Свободата започва там, където свършва страхът - МАЙКЪЛ МАЛИС
Майкъл Малис е американски създател, подкастър и медийна персона, прочут със своите провокативни възгледи и разбори на политическата сцена. Роден на 12 юли 1976 година в Лвов, Украинска Съветска Социалистическа Република, той емигрира със фамилията си в Съединени американски щати, когато е на две години, установявайки се в Бенсънхърст, Бруклин, Ню Йорк. Израснал в рускоезично еврейско семейство, Малис приключва Bucknell University и стартира кариерата си в Goldman Sachs, преди да се насочи към писателска активност.
През 2003 година Малис съосновава хумористичния блог „ Подслушано в Ню Йорк “, който разгласява занимателни и необикновени диалози, подслушани в Ню Йорк. Той е и обект на графичния разказ „ Ego & Hubris: The Michael Malice Story “ от Харви Пекар, публикуван през 2006 година Като съавтор, Малис работи върху автобиографиите на известни персони като UFC първенеца Мат Хюз и комика Д. Л. Хюгли .
През 2014 година издава „ Скъпи читателю: Неоторизираната автобиография на Ким Чен Ир “, където показва живота на севернокорейския водач от първо лице, основано на истински корейски текстове и голям брой източници, както и на времето, което прекарва в Северна Корея, в опитите си да разбере тоталитаризма.
През 2019 година разгласява „ Новата десница: Пътуване до периферията на американската политика “, в която изследва възхода на новото дясно придвижване в Съединени американски щати. През 2022 година излиза „ Бялото хапче: Приказка за положителното и злото “, разглеждаща възхода и падението на Съветския съюз.
Малис е водещ на подкаста „ YOUR WELCOME “, където интервюира разнообразни посетители и разисква настоящи тематики. Той е прочут с анархистичните си възгледи и рецензията към обичайните политически структури.
Анархията не е безпорядък. Анархията е ред, който не е натрапен принудително.
Държавата не съществува, тъй като е потребна. Тя съществува, тъй като хората имат вяра, че е нужна.
Консерватизмът е прогресивизъм, каращ с ограничаване на скоростта.
Прогресът не значи да вървиш напред. Понякога значи да спреш и да преосмислиш посоката си.
Тези, които се нуждаят от водачи, не са квалифицирани да ги избират.
Няма закон толкоз непристоен, че полицията да не е подготвена да го наложи, в това число всеобщото екзекутиране на почтени деца.
Средностатистическият човек не желае да бъде свободен. Той просто желае да бъде в сигурност.
Да осъзнаеш, че живеем в неуместна просвета, където ни учат на неуместни неща от неуместни хора и ни заплашват с неуместни последици за непокорство, е да постигнеш равнище на задоволство.
Моите права не подлежат на разискване, камо ли на гласоподаване, било то от 75% от популацията, волята на един крал или прищявката на 100 сенатори.
Новото дясно е от периферията (и споделям това като анархист), а периферията е мястото, където се намират както нововъведенията, по този начин и лудостта.
Демокрацията допуска, че хора, които ръководят бизнеса си добре, са принудени да го ръководят зле от хора, които не могат да ръководят бизнеси въобще.
Когато става въпрос за наемане на работа, „ дискриминирането на база партия е доста по-силна от дискриминирането на база раса.
Свободата не е опция да правиш това, което ти е казано, а правото да правиш това, което искаш, без да вредиш на другите.
Силата не идва от насилието. Силата идва от вярата на хората, че това принуждение е законно.
Историята не се повтаря. Тя се римува, само че постоянно ритъмът е нов.
Никой в никакъв случай не се е научил на нещо ново, като се е обкръжил единствено със съгласни с него хора.
Свободата стартира там, където свършва страхът.
Да избереш свободата е да избереш отговорността за своя живот, без да чакаш позволение или утвърждение.
