Съзнанието – великата загадка
Знаем, че се намираме в схващане. Или пък не? Нека опитаме да си разбираем какво е съзнанието. В доста учебници, енциклопедии и книги се споделя, че това е висша психическа активност, присъща единствено на индивида. Но по този начин ли е? Трудно е да се каже. Нека се опитаме да разберем дружно.
Да стартираме с един доста прочут опит, който на пръв взор не е обвързван с тематиката, само че не бързайте с изводите.
През 1998 година откривателите Ботвиник и Коен първи провели опити с гумена ръка. Пред доброволците на маса лежала лява или дясна гумена ръка, а „ същинската “ скривали от екрана, с цел да може изпитваният да не я вижда.
После създателите погалвали в синхрон подправената и същинската ръка, а след няколко минути участниците заявявали, че всички тактилни чувства в действителност се получават от гумената ръка.
По-късно в опита добавили и детайл на „ неочакваност “: експериментаторите удряли с чук по гумената ръка, а доброволците в действителност се плашели, като някой дори споделил, че усетил болежка. Експериментаторите съумели да излъжат „ мозъка “ и „ осъзнаването на своето тяло “ на участниците благодарение на дребен фокус.
Подобен опит провели и през 2007 година. Само че в този момент задачата била да се „ отдели “ съзнанието от тестваното тяло. Нарекли го Out-of-body experience (OBE).
Сложили на човек очила за виртуална действителност, близо до гърба му имало камера, която предавала изображенията върху очилата. После експериментаторите „ ръчкали “ в гърдите доброволеца с пръчка и по-късно правели същите придвижвания и пред камерата.
В последна сметка: изпитваният „ преместил “ себе си с няколко метра напред. Разбира се, значима роля тук изиграло различието сред тактилната и зрителната информация, която подвежда мозъка. Но същността остава една: нашето вътрешно „ аз “ е повярвало, че се намираме два метра напред и на никое място другаде.
Интересен опит благодарение на оптогенетиката провели в Института по логика на психиката РАН в Москва. Заек в клетка трябвало да натиска дребен педал, като в подмяна в купичката му падала малко храна.
Изследователите изяснили кои неврони се задействат при натискането на педала и ги „ свързали “ с механизма на „ поява “ на храна. Тоест заекът не трябвало да натиска на никое място, с цел да получи храна, задоволително било да „ задейства “ нужната област на мозъка.
Удивително, само че заекът почнал да го употребява! Той към този момент предизвиквал още веднъж и още веднъж нужните чувства (може би си е представял по какъв начин натиска педала?). И в този момент учените ги вълнува единствено един въпрос: може ли да назовем това схващане? Той към този момент знаел какво се изисква и даже е допустимо да го е осъзнал.
А що се отнася до „ локализацията “ на съзнанието ти в мозъка, може да се каже, че е потвърдено, че неговото местоположение се намира в кортикоталамичния път. При стимулирането на пътя на човек в „ неволен “ живот (примерно в кома), у пациента се появяват някакви отгласи на съзнанието, само че след прекъсване – и проблясъците изчезвали.
Ако обобщим, може да кажем, че може би в никакъв случай няма да разберем какво е да бъдеш прилеп. Но да не стигаме толкоз надалеч, ние дори не знаем какво е да бъдеш различен човек. Възможно е „ казусът “ със съзнанието да си остане неуреден, значимото е всеки от нас въпреки всичко да е „ бил в схващане “ през целия си живот.
