Йеронимус Бош: Бил ли е наистина посещаван от своите демони (и извънземни)?
Загадките към личността и творчеството на Йеронимус Бош са доста. Една от тях е: Наистина ли художникът е бил посетен от извънземни или всичко в картините е просто плод на неговото въображение?
Йеронимус ван Акен се ражда някъде сред 1450 и 1460 година. По-голямата част от детството си прекарва в родния си град – Хертогенбош (в земите на днешна Нидерландия), откъдето по-късно взема артистичния си псевдоним и се трансформира в Йеронимус Бош. В някои преводи може да го срещнете и като Херонимус Бош. Когато е към 13-годишен става очевидец на унищожителен пожар, засегнал над 4000 къщи и огънят и Адът стават лайтмотив в творчеството му по-късно. Неговите картини и изключително тези, изобразяващи Ада са необятно публикувани и копирани в Холандия, Испания, Австрия и други от фенове на неговото изкуство.
Бош става един от най-забележителните създатели на раннохоландската школа по изобразяване и на Ренесанса в Нидерландия. Творбите му се отличават с изключителна характерност в почерка на своя основател и голям брой закодирани знаци във всяка от тях. Платната на Йеронимус Бош са нарисувани главно с маслени бои върху дъбово дърво. Той е потомствен художник – татко му, чичовците му и дядо му също упражняват този поминък. Интересно е да отбележим, че творенията на Бош са в цялостен контраст на картините на Ренесанса на Леонардо да Винчи, Микеланджело и останалите италиански художници, които демонстрират в творбите си извисяването на човешкия дух. Е, Бош прави тъкмо противоположното – той показва посредством надарената си четка упадъка на обществото и обособения субект.
Въпреки че за живота му се знае малко, в света на изобразителното изкуство Йеронимус Бош се слави освен като неповторим и надарен създател, само че и като преподавател. Има голям брой почитатели, както в родината си, по този начин и в други елементи на света. Най-известният измежду тях е Питер Брейгел Стари. Песимистичният и приказен жанр на създателя оказва голямо въздействие върху изобразителното изкуство през 15-ти, 16-и век, а и по-късно. Днес обаче са непокътнати едвам 25 картини и 14 скици, за които сигурно можем да твърдим, че са на Йеронимус Бош.
По време на креативните си години художникът получава доста поръчки от свои сънародници и фенове на изобразителното изкуство от чужбина. Някои историци в региона на изкуството настояват, че в действителност могат да бъдат открити над 50 произведения на Бош, а освен доказаните. Художникът е толкоз забавен и чужд, че постоянно е апетитен като избавител, безбожник, визионер, лунатик…
Руският психиатър Марк Бруно даже му поставя диагноза, съгласно която Йеронимус Бош изпада в положение на шизофрения до момента в който рисува. Мнозина настояват, че Бош е бил извънредно сензитивен, съпоставят го с Нострадамус и имат вяра, че е имал свръхестествени качества и видения за бъдещето.
Към 1486 година художникът се причислява към Братството на Дева Мария. Но под маската на усърден католик се крие върл разколник. Поне това приказват картините му. Те са основани в по този начин обусловените три интервала на творчеството му – ранен, междинен и късен интервал. Сред най-забележителните му платна попадат: „ Седемте смъртни гряха “, „ Градината на земните удоволствия “, „ Изкушението на Свети Антоний “, „ Поклонението на влъхвите “ и други
Някъде през 1479 и 1481 година Йеронимус Бош се дами за няколко години по-възрастна от него дама, богата наследница на заможното си семейство. Земният си път художникът приключва през 1516 година, само че мистериите, свързани с личността и творчеството му остават неразгадани и до през днешния ден.
Неговият триптих „ Градината на земните удоволствия “(един от няколкото) се състои от три елементи и изобразява разнообразни религиозни, само че и окултни хрумвания. Създаден е някъде сред 1495–1505 година, т.е. на границата на междинния и късния му интервал, настояват откривателите на неговото изкуство. Картината е с размери 220 на 389 см. и е особено направена за испанския престолонаследник Филип II.
В левия панел на картината е изобразен Исус Христос, който показва Ева на Адам. Действието се развива в Райската градина. На паното се виждат и разнообразни екзотични животни, астрологически и други знаци. Централната част от картината показва голям брой голи фигури – над 500!, на хора ангажирани с почтена, погълната от себе си наслада, както и още веднъж животни, знаци и странни каменни формирания, които съгласно мнозина въплъщават извънземни и галактически, напреднали технологии, които не са съществували по времето, в което е живял художникът.
