Горещо проучване: Много "възпалителна ситуация" на изборите, разликата между ГЕРБ и БСП е...
Затвърждава се чувството за рецесия и крах на властта. Tова сподели за Радио „ Фокус “ социологът Първан Симеонов, изпълнителен шеф на „ Галъп интернешънъл “.
Той изясни, че митингът не се пробва да излъчва форма на монопол. „ Отровното трио “ натрупа известност, следвано от Христо Иванов и Мая Манолова. Партията на Слави Трифонов наподобява най-готовата и най-отдавна деклариралата се на „ аварийна пейка “ опция, разяснява още той.
Процесите в митингите кристализират, само че не минават към водачи, а към партии, сподели още Симеонов. Според него казусът на митингът не е намаляващата бройка на протестиращите, а това, че те могат да се трансфорат в рутина. Това е и задачата на ръководещите, сподели още той. Притеснителен е хаоса в законодателния развой, касаещ идните избори.
„ Ще ви дам два образеца: огромна част от възрастния електорат на Българска социалистическа партия се обърква с новите машини – Българска социалистическа партия ще каже, че изборите са опорочени. Или назад – няма въобще нови машини и Българска социалистическа партия още веднъж споделя, че изборите са опорочени. Каквото и да стане, в навечерието на изборите ще имаме доста възпалена обстановка. Това може да докара до мъчно признание на резултата от изборите, изключително в случай че те са извоювани от ГЕРБ. Синхронизираната съпротива – синя, алена и славитрифоновистка ще има подозрения към тези избори. Чак след изборите можем да мислим за обединения “, разяснява той.
Според Първан Симеонов този вид ГЕРБ, който следим в този момент, мъчно би бил пълностоен участник в някакъв тип управническа формула.
"И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия са изгубили огромна част от поддръжката си ", споделя още социологът. Това се дължи на протестните дейности. А подкрепящите ги до в този момент вземат решение да не поддържат никого и евентуално няма да гласоподават или се пренасочват към нови варианти, разяснява той.
„ Непредубедената аудитория търси нещо трето, а и Българска социалистическа партия, и ГЕРБ са възприемани като част от една позната партийна картина. Голяма част от хората търсят не нещо друго, а нещо ново. Трябва да се направи конкретизиране, че това проучване няма по какъв начин да хване рестарта, който Българска социалистическа партия съумя да реализира посредством вътрешния избор. Когато става въпрос за общо сваляне на доверието в познатата политическа каста и търсенето на нови варианти по-губещ е ГЕРБ “, сподели той.
Това са част от изводите от националното проучване на „ Галъп “, извършено от 3 до 11 септември измежду 807 пълнолетни българи.
29,4% от всички имащи право на глас настояват, че няма да гласоподават,а квадратчето „ Не поддържам никого “ ще зачеркнат общо 6,8%.
Според социолозите обаче огромна част от „ Не поддържам никого “ в самия избирателен ден най-вероятно ще се трансформира в отвод от гласоподаване.
Движение за права и свободи обичайно се активизира в месеци преди избори (7,6%), а Оперативна програма (2,7%) отчасти са преодолели шока от пика на митингите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в последващо Народно събрание.
Демократична България (5,2%) и групировката на Мая Манолова (2,2%) остават на високите равнища, реализирани в пика преди месец, само че към този момент не не престават „ нагоре “. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, до момента в който Демократична България наподобява сигурен участник в Народно събрание.
Така изгледи да бъдат в последващо Народно заседание още веднъж имат 7 обединения, като пет от тях на този стадий наподобяват сигурни.
Новото събитие е, че Българска социалистическа партия (13,5% от имащите право на глас) сякаш наподобява малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически проект двете цифри на процедура значат едно и също, само че инспекция измежду най-твърдо решилите да гласоподават демонстрира по-ниска убеденост при ГЕРБ.
„ Воля “ (1,8%) е покрай главния пакет. С чувствителни резултати, въпреки и под 1%, са и обединения като „ Движение 21 “, „ Атака “, „ Възраждане “ и други
Над две трети поддържат митингите. Конкретното искане за оставка на държавното управление и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% поддържат, а 43% не поддържат.
Мнозинство от 57% не поддържа блокадите, до момента в който 34% ги поддържат.
Контрапротестите намират поддръжка измежду 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги поддържат.
Няма основна смяна в доверието към институциите по отношение на проучването от предходния месец.
Спадът при държавно управление и парламент не е траял, въпреки те да остават на достигнатите в предишния месец ниски равнища на доверие – този месец надлежно 21% и 15%.
Президентската институция ненапълно възвръща равнищата си на доверие от предишни интервали, откакто изглеждаше застрашена преди месец, и в този момент е с доверие от 52%. Толкова е и персоналното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.
Бойко Борисов остава с доверие под 20% и по този начин е на обичайните равнища на Корнелия Нинова и двамата към този момент имат еднообразно утвърждение измежду обществото.
Слави Трифонов има 30% доверие.
