Индивидуалната отговорност е ключът към личната свобода - СТИВЪН ХИКС
Д-р Стивън Хикс е мъдрец, създател и учител, прочут най-много със своята работа в региона на модерната философия, постмодернизма и обективизма. Той е професор по философия и шеф на Центъра за нравственос и предприемачество в Университета Рокфорд, Съединени американски щати. Завършил докторат по философия в Университета на Индиана.
Той е създател на книгата „ Обяснение на постмодернизма: Скептицизъм и социализъм от Русо до Фуко “, която проучва възхода на постмодернистката философия и я свързва с политическите хрумвания, като да вземем за пример социализма. Книгата е изключително сериозна към постмодернизма, разглеждайки го като реакция против класическите демократични полезности, рационализма и индивидуализма.
Хикс е повлиян от обективизма на Айн Ранд , философия, която акцентира рационалния нарцисизъм, капитализма и индивидуализма. Често подлага на критика колективистичните и властнически трендове в политиката и философията. Стивън Хикс придобива популярност измежду необятна аудитория с помощта на лекциите, интервютата и изявленията си, които се занимават с въпроси като културната и политическата поляризация в актуалния свят.
Постмодернизмът е интелектуалната игра на скептицизма, само че с политически залози.
Когато рационалността се отхвърля, остава единствено силата.
Свободата на индивида е основата на всяко проспериращо общество.
Индивидуализмът не значи егоизъм; той значи почитание към личността и нейните права.
Индивидуализмът е в основата на творчеството и нововъведенията.
Свободата на мисълта е причина за всяко креативно достижение.
Колективизмът жертва индивида в името на нереални хрумвания.
Историята демонстрира, че социализмът води до беднотия и подтисничество.
Капитализмът е системата, която най-добре отразява човешката природа и устрема към независимост.
Свободният пазар е най-ефективният механизъм за систематизиране на ресурсите.
Обективната действителност не се трансформира съгласно нашите стремежи или вярвания.
Истината не е обществена конструкция; тя съществува без значение от нашите усещания.
Постмодернизмът е интелектуалната маска на авторитаризма.
Постмодернистите постоянно употребяват езика като инструмент за операция, а не за връзка.
Постмодернистите постоянно употребяват комплициран език, с цел да прикрият неналичието на наличие.
Политическата уместност е форма на цензура, прикрита като добродетел.
Постмодернизмът е реакция против неуспеха на социализма и марксизма.
Скептицизмът към разсъдъка води до релативизъм и нихилизъм.
Постмодернизмът отхвърля опцията за обективно знание.
Образованието би трябвало да предизвиква сериозното мислене, а не индоктринацията.
Моралният релативизъм подкопава основите на етиката и справедливостта.
Индивидуалната отговорност е ключът към персоналната независимост.
