сградата Др. Чау Чак Уинг в Сидни напомня за вълни. Тези творби, вдъхновени от поп културата, спечелили Пritzker (1989 г.), златната медал на RIBA и орден на Канада.
Критиките не липсвали: някои, като Хал Фостър от Принстън, виждали в по-късните проекти "потискащи туристически атракции", а залата Дисни приличала на "купа смачкани кутии в дъжда". Семейството на Айзенхауър се опълчило срещу неговия смел мемориал. Въпреки това, Гери останал "изумян от успеха си": "Сега изглежда неизбежно, но тогава беше проблематично", казал през 2001 г.
Наследството му е революция: превърнал архитектурата в изкуство, което променя градовете и вдъхновява поколения. Учител в USC, Йейл и Колумбия, той остави незавършен Гугенхайм в Абу Даби – най-големия му проект, готов за 2026 г. Смъртта му напомня: Гери не строеше сгради, а мечти от метал и стъкло.
