България лидер по корупция в ЕС, по-зле от нас е само Унгария, показва Индексът за възприятие на корупцията 2025
Индексът за усещане на корупцията (Corruption Perception Index) за 2025 година, оповестен през днешния ден от Transparency International, подреди България измежду най корумпираните страни в Европейския съюз. За нашата страна показателят демонстрира резултати под сериозния предел и систематични проблеми в битката с корупцията.
България се срина до рекордно ниските равнища в Индекса с 40 от 100 вероятни точки, като падна под сериозния предел от 50.
Страната ни заема 84 място в класацията от 182 страни и демонстрира най-нисък резултат от близо 15 години. И остава на последно място измежду страните в Европейския съюз, на дъното на таблицата с Румъния и Унгария. И в класацията под страни като Гана, Косово, Южна Африка и Виетнам.
Глобалните равнища на корупция остават обезпокоително високи, а напъните за нейното ограничение се оказват несполучливи, сочат от организацията.
В рамките на Европейския съюз напредъкът в битката с корупцията остава в застой, като междинният резултат за района е 62 точки. България още веднъж се подрежда на последно място измежду страните членки, дружно с Унгария.
Липсата на прогрес по основни промени, неизпълнените интернационалните рекомендации и неефективното използване на антикорупционното законодателство слагат страната в неподходяща позиция както в Европейски Съюз, по този начин и в процеса на присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
България: трайно ниски резултати и липса на прогрес
Само за последните две години резултатът на България се утежнява с 5 точки – статистически значима смяна, която още един път показва резултата от неналичието на решителни дейности против клептократски кръгове, дългогодишните фасадни старания за противопоставяне на корупцията, набиращите мощ офанзиви против гражданското общество и отзвука от първите в актуалната демократична история отчасти касирани избори.
Негативната наклонност е обвързвана с отслабването на институционалната среда, продължаващите политически рецесии, офанзивите против гражданското общество и невижданото отчасти анулиране на парламентарни избори. Закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията и забавянето при избора на управления на основни регулатори в допълнение задълбочават проблемите с ръководството и отчетността.
В разбора се означават неналичието на противопоставяне на корупцията, на прогрес по основни промени, офанзиви против гражданското общество и първото в актуалната демократична история отчасти анулиране на избори.
Корупцията - риск за бизнеса у нас
Корупцията продължава да бъде сериозен риск за бизнеса – 55% от фирмите я дефинират като важен проблем, а 89% я възприемат като необятно публикувана. Това основава среда, в която конкуренцията се изкривява, вложенията се отсрочват, а сивата стопанска система и прането на пари остават съществено предизвикателство.
Чуждестранните вложения са на историческо дъно. Сериозният бизнес, който влага дълготрайно и има отговорността и силите да развива в позитивна тенденция публичната среда в районите, в които работи, напуща страната или обмисля да го направи. Причината за това е враждебната среда на повишаващи се самоцелни регулации и произволи на администрацията, допълнена от деструктивния резултат на правната неустановеност. Всичко това не разрешава обмисляне и дълготрайни, устойчиви вложения.
Среда, в която данъчната тежест и планирането на разноските за труд са непредвидими даже в границите на настоящата година, а зависят от подмолни политически сделки за угаждане на забележими и невидими клиентелистки ползи, прави бизнес средата отровна.
Годишното проучване на конкурентоспособността (Competitiveness Yearbook) на Института за развиване на ръководството също демонстрира внезапно намаляване на резултата на България – 7 пункта единствено за една година, което затвърждава тревожната отрицателна наклонност за утежняване в основни области като ръководство, стопански резултати, бизнес успеваемост и инфраструктура.
Индексът, който мери равнищата на политическа корупция, демонстрира, че тя е преграда за положителното ръководство, несъвместима е с действието на демократичните институции и устойчивото икономическо развиване.
Корупцията утежнява публичната среда
Характеризирайки публичната среда, не можем да пренебрегнем обстоятелството, че за първи път в 36-годишната история на демократичния преход в България законността на изборите е сложена съществено под подозрение.
Дори парламентарно показаните политически сили слагат под подозрение законността на извършените избори дотам, че оставят окончателното решение в ръцете на Конституционния съд, чието мнение е непредвидимо.
Тази обстановка хвърля сянка и върху легитимността на политическата власт, която би трябвало да прави основни промени и назначения.
Гражданското общество е подложено на поредни и все по-яростни офанзиви, които целят стигматизиране и заглушаване на гласовете, които упорстват за транспарантни и отчетни институции, самостоятелна правосъдна власт, съблюдаване на правата на индивида, поддръжка на уязвими групи, запазване на околната среда. Тези офанзиви идват в това число от парламентарно показани политически сили, които неколкократно внасят в Народното събрание Законопроект за регистрация на задграничните сътрудници.
Изключително обезпокоителен е и фактът, че знаци, които нормално демонстрират висок резултат – тези свързани с равнището на народна власт (The Varieties of Democracy Project ) са се влошили с 4 пункта и то в границите на една година.
Корупция и екология
Докладът на Transparency International тази година се концентрира върху опустошителното въздействие на корупцията върху климатичната рецесия и разкрива тревожната връзка сред високите равнища на корупция и забавянето на ефикасните климатични политики. По-голямата част от средствата, предопределени за битка с климатичните промени, са изложени на риск от злоупотреби, а неналичието на бистрота в ръководството на тези фондове компрометира напъните за екологична резистентност.
Индексът акцентира, че милиарди долари, предопределени за финансиране на планове свързани с климата, са изложени на риск от злоупотреби и обири.
Зелени политики и вложения
България е част от редица европейски начинания за справяне с климатичните промени и понижаване на въглеродния отпечатък. Средствата за екологични планове идват главно от Фонда за обективен преход на Европейския съюз посредством Плана за възобновяване и резистентност, както и от национални фондове. Средствата са ориентирани най-вече за поддръжка за енергийния преход, понижаване на зависимостта от изкопаеми горива и стимулиране на възобновимите енергийни източници, само че при планирането, наблюдението и разходването им липсва всякаква връзка с ограничения за ръководство на корупционния риск.
При неналичието на съответни регулации и самостоятелен мониторинг рискуваме да попаднем в групата на страните, в които се злоупотребява със средствата и се прави просто „ грийнуошинг “.
Глобални трендове и мястото на България
Докладът на Transparency International демонстрира, че повече от две трети от страните по света получават резултат под 50, а междинната световна стойност на показателя остава непроменена – 43 точки.
Дания още веднъж оглавява класацията с 90 точки, до момента в който страни като Сомалия (9), Венецуела (10) и Сирия (12) остават на дъното.
В подтекста на Европейския съюз България продължава да изостава в съпоставяне със междинното равнище за остарелия континент, което остава към 62,33 точки.
Най-големите провокации за страната остават битката с безнаказаността, укрепването на институциите и повишението на публичното доверие в ръководството.
В международен мащаб, Индексът акцентира по какъв начин корупцията подкопава световните старания за справяне с климатичната рецесия. В страни като Бразилия (34) и Южна Африка (41) корупционните практики заплашват огромни вложения в зелени технологии и стабилно развиване. Освен това, корупцията в енергийния бранш продължава да е сериозен проблем в страни като Русия (22) и Азербайджан (22), което компрометира интернационалните старания за реализиране на въглеродна индиферентност.
Необходимост от незабавни действия
„ Трябва да се затвори кръгът от закони, които са с антикорупционен темперамент и дават опция на жителите да бъдат чути като регламентирането на отбрана против така наречен каузи „ плесници “ и извеждането на ярко на лобистките практики в държавното ръководство. Без тези промени не можем да чакаме финансиране от Европейски Съюз, както и напредване на участието ни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
В годините страната отделя значително средства за органите, ангажирани с битката с корупцията, правната рамка еволюира, въпреки и под външен напън, изключително в региона на наказателното правосъдие и сме изправени пред все по-широките пълномощия на антикорупционните органи. Резултатът от приложението е повече от подозрителен. Ако чакаме напредък, то би трябвало да се работи там, където дефицитът е максимален – организационната просвета и развиване на фрагментите. “, съобщи Калин Славов, изпълнителен шеф на Асоциация „ Прозрачност без граници “.
Асоциация „ Прозрачност без граници “ приканва българските институции да подхващат съответни стъпки за усилване на антикорупционните политики, повишение на отчетността на обществените средства и дейно използване на законодателството против корупцията.
Прочетете данните свързани с Индекс 2024 и в секция Индекс за усещане на корупцията.




