Остават ли кибепрестъпленията ненаказани? Говори зам.-министър
Законодателството на България във връзка с киберпрестъпленията не дава отговор на тази бързоразвиваща се и динамична обстановка. Разследващите се сблъскват с разнообразни провокации при следствието на този тип закононарушения, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция служебният заместник-министър на правораздаването Мария Павлова.
По част от следствията се прибягва до изпращане или осъществяване на молби за правна помощ до разнообразни страни, сподели тя.
-->
Според Павлова наказванията за този тип престъпност не са съответни. Само преди няколко месеца Народното събрание (НС) небрежно и без никакво разискване одобри промени в Наказателния кодекс (НК), при които чисто механично завиши наказванията на част от закононарушенията в глава 9а от Наказателен кодекс. Това беше направено чисто механично, без разискване и разбор на нуждата и не докара до никакъв резултат, уточни Павлова.
Ето и цялостния текст на изявлението със зам.-министър Мария Павлова:
Колко съответно е законодателството у нас, което регламентира следствието на киберпрестъпления?
През последните години престъпността се реалокира в интернет и към този момент доста от закононарушенията не познават държавни граници. За страдание, българското законодателство във връзка с киберпрестъпленията не дава отговор на тази бързоразвиваща се и динамична обстановка. Законодателят е отредил мястото на типичните компютърни закононарушения в глава 9а от Наказателен кодекс. Същевременно голям брой киберпрестъпления са разпръснати из целия углавен кодекс, например компютърните измами, лъжливото документиране по електронен път, незаконното потребление на платежен инструмент или данни от платежен инструмент и други Най-често срещаните киберпрестъпления в България са измамите в интернет - капиталовите измами, в това число и свързани с вложения в криптовалути, „ сантименталните “ измами, набирането на средства за разнообразни благотворителни дела, както и закононарушения свързани с кражба на идентичност.
С какви благоприятни условия разполагат проверяващите?
Разследващите се сблъскват с разнообразни провокации при следствието на този тип закононарушения. По част от тях с оглед интернационалния детайл са прибягва до изпращане или осъществяване на молби за правна помощ до разнообразни страни. Разследващите са в непрекъснат контакт с проверяващи от разнообразни партньорски служби с оглед бързина, която в доста от случаите е от значително значение. Преди близо две години в Националната следствена работа (НСлС) беше основана група, която преди към месец с оглед непрестанно увеличаващият се брой такива следствия прерасна в отдел „ Киберпрестъпления “. Следователите са подкрепени от специалисти - криминалисти от отдел " Криминалистически " на Национална следствена служба, със съответните характерни познания, техника и програмен продукт. Казвам това като един добър образец, както и от персонален опит, защото съм работила в тази група от основаването й и имам наблюдения.
Възможно ли е в Наказателнопроцесуалния кодекс да бъдат записани по-модерни начини на следствие?
Напълно е допустимо, само че смятам че следва да бъде предшествано от обширен разбор, което може да бъде една от първите задания на Съвета по криминологични проучвания, основан тези дни с разпореждане на Министерския съвет. Съветът ще е експертно консултативно звено за проучване на проблемите на престъпността, аргументите, които я обуславят и за създаване на ограничения за тяхното попречване и ограничение. Той ще провежда осъществяването на криминологични проучвания, разисква рекомендации и мнения за промени в нормативната уредба и ще дава оферти за такива промени, като подкрепя Министерския съвет при провеждането на наказателната политика. Възобновяването на активността на Съвета за криминологични проучвания ще подкрепи действието на ефикасна правосъдна система и заслужено правораздаване, фактическото осъществяване на плануваните в Концепцията за наказателна политика за интервала 2020 - 2025 година цели и е измежду главните цели на Министерството на правораздаването (МП).
Готово ли е министерството на правораздаването да инициира такива промени?
Със Заповед на министъра на правораздаването от 4 октомври е основана междуведомствена работна група, с присъединяване на представители на Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Национална следствена служба, представители на академичната общественост, на която съм началник и чиято задача е да разиска бележките по отношение на България по раздел „ Специален 301 ”, свързани с следствието и преследването по наказателноправен ред на „ онлайн пиратството “ във връзка със отбраната на правата на интелектуална благосъстоятелност в Република България и при нужда да изготви план за промени в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс.
Адекватни на този тип престъпност ли са наказванията, написани в Наказателен кодекс?
Лично моето мнение е, че отговорът на този въпрос е: не. Само преди няколко месеца Народно събрание небрежно и без никакво разискване одобри промени в Наказателен кодекс, при които чисто механично завиши наказванията на част от закононарушенията в глава 9а от Наказателен кодекс. Това беше направено чисто механично, без разискване и разбор на нуждата и не докара до никакъв резултат. Вярвам, като човек разследвал този жанр закононарушения, че правната рамка следва да бъде в крайник със актуалните провокации и законодателят следва да подходи отговорно и да одобри съответни законови промени за защита на персоналните и публични връзки.
