Славой Жижек е рок звезда в света на философията –

Славой Жижек е рок звезда в света на философията – деятелен, екстравагантен, занимателен и постоянно подготвен да изненада с провокативна мисъл. Роден през 1949 година в Любляна, Словения, Жижек не се вписва в стандартите за научен мъдрец. С неговия нехаен външен тип, характерен акцент и необикновен метод към обяснението на комплицирани теории, той съумява да трансформира даже най-трудните концепции в тематики за оживени диалози.

Жижек не се опасява да навлиза в неуместни територии. Той разчленява попкултурата, проучва политическите спорове и изследва актуалните обществени явления с изострен разум и възприятие за комизъм. За него философията не е единствено теоретична дисциплинираност, а инструмент за схващане на света към нас. Жижек не просто разсъждава – той предизвика, раздрусва и принуждава аудиторията си да мисли по нов метод.

Неговите лекции са именити. Често прекъсва мисълта си, с цел да показа занимателен виц, да проучва холивудски филм или да направи изненадваща връзка сред Хегел , Маркс и… „ Kinder Surprise “. Жижек има вяра, че всичко към нас – от ежедневните ритуали до огромните политически придвижвания – съдържа ключове за схващане на човешкото държание.

Той също по този начин не крие благосклонностите си към левите хрумвания, само че в същото време е безсърдечен критик на идеологическите канони. За Жижек най-голямата опасност за актуалния свят не е единствено капитализмът или популизмът, а неналичието на дарба да се мисли сериозно. Неговата задача е да ни накара да виждаме скритите структури на властта, които оформят нашия живот.

Това, което прави Жижек толкоз неповторим, е способността му да съчетава академичната тежест на философските обичаи с неофициалния жанр на положителния повествовател. Той може да ви приказва за Лакан и психоанализа, само че също по този начин ще ви изясни за какво „ Матрицата “ е най-хубавият образец за актуален идеологически мит.

Наистина имам вяра, че щастието е надценено. Истинският живот е борба, риск и от време на време даже страдалчество.

Животът е абсурд: най-красивите неща постоянно идват от най-тъмните места.

Когато виждам сантиментална комедия, съзнавам, че същинската покруса е концепцията за „ благополучен край “.

Любовта е злополука – тя унищожава комфортния свят, който сме си построили.

Понякога най-голямото доказателство за любовта е способността да се караме. Любовта не е естетика. Тя е нескончаем спор.

Обществото ни споделя: „ Бъди себе си! “, само че по-късно прибавя: „ …но единствено в случай че се вписваш в нашите правила. “

Капитализмът е като еднорога – всички приказват за него, само че никой не го е виждал в чист тип.

Ако някой ви каже, че е изцяло свободен от идеология, бягайте – този човек е най-опасен.

Идеологията е като дишането – не го осъзнаваш, до момента в който не спреш.

Когато разбиеш нечия идеология, разбиваш и визията му за себе си.

Не ме интересува дали господ съществува; интересува ме какво хората вършат с концепцията за господ.

Най-голямото предизвикателство на съвременността е да изживееш живота си без извинения.

Технологията не ни освобождава; тя ни дава нови способи да бъдем поробени.

Времето, което прекарваме, гледайки в телефоните си, е най-големият ни протест против действителността.

Единственото нещо, което хората обичат повече от щастието, е да се оплакват от неналичието му.

Да бъдеш благополучен е най-големият акт на неподчинение в света, който желае да си постоянно неудовлетворен.

Свободата е нещо, което хората обичат да заявяват, само че рядко желаят да употребяват.

Ако човек желае да разбере света, би трябвало да стартира с разбирането на личната си нелепост.

Не се опасявайте да бъдете смешни! Страхувайте се да бъдете скучни!

Истинският смут не е бъдещето. Той е в сегашното, което не разбираме.

Понякога най-радикалното нещо, което можем да създадем, е да зададем въпрос.

Хората обичат да имат вяра, че вършат избор, само че изборът постоянно е просто заблуда.

Революциите не трансформират света – те просто го карат да се върти малко по-бързо.

Обществото ни не желае да мислим; то желае да консумираме.

Понякога най-силното изказване е мълчанието.

Човекът е животно, което има вяра в личните си неистини.