Германският историк на изкуството Вилхелм Фраенгер пази тезата, че голите фигури в творбата на Бош са доказателство за неговата обвързаност към школата на адамитите, които проповядват свободната обич и неналичието на каквато и да било его обвързаност към материалното.
Противно на неговото мнение негови сътрудници считат, че голите тела в централния панел на триптиха показват концепцията на създателя за презрението към удоволствието на плътта и неговото греховно значение. От своя страна животните като сови, жаби и други съгласно изкуствоведите са знак на тъмнината и ереста.
Десният панел – „ Страшният съд “ или „ Адът “, изобразява пъклен пейзаж – мрачен свят в който хората, отдали се на земните изкушения, към този момент понасят следствията от своето грехопадение. Фигурите към този момент са измъчени, за разлика от тези в междинния панел, и не излъчват присъщата за голите тела еротика.
Някои откриватели настояват, че картините на Бош са били въодушевени от напълно еретични хрумвания, а самият той, прикрит зад облика на преклонен католик, в действителност е проповядвал посланията на катарите или сектата на адамитите, наричани още братя на свободния дух. Според вярванията на катарите всичко материално, включително и самите хора, е създание на Дявола. В огромна част от платната на Йеронимус Бош се срещат облици на демони и съгласно някои откриватели – извънземни. Има теории, че той самият е бил посещаван от представители на извънземни цивилизации и по-късно пресъздавал своите мемоари и усещания в творенията си. До това умозаключение стига и холандският професор по иконография Едмънд ван Хуз. Срещат се и изказвания, че самите си произведения Бощ основава по време точно на тези визити.
Интересен е фактът, че злокобните и еретични картини на Бош се раждат във време, в което Инквизицията жигосва всеки акт, който е в прорез със статуквото й. Но картините на Бош се творят, демонстрират и продават безнаказано. Вероятно Инквизицията неслучайно е пропуснала Йеронимус Бош и творенията му, защото той се намирал под опеката на самия кралски двор.
През 1560 година испанският изкуствовед Фелипе де Гевара написа, че Бош е считан просто за „ откривател на чудовища и химери “. В началото на 17 век пък художникът-биограф Карел ван Мандер разказва работата на Йеронимус Бош като включваща „ чудни и странни мечти “; той обаче стига до заключението, че картините са „ постоянно по-малко приятни, в сравнение с злокобни за гледане “. Според Дирк Бакс картините на Бош постоянно съставляват образни преводи на словесни метафори и каламбури, извлечени както от древен, по този начин и от фолклорни и метафизични източници.
Картините на Bosch са ентусиазъм и за доста хеви метъл групи
Остава въпросът дали всички тези пъклен картини и странни персонажи са просто плод на въображението на създателя или пресъздават нещо, което е претърпял персонално. В това число виси и въпросът: Бил ли е Бош в действителност посещаван от своите демони и извънземни или просто ги е измислил? В актуалните разбори върху труда му някои учени настояват, че творбите му, фокусирани върху Ада, предстоящ за хората, са отражение на религиозните вярвания на 15-ти и 16-и век и не виждат нищо чудно в тях. Други обаче са уверени, че в картините на Йеронимус Бош се крие по-дълбок смисъл от това, което се вижда на пръв взор и не престават да изследват платната му с неотслабващ интерес.
Йеронимус ван Акен се ражда някъде сред 1450 и 1460 година. По-голямата част от детството си прекарва в родния си град – Хертогенбош (в земите на днешна Нидерландия), откъдето по-късно взема артистичния си псевдоним и се трансформира в Йеронимус Бош. В някои преводи може да го срещнете и като Херонимус Бош. Когато е към 13-годишен става очевидец на унищожителен пожар, засегнал над 4000 къщи и огънят и Адът стават лайтмотив в творчеството му по-късно. Неговите картини и изключително тези, изобразяващи Ада са необятно публикувани и копирани в Холандия, Испания, Австрия и други от фенове на неговото изкуство.
