Всеки жест на доброта е акт на надежда - ГАБРИЕЛ МИСТРАЛ
Габриел Марсел , френският мъдрец и драматург, постоянно е именуван философът на вярата, тайната и вярата. Роден през 1889 година в Париж, Марсел е фигура, която не се вмества в нормалните рамки. Той не просто написа за философията – той я живее, разкривайки човешкото битие в най-нежните и дълбоки нюанси. Животът му стартира в един свят, раздиран от войни и рецесии, само че точно тази сурова действителност го води към неговото неповторимо схващане за вярата, връзките и смисъла на живота.
Марсел стартира като екзистенциалист, само че се разграничава от атеизма на своя съвременник Жан-Пол Сартр . Той не вижда живота като парадокс, а като тайнственост, която би трябвало да бъде призната, а не позволена. Неговите метафизичен хрумвания постоянно са въодушевени от музиката, която той обича и преглежда като метафора за човешките взаимоотношения.
Марсел има вяра, че животът не е единствено обстоятелства и обективност, а един комплициран танц на взаимоотношения, където другият не е обект, а персона, която би трябвало да бъде призната с обич и почитание.
Една от главните тематики в неговото творчество е разликата сред „ проблем “ и „ тайнственост “. За Марсел казусът е нещо, което може да бъде решено посредством логичност и разбор, до момента в който мистерията изисква присъединяване, отдаденост и приемане. Човешката душа, съгласно него, не може да бъде сведена до механизъм или функционалност – тя е част от нещо по-голямо, по-дълбоко, което постоянно остава мистерия.
Философията на Марсел е пропита с обич и блян за достоверни връзки. Той счита, че единствено посредством приемането на другия като неповторим и несравним можем да намерим смисъл. Неговата идея за „ наличие “ е по едно и също време философска и поетична: тя е апел да бъдем същински там за другите, да слушаме, да разбираме, да обичаме.
Марсел преглежда вярата като вътрешна мощ, която ни свързва с трансцендентното, с Бог, с нещо по-голямо от нас самите. Тази вяра е освен това от оптимизъм – тя е израз на вярата в смисъла на живота, даже когато той наподобява загубен.
Животът не е задача за решение, а тайнственост за преживяване.
Надеждата е акт на сърцето, а не на разсъдъка.
Надеждата е отводът да се примириш със загубата.
Да си присъстващ за другия е най-висшата форма на обич.
Свободата не е просто избор, а изобретение на истината в нас.
Да обичаш значи да казваш: ти ще живееш постоянно!
Не можем да разберем другия, в случай че го третираме като обект.
Човекът не е самичък – ние съществуваме посредством и поради другите.
Музиката е ключът към тайните на съществуването.
Мистерията стартира там, където свършва логиката.
Истинската независимост е свободата да обичаш.
Всеки човек носи в себе си нещо свещено.
Страданието ни свързва с истината за човешката природа.
Бог не е отговор на въпрос, а наличие в живота.
Бог е срещата сред това, което е, и това, което може да бъде.
Само любовта може да трансформира мистерията в благословия.
Приятелството е форма на безусловна берекет.
Любовта е единственият отговор на страха.
Да живееш значи да приемаш, че не всичко е под твоя надзор. Съществуването е акт на доверие.
Всеки жест на добрина е акт на вяра.
Да загубиш вярата си в другите е да загубиш вярата си в себе си.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Нищо не е по-страшно от празните приказки – СЬОРЕН КИРКЕГОР
