Защо празнуваме? Неоспорим факт е, че повечето хора считат празника като

Защо честваме?

Неоспорим факт е, че множеството хора смятат празника като ден за удоволствия, т.е. за глезене на тялото. За някои хора празникът е за стомаха; в този ден те сортират най-хубавите ястия, без които споделят, че не схващат нищо от празника.

За други пък празникът е ден за пиене, в който злоупотребяват с алкохолни напитки, с цел да затъпят своя разсъдък.

Трети път се забавляват с разнообразни суетни игри.

И за огромно страдание, виждаме какъв брой доста хора се събират по кафенетата, играят там с часове, дишат токсичен въздух, нервират се и след това почват да се оплакват, че били болни…

Смисъл на празника

Какъв е смисълът на празниците? Да бъдат дни, в които да доволстват нашите пристрастености и неприятни стремежи и да разкриваме изворите на всички заболявания и премеждия?

Ако се вдълбочим в думите на Библията: „ Празниците за Бога ”, ние ще разберем следното: през цялата седмица хората са заети със земните богатства и нямат време да се занимават с духовни работи. Потопени в морето на материалния свят, хората не помнят да се занимават с най-съществените проблеми на живота.

Именно по тази причина са дадени празниците; от една страна, с цел да си починем телесно, като се освободим от материалните грижи, а от друга – с цел да имаме опция да се храним с духовна храна: да четем, да размишляваме, да търсим истините, които ни дават смисъл на живота.

Така имаме опция да се усъвършенстваме и да се изпълнят думите „ Празник за Бога ”, тъй като единствено като се отърсим от праха на материалистичното, ние можем да живеем за Бога.

Как да се употребява празникът?

За да употребява човек рационално празничния ден, той би трябвало да съзнае, че през седмицата той е окован във веригите на материалния свят, който е мрачен. Този свят е една завеса, която не дава на индивида да вижда светлината.

Затворен в едно лимитирано място, да вземем за пример в магазина, работилницата, адвокатската фирма или другаде, за него целият свят и цялото му създание се концентрират в преходни, материални работи.

Но идва празникът – ден на свободата; човек има едничката цел да излезе от пандиза към свободата. Как?

Не като отиде по кръчмите, кафенетата или бирариите, които са по-вредни от самите затвори, само че – в природата, навън, където се диша чист въздух.

Адмирации за тези хора, които в празнични дни излизат на открито в полето, и в планините, с цел да се освободят от отровната атмосфера, в която живеят през седмицата.

Но там в планината, когато се радваме на естествената естетика, не би трябвало да забравяме най-важното – духовната храна, да търсим Създателя на тази природа, да мислим, да четем и да разискваме върху въпроси, които са свързани с нашето съществуване, с цел да си предначертаем веднъж, по който да вървим през целия си живот.

Празникът е избран за духовно просвещение на хората. Там в планината, където има единствено непорочност, душата ни няма да бъде вълнувана от пристрастености, които отвличат индивида и смущават неговото успокоение.

В нейната чиста атмосфера ще бъдем предразположени към положителни мисли и благородни усеща, които ще дадат доволството и цялостната естетика на нашата душа.

Празничният ден не е за преяждане, за пиене, за хазартни игри, за блудничество и изобщо за телесни наслади, които лимитират хората. Празникът не е ден за угаждане на пристрастеностите и прищевките, които ни водят към пъкъла.