Невъзможната любов на Източна Европа към ядрената енергетика
Золтан Горог, сътрудник по недвижими парцели в унгарския град Пакш, е подготвен за съветската инвазия. Той дори към този момент е добавил кирилицата във фирмения си надпис, който стои над офисите му. Брокерът е оборудвал офиса си с нови бюра, които към този момент стоят празни и чакат разширението на бизнеса.
Дали инвестицията му е била вярно обаче? Вместо градът да се цялостни с руснаци, каквито са упованията му, той следи минимално нарастване на клиентите си. Вече минаха 5 години, откакто Унгария подписа съглашение с Руската държавна атомна енергийна корпорация " Росатом " за построяването на два нови реактора в намиращата се до града остаряваща нуклеарна централа. И все още обстановката в града наподобява не се е трансформирала доста - даже няма начална дата за започването на по-голямата част от работата.
В очакване на богатите посетители от Русия Горог проумява, че не е толкоз просто да се построи нуклеарна централа - " не е като цех за коли ", споделя той. Брокерът си мислил, че ще бъде индивидът, който ще оказва помощ на съветските инженери и електротехници да намерят жилища в града. " Трудно е да си представим идните промени ", изяснява той, показвайки свободните жилища в града - прекомерно скъпи за локалните, само че подобаващи за предстоящите по-богати руснаци.
Докато по-богатите страни като Франция и Германия се отхвърлят от нуклеарната енергетика заради рисковете за околната среда и големите разноски по сходни планове, в Източна Европа ситуацията не е по този начин. Там казусът е, че има възторг за нуклеарна енергетика, който се разминава с действителната опция за реализирането на такива планове, написа Bloomberg. Според тях в целия район, в който нуклеарните реактори идват от Съветския съюз и се употребяват и до през днешния ден, управляващите са притиснати до стената от неналичието на време и средства.
Защо се получава по този начин?
Много от нуклеарните централи в Източна Европа са към края на своя експлоатационен живот. Нарастващото търсене на енергийния пазар и възходящите условия за понижаване на нездравословните въглеродни излъчвания пък принуждават държавните управления да се стремят към увеличението на потенциала.
В Унгария, Словакия, Чехия, Румъния и Словения е планувано нуклеарните уреди да бъдат ремонтирани и разширени. България и Полша пък са на прага да построяват нови нуклеарни централи.
Тези планове обаче постоянно се блокират - от високите разноски за тяхното реализиране и от тежките условия на Европейския съюз за конструиране. Това отдалечава плануваните от десетилетия планове в района от задачата. Предвид цената на строителството на един нов реактор - към 15 милиарда евро - държавните управления се оказват в неспособност да продължат.
" Предвид разноските, това не е печеливша технология тъкмо в този момент и евентуално това в никакъв случай няма да се промени ", пояснява Роб Барнет, който е старши анализатор с сектор енергетика в Bloomberg Intelligence. По думите му въпросът в този момент е дали държавните управления желаят технологията да съществува изобщо и дали са подготвени да финансират разноските, с цел да могат да употребяват такава технология отсега нататък.
Кои страни са най-близо?
Към момента най-близо до задачата е Словакия, която може да свърже към мрежата си нов реактор до идната година, въпреки и там да се следят неясноти - процесът е изпълнен със закъснения, прилежаща Австрия е в съпротива по въпроса, има кавги към финансирането и обвинявания за неприятно ръководство.
По-типичен е образецът у нас - в родна България. " Досега България не съумя да откри пари за построяването на новата нуклеарна централа в северния град Белене. Планът беше отсрочен за първи път след рухването на комунизма. Тогава завършването на плана щеше да коства съвсем 1/4 от БВП-то на страната ", разясняват създателите на Bloomberg.
Полша пък, която е най-големият потребител на въглища в Европа, възнамерява първият ѝ нуклеарен реактор да стартира да действа през 2033 година. Финансирането на плана единствено че среща отрицание от страна на изпълнителната власт.
Дори най-солидните проекти страдат от многогодишни закъснения. Румъния, която в продължение на десетилетие разнищва дали да конфигурира нови реактори в централата АЕЦ " Черна вода ", намираща се на поречието на Дунав, през месец май подписа прелиминарен контракт с Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC). Страните по контракта към момента не са се разбрали дефинитивно за финансирането и времевата рамка.
Ще има ли Унгария нови реактори?
Унгария разполага с по-голямата част от средствата, планувани за плана в Пакш, който възлиза на 12,5 милиарда евро. Договорът с " Росатом " беше подписан през 2014 година и се отрази удобно на връзките сред премиера Виктор Орбан и президента на Русия Владимир Путин. Спрямо договорката Русия би трябвало да финансира 80% от плана посредством заем от 10 милиарда евро, които Унгария ще изплаща с лихви.
Това обаче наподобява не е задоволително за стартирането на плана. Одобрението от страна на Европейски Съюз лиши съвсем 2 години, след които минаха още 2 години. Междувременно Будапеща косвено упреква " Росатом ", че не е показала нужните проекти по плана. Към момента е несъмнено, че новите реактори няма да стартират да създават електрическа енергия през 2026 година, каквито бяха първичните проекти на ръководещите в Унгария. Това кара страната да договаря за нови периоди за изплащането на заема към Москва.
