Интелигентност не означава повече информация - ДЖИДУ КРИШНАМУРТИ
Да разберем живота, значи да разберем себе си и това е началото и краят на образованието.
Образованието не е просто придобиване на познания, събиране и сравнение на обстоятелства.
То е да виждаш смисъла на живота като цяло, а проучването на цялото не би могло да стартира от проучването на някоя негова обособена част – което в действителност се пробват да вършат и държавните управления, и проведените религии, и властническите партии.
Функцията на образованието е да основава човешки същества, които да са пълноценни и затова интелигентни.
Възможно е да получаваме просветителни степени и да бъдем ефикасни и без да сме интелигентни.
Интелигентност не значи повече информация, и надалеч не е резултат от многото изчетени книги, нито се състои от остроумните отговори в отбрана или нахлуване.
Възможно е един необразован човек да е доста по–интелигентен от някой академик.
Ние сме трансформирали изпитите и просветителните степени в критерии за просветеност и сме основали извънредно съобразителни мозъци, на които обаче им убягват множеството жизненоважни човешки въпроси.
Интелигентността е способността да усещаш значителното – това, което Е.
И да пробуждаш тази дарба у себе си и другите, това е то ОБРАЗОВАНИЕ.
Образованието би трябвало да ни оказва помощ да откриваме най–трайните полезности, с цел да не се вкопчваме повече само във формули и изтъркани лозунги; то би трябвало да ни помогне да премахнем националните и обществените бариери, вместо да ги акцентира непрестанно, пораждайки вражди сред хората.
За злощастие сегашното обучение ни прави покорни, механични и извънредно безразсъдни.
И макар, че ни разсънва в интелектуално отношение, вътрешно то ни оставя лимитирани, блуждаещи и инертни.
Без цялостното осмисляне на живота, нашите самостоятелни и групови проблеми ще се разгръщат и задълбочават непрекъснато.
Целта на образованието не е да създава просто учени, техници или службогонци, ами пълноценни мъже и дами, свободни от страхове, тъй като единствено измежду такива хора може да има дългогодишен мир.
Нещото, което поставя финален завършек на всички страхове, е себепознанието.
Ако човек би трябвало да се бори с живота всеки един миг, в случай че ще се среща с всичките му мистерии, затруднения и изненади, ще му се наложи да бъде безпределно еластичен и затова свободен от теории и предубеждения.
Образованието не би трябвало да окуражава личността да се нагажда към обществото или да бъде някакво негово отражение.
То би трябвало да й оказва помощ да открива същинските полезности в независимо самостоятелно проучване.
Когато няма себепознаване, изразяването на характерността се трансформира във възгордяване, с присъщите й настъпателност и упоритости.
Образованието би трябвало да разсънва способността да бъдеш съзнателен, а не просто задоволен от плодовете на личния креативен израз.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Преживеният в боязън живот е тъмен, противен – ДЖИДУ КРИШНАМУРТИ
