Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички

Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица - ПЕТЪР ДЪНОВ

Възпитанието е развой, който би трябвало да върви по едно и също време за всички – и за бащата, и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата.

Ако майката не обича детето си, тя нищо няма да му даде. И в случай че детето не обича майка си, нищо не може да получи от нея. Майката би трябвало да обича детето си и детето би трябвало да обича майка си.

Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също по този начин и детето, като прегръща майка си, и то й предава от силите си.

При възпитанието на децата, да им се обръща внимание, че и мушичките, и птичките усещат болежка като нас. Децата, като схващат това, ще кажат: “Добре, в бъдеще няма да им предизвикваме болежка. ” По този метод ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че това е грях. Те нямат умелост от прегрешението.

Когато възпитава детето си, майката би трябвало да си служи и с мек, и със непоколебим диалект. От време на време тя би трябвало да основава мъчнотии на детето, посредством които да го принуди да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на индивида, тя развива мозъчните центрове. Обаче от обич към децата си, майките ги пазят от мъчнотии и премеждия. Те желаят децата им да бъдат здрави, мощни, безгрижни, обаче природата не търпи това.

Досега не съм срещал нито един верен способ за образование. Казва се, че би трябвало да се даде независимост на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко принуждение, само че изключва и всяка неистина и зло. Онзи, на който би трябвало да дадеш независимост, у него би трябвало да бъде изключена всяка неистина.

Ако в един дом бащата, майката и децата вършат по едно малко положително дневно, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко образование. За да се възпита детето, бащата и майката би трябвало да бъдат пример и блян за него.

Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, схваща приказваш ли му истината или не. Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стената, така ги познавам аз.

Трябва да имате поради следното предписание: не можеш да приложиш сполучливо един способ върху другите, в случай че не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за смирение, само че в случай че ти самичък не слушаш, в случай че ти самичък не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти самичък нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тематика, а самичък не я разбираш, по какъв начин ще я предадеш? Говориш за Истината, а самичък не разбираш какво нещо е Истината.

Нито майката, нито бащата могат да се разправят със сърцето на своя наследник. Те могат да му дадат един съвет, само че да го оставят свободен. Ама щял да страда! Нека страда. Нека си научи урока. Опитността е доста по-важна, в сравнение с тия публични порядки и схващания.

Както планетите не могат да се отклонят от своята орбита, по този начин и човек не може да се отклони от предначертания му път. Пътувайки, човек минава през всякакви области, в резултат на което по някой път той става добър или неприятен, както ние мислим, само че това зависи от напълно други аргументи.

Пазете се от това да говорите на дъщерите си: „ Ти не познаваш живота, би трябвало да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш, ще го схванеш. ” Не ги възпитавайте по този начин, не им говорете за напреднала възраст. Весела е щерка ти; дано е радостна, дано играе, дано пее, остави я.

Чудно е, когато един виновник желае щерка му да е светица. Нека се гневи, дано поплаче, а ти, когато гледаш на това метафизичен и умерено, това и на нея ще се отрази.

Никога не се стремете да спрете индивида, у който се е зародило мощно предпочитание да направи нещо. Оставете всяка душа сама да опита това, което мощно желае, и като извлече урок от него, тогава й въздействайте.

Детето не че не знае, само че прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето пораства, толкоз прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. При актуалното образование ние желаеме да създадем детето като нас. Това е неправилно. Дайте му повод да развие вложеното в него.

Ако някой е нервозен, дано да остане нервозен. Онзи, който е спокоен, остави го да си бъде спокоен. Може да го накараш да скача, само че това е неестествено за него.

Когато детето е тръгнало на учебно заведение, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния разум. Но децата би трябвало да се занимават с музика и изкуство, с цел да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите способи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане 10 пъти по-лесно.

Първо, дано децата имат досег с реалноста, да разлеждат нещата и да опознаят тяхното естество, с цел да ги възприемат с обич, и чак по-късно да учат доктрина. Новото изисква първо да се пробват нещата и след това да се приказва за тях. Така постъпва и Природата: първо разкрива нещата и след това ги изяснява. Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не значи, че не би трябвало да се даде храна на детското въображение. Въображението е противоположният полюс на обективния разум.