Главният изпълнителен шеф на " Росатом " Алексей Лихачов трансферира топката към Европейски Съюз. По думите му работата ще продължи това лято. " Проектът се забави поради условията на Европейски Съюз. В момента организираме времето за работа. Вече сме договорили по-голямата част от тежкото съоръжение и интензивно преговаряме с австрийски компании за построяването на строителната и монтажна база ", сподели той за " РИА Новости " през юни.
Има ли опасности?
Изграждането на нуклеарна централа излиза най-скъпо поради високите условия за сигурност. Трите най-големи случая с АЕЦ в света - централата на острова Три Майл Айлънд, Пенсилвания, Съединени американски щати през 1978 година; Чернобил в Украйна от 1986 година; Фукушима в Япония от 2011 година - способстваха за възстановяване на технологиите и повече вложения в науката.
В Пакш, който се намира на 100 километра под Будапеща по поречието на Дунав, са утвърдени единствено 300 от 6 000 разрешителни.
" Един от уроците от Чернобил е, че въпросите към нуклеарната сигурност би трябвало да се преглеждат транспарантно. Впечатляващо е, когато човек отиде там (в Пакш - бел. ред.) и види мащаба на казуса. " Това съобщи Балтазар Линдауер - шеф на звеното по нуклеарна сигурност в Европейската банка за възобновяване и развиване.
Пакш желае нови нуклеарни рекатори
Въпреки рисковете, публичното мнение в Унгария е консолидирано в поддръжка на развиването на нуклеарната енергетика в страната. Това е по този начин изключително в градовете и регионите, намиращи се наоколо до нуклеарните уреди, където това е главният източник на приходи.
Когато първите реактори на централата в Пакш бяха издигнати преди старта на действието им през 1982 година, дребният град се трансформира. Населеното място стана културен център - служащите и локалните образуваха общество и започнаха да вършат фамилии, споделя 60-годишният бижутер Юдит Кунфалви, очаквайки с неспокойствие руснаците, които вероятно може и да дойдат в Пакш.
Този път жителите на града чакат към 10 000 служащи и техните фамилии да наводнят града за построяването и по-късно за вярното действие на плана.
Брокерът Золтан Горог, за който ви разказахме при започване на актуалната обява, също чака руснаците с неспокойствие. Известен ресторант на брега на Дунава към този момент даже е добавил меню на съветски и притегля някои други клиенти от първите чиновници на " Росатом " там.
" Проектът ще даде късмет на града да се развие. Има доста тежка работа обаче, която следва да се свърши ", допълват локалните, надявайки се, че руснаците въпреки всичко ще дойдат. /money.bg
Дали инвестицията му е била вярно обаче? Вместо градът да се цялостни с руснаци, каквито са упованията му, той следи минимално нарастване на клиентите си. Вече минаха 5 години, откакто Унгария подписа съглашение с Руската държавна атомна енергийна корпорация " Росатом " за построяването на два нови реактора в намиращата се до града остаряваща нуклеарна централа. И все още обстановката в града наподобява не се е трансформирала доста - даже няма начална дата за започването на по-голямата част от работата.
В очакване на богатите посетители от Русия Горог проумява, че не е толкоз просто да се построи нуклеарна централа - " не е като цех за коли ", споделя той. Брокерът си мислил, че ще бъде индивидът, който ще оказва помощ на съветските инженери и електротехници да намерят жилища в града. " Трудно е да си представим идните промени ", изяснява той, показвайки свободните жилища в града - прекомерно скъпи за локалните, само че подобаващи за предстоящите по-богати руснаци.
Докато по-богатите страни като Франция и Германия се отхвърлят от нуклеарната енергетика заради рисковете за околната среда и големите разноски по сходни планове, в Източна Европа ситуацията не е по този начин. Там казусът е, че има възторг за нуклеарна енергетика, който се разминава с действителната опция за реализирането на такива планове, написа Bloomberg. Според тях в целия район, в който нуклеарните реактори идват от Съветския съюз и се употребяват и до през днешния ден, управляващите са притиснати до стената от неналичието на време и средства.
Защо се получава по този начин?
Много от нуклеарните централи в Източна Европа са към края на своя експлоатационен живот. Нарастващото търсене на енергийния пазар и възходящите условия за понижаване на нездравословните въглеродни излъчвания пък принуждават държавните управления да се стремят към увеличението на потенциала.
В Унгария, Словакия, Чехия, Румъния и Словения е планувано нуклеарните уреди да бъдат ремонтирани и разширени. България и Полша пък са на прага да построяват нови нуклеарни централи.
Тези планове обаче постоянно се блокират - от високите разноски за тяхното реализиране и от тежките условия на Европейския съюз за конструиране. Това отдалечава плануваните от десетилетия планове в района от задачата. Предвид цената на строителството на един нов реактор - към 15 милиарда евро - държавните управления се оказват в неспособност да продължат.
" Предвид разноските, това не е печеливша технология тъкмо в този момент и евентуално това в никакъв случай няма да се промени ", пояснява Роб Барнет, който е старши анализатор с сектор енергетика в Bloomberg Intelligence. По думите му въпросът в този момент е дали държавните управления желаят технологията да съществува изобщо и дали са подготвени да финансират разноските, с цел да могат да употребяват такава технология отсега нататък.
Кои страни са най-близо?
Към момента най-близо до задачата е Словакия, която може да свърже към мрежата си нов реактор до идната година, въпреки и там да се следят неясноти - процесът е изпълнен със закъснения, прилежаща Австрия е в съпротива по въпроса, има кавги към финансирането и обвинявания за неприятно ръководство.
По-типичен е образецът у нас - в родна България. " Досега България не съумя да откри пари за построяването на новата нуклеарна централа в северния град Белене. Планът беше отсрочен за първи път след рухването на комунизма. Тогава завършването на плана щеше да коства съвсем 1/4 от БВП-то на страната ", разясняват създателите на Bloomberg.
Полша пък, която е най-големият потребител на въглища в Европа, възнамерява първият ѝ нуклеарен реактор да стартира да действа през 2033 година. Финансирането на плана единствено че среща отрицание от страна на изпълнителната власт.
Дори най-солидните проекти страдат от многогодишни закъснения. Румъния, която в продължение на десетилетие разнищва дали да конфигурира нови реактори в централата АЕЦ " Черна вода ", намираща се на поречието на Дунав, през месец май подписа прелиминарен контракт с Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC). Страните по контракта към момента не са се разбрали дефинитивно за финансирането и времевата рамка.
Ще има ли Унгария нови реактори?
Унгария разполага с по-голямата част от средствата, планувани за плана в Пакш, който възлиза на 12,5 милиарда евро. Договорът с " Росатом " беше подписан през 2014 година и се отрази удобно на връзките сред премиера Виктор Орбан и президента на Русия Владимир Путин. Спрямо договорката Русия би трябвало да финансира 80% от плана посредством заем от 10 милиарда евро, които Унгария ще изплаща с лихви.
Това обаче наподобява не е задоволително за стартирането на плана. Одобрението от страна на Европейски Съюз лиши съвсем 2 години, след които минаха още 2 години. Междувременно Будапеща косвено упреква " Росатом ", че не е показала нужните проекти по плана. Към момента е несъмнено, че новите реактори няма да стартират да създават електрическа енергия през 2026 година, каквито бяха първичните проекти на ръководещите в Унгария. Това кара страната да договаря за нови периоди за изплащането на заема към Москва.
Главният изпълнителен шеф на " Росатом " Алексей Лихачов трансферира топката към Европейски Съюз. По думите му работата ще продължи това лято. " Проектът се забави поради условията на Европейски Съюз. В момента организираме времето за работа. Вече сме договорили по-голямата част от тежкото съоръжение и интензивно преговаряме с австрийски компании за построяването на строителната и монтажна база ", сподели той за " РИА Новости " през юни.
Има ли опасности?
Изграждането на нуклеарна централа излиза най-скъпо поради високите условия за сигурност. Трите най-големи случая с АЕЦ в света - централата на острова Три Майл Айлънд, Пенсилвания, Съединени американски щати през 1978 година; Чернобил в Украйна от 1986 година; Фукушима в Япония от 2011 година - способстваха за възстановяване на технологиите и повече вложения в науката.
В Пакш, който се намира на 100 километра под Будапеща по поречието на Дунав, са утвърдени единствено 300 от 6 000 разрешителни.
" Един от уроците от Чернобил е, че въпросите към нуклеарната сигурност би трябвало да се преглеждат транспарантно. Впечатляващо е, когато човек отиде там (в Пакш - бел. ред.) и види мащаба на казуса. " Това съобщи Балтазар Линдауер - шеф на звеното по нуклеарна сигурност в Европейската банка за възобновяване и развиване.
Пакш желае нови нуклеарни рекатори
Въпреки рисковете, публичното мнение в Унгария е консолидирано в поддръжка на развиването на нуклеарната енергетика в страната. Това е по този начин изключително в градовете и регионите, намиращи се наоколо до нуклеарните уреди, където това е главният източник на приходи.
Когато първите реактори на централата в Пакш бяха издигнати преди старта на действието им през 1982 година, дребният град се трансформира. Населеното място стана културен център - служащите и локалните образуваха общество и започнаха да вършат фамилии, споделя 60-годишният бижутер Юдит Кунфалви, очаквайки с неспокойствие руснаците, които вероятно може и да дойдат в Пакш.
Този път жителите на града чакат към 10 000 служащи и техните фамилии да наводнят града за построяването и по-късно за вярното действие на плана.
Брокерът Золтан Горог, за който ви разказахме при започване на актуалната обява, също чака руснаците с неспокойствие. Известен ресторант на брега на Дунава към този момент даже е добавил меню на съветски и притегля някои други клиенти от първите чиновници на " Росатом " там.
" Проектът ще даде късмет на града да се развие. Има доста тежка работа обаче, която следва да се свърши ", допълват локалните, надявайки се, че руснаците въпреки всичко ще дойдат. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