Човек обича желанието си, а не желаното - ФРИДРИХ НИЦШЕ
Разликата сред хората не се състои само в другата им оценка за богатствата, т.е. в това, че те считат разнообразни богатства за почтени за своите стремления и че не са единомислещи между тях за по-голямата или по-малка полезност, за порядъка на общозначимите богатства: разликата личи най-много в това какво схващат те под фактически имане и владение на някакво богатство.
По отношение на една жена да вземем за пример разполагането с нейното тяло и полово наслаждение за по-скромния са към този момент задоволителен и приемлив симптом за имане и притежаване; различен, по-мнителен, по-придирчив човек в жаждата си за владеене вижда в едно такова имане „ въпросителната “ и прави по-детайлно изследване на първо място, с цел да разбере дали дамата се отдава единствено на него, а също и дали е подготвена да захвърли поради него всичко, което има или би желала да има: едвам тогава той счита, че я „ има “.
Трети пък в недоверието си и в желанието си да има не се задоволява и с това, а се пита дали когато дамата изоставя всичко поради него, не прави това в действителност поради някакъв негов фиктивен облик: той желае да го опознаят в детайли, радикално, с цел да може въобще да бъде обичан, той дръзва да се остави да го разгадаят.
Той усеща, че изцяло има обичаната една тогава, когато тя престане да се заблуждава по отношение на него, когато тя го обича както поради злината и скритата му охота, по този начин и поради добротата, търпението и душевността му.
Сред дружелюбните и благодетелни хора съвсем непрекъснато се следи това жестоко лукавство, което си нарочва индивида, на който би трябвало да се помогне: по този начин като че ли той „ заслужава “ помощ, като че ли се нуждае тъкмо от тяхната помощ и за всяка тяхна помощ ще прояви дълбока признателност, благодарност, лоялност, покорност – с такива показа те се разпореждат с нуждаещите се като със благосъстоятелност, по този начин както точно стремежът им към благосъстоятелност ги кара да бъдат благодетелни и дружелюбни.
Те стават ревностни, в случай че в помощта кръстосаш път с тях или ги изпревариш.
Родителите несъзнателно вършат от децата си нещо сходно на себе си – те назовават това “възпитание “ – надълбоко в душата си нито една майка не се съмнява, че роденото от нея дете е нейна благосъстоятелност, никой татко не слага под подозрение правото си да го подчинява на своите понятия и полезности.
Да, в миналото на бащите се е коствало заслужено да разполагат с живота и гибелта на новороденото както намерят за добре (например при античните германци).
И както бащата, по този начин през днешния ден и учителят, съсловието, господарят във всеки нов човек без съмнение виждат опция за ново владеене.
„ Отвъд положителното и злото “
Вижте още: Мъжът е за дамата средство: задачата е постоянно детето – ФРИДРИХ НИЦШЕ