Хората от „ Отровното трио “ към момента имат относително ниска известност, въпреки че тя пораства. На ниската известност се дължат и привидно не толкоз високите равнища на персонално доверие за тримата – в диапазона сред 11 и 16%.
Той изясни, че митингът не се пробва да излъчва форма на монопол. „ Отровното трио “ натрупа известност, следвано от Христо Иванов и Мая Манолова. Партията на Слави Трифонов наподобява най-готовата и най-отдавна деклариралата се на „ аварийна пейка “ опция, разяснява още той.
Процесите в митингите кристализират, само че не минават към водачи, а към партии, сподели още Симеонов. Според него казусът на митингът не е намаляващата бройка на протестиращите, а това, че те могат да се трансфорат в рутина. Това е и задачата на ръководещите, сподели още той. Притеснителен е хаоса в законодателния развой, касаещ идните избори.
„ Ще ви дам два образеца: огромна част от възрастния електорат на Българска социалистическа партия се обърква с новите машини – Българска социалистическа партия ще каже, че изборите са опорочени. Или назад – няма въобще нови машини и Българска социалистическа партия още веднъж споделя, че изборите са опорочени. Каквото и да стане, в навечерието на изборите ще имаме доста възпалена обстановка. Това може да докара до мъчно признание на резултата от изборите, изключително в случай че те са извоювани от ГЕРБ. Синхронизираната съпротива – синя, алена и славитрифоновистка ще има подозрения към тези избори. Чак след изборите можем да мислим за обединения “, разяснява той.
Според Първан Симеонов този вид ГЕРБ, който следим в този момент, мъчно би бил пълностоен участник в някакъв тип управническа формула.
"И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия са изгубили огромна част от поддръжката си ", споделя още социологът. Това се дължи на протестните дейности. А подкрепящите ги до в този момент вземат решение да не поддържат никого и евентуално няма да гласоподават или се пренасочват към нови варианти, разяснява той.
„ Непредубедената аудитория търси нещо трето, а и Българска социалистическа партия, и ГЕРБ са възприемани като част от една позната партийна картина. Голяма част от хората търсят не нещо друго, а нещо ново. Трябва да се направи конкретизиране, че това проучване няма по какъв начин да хване рестарта, който Българска социалистическа партия съумя да реализира посредством вътрешния избор. Когато става въпрос за общо сваляне на доверието в познатата политическа каста и търсенето на нови варианти по-губещ е ГЕРБ “, сподели той.
Това са част от изводите от националното проучване на „ Галъп “, извършено от 3 до 11 септември измежду 807 пълнолетни българи.
29,4% от всички имащи право на глас настояват, че няма да гласоподават,а квадратчето „ Не поддържам никого “ ще зачеркнат общо 6,8%.
Според социолозите обаче огромна част от „ Не поддържам никого “ в самия избирателен ден най-вероятно ще се трансформира в отвод от гласоподаване.
Движение за права и свободи обичайно се активизира в месеци преди избори (7,6%), а Оперативна програма (2,7%) отчасти са преодолели шока от пика на митингите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в последващо Народно събрание.
Демократична България (5,2%) и групировката на Мая Манолова (2,2%) остават на високите равнища, реализирани в пика преди месец, само че към този момент не не престават „ нагоре “. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, до момента в който Демократична България наподобява сигурен участник в Народно събрание.
Така изгледи да бъдат в последващо Народно заседание още веднъж имат 7 обединения, като пет от тях на този стадий наподобяват сигурни.
Новото събитие е, че Българска социалистическа партия (13,5% от имащите право на глас) сякаш наподобява малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически проект двете цифри на процедура значат едно и също, само че инспекция измежду най-твърдо решилите да гласоподават демонстрира по-ниска убеденост при ГЕРБ.
„ Воля “ (1,8%) е покрай главния пакет. С чувствителни резултати, въпреки и под 1%, са и обединения като „ Движение 21 “, „ Атака “, „ Възраждане “ и други
Над две трети поддържат митингите. Конкретното искане за оставка на държавното управление и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% поддържат, а 43% не поддържат.
Мнозинство от 57% не поддържа блокадите, до момента в който 34% ги поддържат.
Контрапротестите намират поддръжка измежду 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги поддържат.
Няма основна смяна в доверието към институциите по отношение на проучването от предходния месец.
Спадът при държавно управление и парламент не е траял, въпреки те да остават на достигнатите в предишния месец ниски равнища на доверие – този месец надлежно 21% и 15%.
Президентската институция ненапълно възвръща равнищата си на доверие от предишни интервали, откакто изглеждаше застрашена преди месец, и в този момент е с доверие от 52%. Толкова е и персоналното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.
Бойко Борисов остава с доверие под 20% и по този начин е на обичайните равнища на Корнелия Нинова и двамата към този момент имат еднообразно утвърждение измежду обществото.
Слави Трифонов има 30% доверие.
Хората от „ Отровното трио “ към момента имат относително ниска известност, въпреки че тя пораства. На ниската известност се дължат и привидно не толкоз високите равнища на персонално доверие за тримата – в диапазона сред 11 и 16%.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