По част от следствията се прибягва до изпращане или осъществяване на молби за правна помощ до разнообразни страни, сподели тя.
-->
Според Павлова наказванията за този тип престъпност не са съответни. Само преди няколко месеца Народното събрание (НС) небрежно и без никакво разискване одобри промени в Наказателния кодекс (НК), при които чисто механично завиши наказванията на част от закононарушенията в глава 9а от Наказателен кодекс. Това беше направено чисто механично, без разискване и разбор на нуждата и не докара до никакъв резултат, уточни Павлова.
Ето и цялостния текст на изявлението със зам.-министър Мария Павлова:
Колко съответно е законодателството у нас, което регламентира следствието на киберпрестъпления?
През последните години престъпността се реалокира в интернет и към този момент доста от закононарушенията не познават държавни граници. За страдание, българското законодателство във връзка с киберпрестъпленията не дава отговор на тази бързоразвиваща се и динамична обстановка. Законодателят е отредил мястото на типичните компютърни закононарушения в глава 9а от Наказателен кодекс. Същевременно голям брой киберпрестъпления са разпръснати из целия углавен кодекс, например компютърните измами, лъжливото документиране по електронен път, незаконното потребление на платежен инструмент или данни от платежен инструмент и други Най-често срещаните киберпрестъпления в България са измамите в интернет - капиталовите измами, в това число и свързани с вложения в криптовалути, „ сантименталните “ измами, набирането на средства за разнообразни благотворителни дела, както и закононарушения свързани с кражба на идентичност.
С какви благоприятни условия разполагат проверяващите?
Разследващите се сблъскват с разнообразни провокации при следствието на този тип закононарушения. По част от тях с оглед интернационалния детайл са прибягва до изпращане или осъществяване на молби за правна помощ до разнообразни страни. Разследващите са в непрекъснат контакт с проверяващи от разнообразни партньорски служби с оглед бързина, която в доста от случаите е от значително значение. Преди близо две години в Националната следствена работа (НСлС) беше основана група, която преди към месец с оглед непрестанно увеличаващият се брой такива следствия прерасна в отдел „ Киберпрестъпления “. Следователите са подкрепени от специалисти - криминалисти от отдел " Криминалистически " на Национална следствена служба, със съответните характерни познания, техника и програмен продукт. Казвам това като един добър образец, както и от персонален опит, защото съм работила в тази група от основаването й и имам наблюдения.
Възможно ли е в Наказателнопроцесуалния кодекс да бъдат записани по-модерни начини на следствие?
Напълно е допустимо, само че смятам че следва да бъде предшествано от обширен разбор, което може да бъде една от първите задания на Съвета по криминологични проучвания, основан тези дни с разпореждане на Министерския съвет. Съветът ще е експертно консултативно звено за проучване на проблемите на престъпността, аргументите, които я обуславят и за създаване на ограничения за тяхното попречване и ограничение. Той ще провежда осъществяването на криминологични проучвания, разисква рекомендации и мнения за промени в нормативната уредба и ще дава оферти за такива промени, като подкрепя Министерския съвет при провеждането на наказателната политика. Възобновяването на активността на Съвета за криминологични проучвания ще подкрепи действието на ефикасна правосъдна система и заслужено правораздаване, фактическото осъществяване на плануваните в Концепцията за наказателна политика за интервала 2020 - 2025 година цели и е измежду главните цели на Министерството на правораздаването (МП).
Готово ли е министерството на правораздаването да инициира такива промени?
Със Заповед на министъра на правораздаването от 4 октомври е основана междуведомствена работна група, с присъединяване на представители на Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Национална следствена служба, представители на академичната общественост, на която съм началник и чиято задача е да разиска бележките по отношение на България по раздел „ Специален 301 ”, свързани с следствието и преследването по наказателноправен ред на „ онлайн пиратството “ във връзка със отбраната на правата на интелектуална благосъстоятелност в Република България и при нужда да изготви план за промени в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс.
Адекватни на този тип престъпност ли са наказванията, написани в Наказателен кодекс?
Лично моето мнение е, че отговорът на този въпрос е: не. Само преди няколко месеца Народно събрание небрежно и без никакво разискване одобри промени в Наказателен кодекс, при които чисто механично завиши наказванията на част от закононарушенията в глава 9а от Наказателен кодекс. Това беше направено чисто механично, без разискване и разбор на нуждата и не докара до никакъв резултат. Вярвам, като човек разследвал този жанр закононарушения, че правната рамка следва да бъде в крайник със актуалните провокации и законодателят следва да подходи отговорно и да одобри съответни законови промени за защита на персоналните и публични връзки.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