Лу Андреас-Саломе е една от най-забележителните фигури на края на

Лу Андреас-Саломе е една от най-забележителните фигури на края на 19-ти и началото на 20-ти век, чийто живот и разсъдък оказват надълбоко въздействие върху литературата, философията и психоанализата. Родена на 12 февруари 1861 година в Санкт Петербург, Русия, тя израства в културно богато семейство от немско-руски генезис, като е най-малкото от шестте деца и единственото момиче. Лу демонстрира извънреден разсъдък още от ранна възраст, което я насочва към устрема да разбере сложността на човешкото битие.

През 1880 година тя се реалокира в Швейцария, с цел да учи философия, теология и литература в университета в Цюрих, едно от дребното места, където дамите могат да получат висше обучение по това време. Лу се изявява като интелектуалец и вдъхновяваща фигура, привличайки вниманието на някои от най-значимите мислители на своето време, в това число Фридрих Ницше , Райнер Мария Рилке и Зигмунд Фройд .

Връзката ѝ с Ницше остава измежду най-известните аспекти от живота ѝ. Тя отхвърля предлагането му за брак, само че двамата остават в комплицирани метафизичен и прочувствени връзки. Именно тя изиграва значима роля в оформянето на някои от основните хрумвания на Ницше , в това число концепцията за волята за власт.

По-късно Лу се омъжва за немския лингвист Фридрих Карл Андреас , само че бракът им остава най-вече платоничен. Тя продължава да изследва интимността и свободата в междуличностните връзки, като постоянно предизвика публичните правила за ролята на дамите в любовта, брака и интелектуалния живот.

Отношенията ѝ с Райнер Мария Рилке са друго значимо събитие в живота ѝ. Тя освен е негова държанка, само че и нравствен ментор. Лу предизвиква Рилке да разгърне поетичния си гений, а техните писма остават удостоверение за дълбоката им връзка.

В по-късните си години Лу Андреас-Саломе се отдава на психоанализата. Работейки със Зигмунд Фройд , тя става една от първите дами психоаналитици. Лу внася неповторима вероятност в разбирането на човешката половост, еднаквост и несъзнаваното.

Лу Андреас-Саломе умира през 1937 година в Гьотинген, Германия, на 75 години, само че нейното завещание остава живо. Тя е знак на интелектуалната независимост и индивидуализма, икона за дамите, които търсят самостоятелност в свят, доминиран от мъжете.

Да обичаш значи да виждаш в другия това, което никой различен не може да види.

Любовта не е владеене, а танц сред две души.

Дълбоките връзки не се построяват с думи, а с наличие.

Истинската обич е освобождаваща, не ограничаваща.

Свободата е най-красивото лице на любовта.

Свободата е най-голямото предизвикателство на човешкия живот.

Истинската мощ идва от способността да приемем себе си такива, каквито сме.

Единствено посредством себе си можеш да схванеш другите. Да се разбираш с другите, значи първо да схванеш себе си.

Всеки човек е неповторим свят, който би трябвало да бъде проучен.

Трябва да бъдем смели в търсенето на истината, даже когато тя е мъчителна.

Животът е непрекъсната игра на противоположности.

Жената не би трябвало да се опасява да бъде мощна и самостоятелна.

Силата на дамата е в нейната дарба да бъде нежна и непоколебима по едно и също време.

Щастието не е в сигурността, а в пътуването към нея.

Самотата е неизбежна част от човешкия живот, само че тя ни учи на същинската ни същина.

Творчеството е метод да дадем смисъл на хаоса.

Да се стремиш към съвършенство значи да отричаш своята човещина.

Мислите ни са семената на бъдещето ни.

Всяка душа търси своята ария.

Няма граници за човешкия дух, с изключение на тези, които сами си слагаме.

Емоциите ни са най-голямата ни мощ и уязвимост.

Истината в никакъв случай не е лесна, само че постоянно е освобождаваща.

Да бъдеш правилен на себе си е най-големият акт на храброст.

Любовта е положение на духа, а не събитие.

Вижте още: НИЦШЕ и САЛОМЕ: Мъжът да се бои от дамата, когато тя обича!