Да живееш е само по себе си ценностна преценка - АЛБЕР КАМЮ
Има закононарушения от пристрастеност и закононарушения от логичност. Наказателният кодекс много комфортно ги разграничава посредством понятието умисъл.
Ние живеем във времето на умисъл и на съвършеното закононарушение. Престъпниците към този момент не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта за опрощение.
Напротив, те са зрели хора и алибито им е необоримо: то е философията, която може да служи за всичко, даже да трансформира убийците в съдии.
Хийтклиф от „ Брулени хълмове “ би погубил цялата земя, с цел да има Кати, само че не би му хрумнало да каже, че това ликвидиране е рационално или обосновано от някаква система. Би го направил и до такава степен се простира убеждението му.
Това допуска мощ на любовта и темперамент. Но тъй като силата на любовта е необичайност, убийството си остава изключение, ето за какво резервира образ на нарушаване, на щурм.
Но от момента, когато заради липса на темперамент човек си основава някаква система, от мига, в който закононарушението се обосновава, то се умножава, сходно на самото съображение, и приема всички форми на силогизма.
Било е самотно като зов, към този момент е универсално като просвета.
Довчера е било съдено, през днешния ден то е законът.
♦♦♦
Да живееш е единствено по себе си ценностна преценка. Да дишаш, значи да преценяваш. Със сигурност е неправилно да се твърди, че животът е непрекъснат избор. Истина е обаче, че не можем да си представим живот, лишен от всевъзможен избор.
Из „ Разбунтуваният човек “
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Не чакайте Страшния съд. Той заседава всеки ден – АЛБЕР КАМЮ
