Длъжни сме да предложим различен подход. Продължаваме да смятаме, че

„ Длъжни сме да предложим друг метод. Продължаваме да считаме, че изборите не са положително решение и би трябвало да работим за образуване на една рационална и пробългарска изпълнителна власт. Имаме смелостта да се опитаме да сме проводник на един подобен разговор и балансьор в тази комплицирана обстановка. “

Думите принадлежат на Атанас Зафиров, краткотраен ръководител на Българска социалистическа партия. И са още едно доказателство, че столетницата търси нов образ, с който да продължи да бъде фактор в публичния живот на страната.

Но по какъв начин става това, когато от седем години си в непрекъснат спад, а на последните парламентарни избори имаш 7,06%? Отлепването от дъното на седемте % няма да е елементарно, предизвести Сергей Станишев, някогашен ръководител на партията.

Първата работа на новото управление на Българска социалистическа партия след оставката на Корнелия Нинова бе да разгласи две неща - „ заравя томахавките “ и кани всички, напуснали Българска социалистическа партия на събора на Бузлуджа и приключва войната с президента Румен Радев. Сега разгласи и, че желае столетницата да поеме нова роля – на балансьор.

Но има спънка пред тези другояче положителни планове и тя е основна -  това е идеологията.

Балансьорът нормално е по средата, няма по какъв начин да е в ляво или в дясно, тъй като неизбежно ще наклони везните. Партиите са живи организми, само че това не значи, че копират изцяло индивида, който достигнал патриаршеска възраст, от позицията на своя витален опит може да дава мъдри препоръки в комплицирани обстановки. Ако Българска социалистическа партия притежаваше тази мъдрост, би ли се сринала до 7%?! Обикновено за Движение за права и свободи се споделя, че е партия – балансьор. Но това важеше за времената, когато Движението  обичайно заемаше трето място и подаваше ръце ту към левицата, ту към десницата.

Днес Движение за права и свободи е втора политическа мощ и претендира за влизане във властта " по червен килим ", а Българска социалистическа партия е пета и от тази позиция аленият килим пред нея от дълго време е спретнат. 

Желанието на Българска социалистическа партия още веднъж да събере под родната стряха отделилите се от нея партии на процедура е предпочитание да повтори резултата от Солунския развой от началото на 90-те години на ХХ век.

След злополуката при Виденов Българска социалистическа партия съумя не просто да оцелее, а да направи считаното за невероятно по това време – да вземе властта.
Тогава Българска социалистическа партия, БСДП, Евролевицата и Обединеният блок на труда се съюзиха на идейна база, изхождайки от общите си ползи – социалдемократизация на левицата, като детайл от огромната цел - присъединението на България към Европейския съюз.

Днес такава цел липсва. Нещо повече - това, което разделя Българска социалистическа партия, Левицата и „ Солидарна България “ не са концепциите – от предизборните им послания стана ясно, че в областта на идеологията сред тях няма разлики. Разделителните линии минават на личностна основа. Новите леви партии на процедура са лидерски планове, а когато някой е станал ръководител, въпреки и на дребна организация, надали желае още веднъж да бъде „ редови войник “.

На последните избори „ Солидарна България “ получи 1,47% от гласовете, а Левицата – 0,71%. В гласове това е надлежно 31 476 и 15 175. Ако механично ги съберем с гласовете на Българска социалистическа партия, ще получим 9,24% или 198 211 гласа. Едва ли с подобен резултат възможната обединена левица би била сериозен фактор в обществено-политическия живот.

Надеждите, че обединяването автоматизирано ще върне огорчените леви гласоподаватели, надали ще се осъществен.

Доказва го образецът с десницата.

„ Синя България “ сплоти 7 партии – съвсем всички десни партии без ГЕРБ със съдружника му Съюз на демократичните сили и Демократична България. Идеята бе обединението да се показа като същинското синьо, правоприемник на това мощно Съюз на демократичните сили от 90-те. И неслучайно лицата на „ Синя България “ Петър Москов и Вили Лилков в предизборната акция говореха по този начин, като че ли бяха в 90-те – за пазарна стопанска система, в която страната да не се намесва, против комунистите, които са отговорни за всичко, срещу демократичната левица. И какво реализираха? Взеха 33 613 гласа, което дава отговор на 1,57%.

Тъжно, само че изрично - 90-те са си отишли и даже носталгията по младостта не може да върне гласоподавателите.

В левицата може да повторят този опит. Но надали ще има друг резултат.

А що се отнася до претенциите Българска социалистическа партия да стане партия балансьор, за това се желае освен ти да се обявиш за подобен, само че и другите да признаят тази ти роля. Балансьорът е и медиатор, мостът, по който двете крайности да минат, с цел да се срещнат някъде. Това правеше точно Движение за права и свободи.

Но ролята на балансьор не приляга на Българска социалистическа партия.

За Демократична България Българска социалистическа партия е същинският абстрактен съперник, а кой приема съперника си за посредник?
ГЕРБ по определение не може да одобри какъвто и да е балансьор – тази групировка е основана като партия на властта и не инцидентно възприема останалите като врагове, които би трябвало да бъдат съкрушени. Дълго време в тази роля бе самата Българска социалистическа партия, в този момент по електорални аргументи мястото й зае ПП-ДБ. Справка, даже когато протяга ръка към ПП-ДБ ГЕРБ го прави от позицията на силата, пробвайки се да „ пречупи врага “.

Със сигурност и останалите политически сили в Народното събрание не биха одобрили сходна роля на Българска социалистическа партия – за тях това е „ партия от предишното “, която се готвят „ да изядат “, а не да укрепват престижа й.

Извод: обстановката в Българска социалистическа партия е доста – доста комплицирана и изисква доста по-големи старания, в сравнение с повторение на остарели схеми с вярата да се повтори и резултатът, до който в миналото са довели.

В противоположен случай нищо няма да спре сривът на лявото.

За него способства с изключение на идейното изтощение и фактът, че поколенията се сменят, изборни права добиват младежи, привикнали всичко бързо да изгрява и да залязва.

Да бъде краткотрайно като клик с мобилно устройство – хоп с пръстчето и действителността пред очите ти към този момент е напълно друга.

С други думи - наследниците на Нинова не може да желаят триумф, просто провеждайки през днешния ден политика противоположното на това, което правеше тя, посредством и на техните старания. Хора, които до през вчерашния ден са били компактно до Нинова не може да създадат смяна в Българска социалистическа партия и по тази причина е рационално дружно с нея да създадат крачка обратно.

И да дадат път на младите, които де факто стартираха процеса по промени, спускайки от последния етаж на " Позитано " 20 транспаранта с надпис " Оставка ". Ако Българска социалистическа партия желае гласовете на младите, би трябвало да разсъни интереса им. А това най-лесно става с други млади. Дигиталното потомство протяга ръце към властта, като желае да вижда на водещи позиции в страната хора като себе си.