Бош става един от най-забележителните създатели на раннохоландската школа по изобразяване и на Ренесанса в Нидерландия. Творбите му се отличават с изключителна характерност в почерка на своя основател и голям брой закодирани знаци във всяка от тях. Платната на Йеронимус Бош са нарисувани главно с маслени бои върху дъбово дърво. Той е потомствен художник – татко му, чичовците му и дядо му също упражняват този поминък. Интересно е да отбележим, че творенията на Бош са в цялостен контраст на картините на Ренесанса на Леонардо да Винчи, Микеланджело и останалите италиански художници, които демонстрират в творбите си извисяването на човешкия дух. Е, Бош прави тъкмо противоположното – той показва посредством надарената си четка упадъка на обществото и обособения субект.
Въпреки че за живота му се знае малко, в света на изобразителното изкуство Йеронимус Бош се слави освен като неповторим и надарен създател, само че и като преподавател. Има голям брой почитатели, както в родината си, по този начин и в други елементи на света. Най-известният измежду тях е Питер Брейгел Стари. Песимистичният и приказен жанр на създателя оказва голямо въздействие върху изобразителното изкуство през 15-ти, 16-и век, а и по-късно. Днес обаче са непокътнати едвам 25 картини и 14 скици, за които сигурно можем да твърдим, че са на Йеронимус Бош.
По време на креативните си години художникът получава доста поръчки от свои сънародници и фенове на изобразителното изкуство от чужбина. Някои историци в региона на изкуството настояват, че в действителност могат да бъдат открити над 50 произведения на Бош, а освен доказаните. Художникът е толкоз забавен и чужд, че постоянно е апетитен като избавител, безбожник, визионер, лунатик…
Руският психиатър Марк Бруно даже му поставя диагноза, съгласно която Йеронимус Бош изпада в положение на шизофрения до момента в който рисува. Мнозина настояват, че Бош е бил извънредно сензитивен, съпоставят го с Нострадамус и имат вяра, че е имал свръхестествени качества и видения за бъдещето.
Към 1486 година художникът се причислява към Братството на Дева Мария. Но под маската на усърден католик се крие върл разколник. Поне това приказват картините му. Те са основани в по този начин обусловените три интервала на творчеството му – ранен, междинен и късен интервал. Сред най-забележителните му платна попадат: „ Седемте смъртни гряха “, „ Градината на земните удоволствия “, „ Изкушението на Свети Антоний “, „ Поклонението на влъхвите “ и други
Някъде през 1479 и 1481 година Йеронимус Бош се дами за няколко години по-възрастна от него дама, богата наследница на заможното си семейство. Земният си път художникът приключва през 1516 година, само че мистериите, свързани с личността и творчеството му остават неразгадани и до през днешния ден.
Неговият триптих „ Градината на земните удоволствия “(един от няколкото) се състои от три елементи и изобразява разнообразни религиозни, само че и окултни хрумвания. Създаден е някъде сред 1495–1505 година, т.е. на границата на междинния и късния му интервал, настояват откривателите на неговото изкуство. Картината е с размери 220 на 389 см. и е особено направена за испанския престолонаследник Филип II.
В левия панел на картината е изобразен Исус Христос, който показва Ева на Адам. Действието се развива в Райската градина. На паното се виждат и разнообразни екзотични животни, астрологически и други знаци. Централната част от картината показва голям брой голи фигури – над 500!, на хора ангажирани с почтена, погълната от себе си наслада, както и още веднъж животни, знаци и странни каменни формирания, които съгласно мнозина въплъщават извънземни и галактически, напреднали технологии, които не са съществували по времето, в което е живял художникът.
Германският историк на изкуството Вилхелм Фраенгер пази тезата, че голите фигури в творбата на Бош са доказателство за неговата обвързаност към школата на адамитите, които проповядват свободната обич и неналичието на каквато и да било его обвързаност към материалното.
Противно на неговото мнение негови сътрудници считат, че голите тела в централния панел на триптиха показват концепцията на създателя за презрението към удоволствието на плътта и неговото греховно значение. От своя страна животните като сови, жаби и други съгласно изкуствоведите са знак на тъмнината и ереста.
Десният панел – „ Страшният съд “ или „ Адът “, изобразява пъклен пейзаж – мрачен свят в който хората, отдали се на земните изкушения, към този момент понасят следствията от своето грехопадение. Фигурите към този момент са измъчени, за разлика от тези в междинния панел, и не излъчват присъщата за голите тела еротика.
Някои откриватели настояват, че картините на Бош са били въодушевени от напълно еретични хрумвания, а самият той, прикрит зад облика на преклонен католик, в действителност е проповядвал посланията на катарите или сектата на адамитите, наричани още братя на свободния дух. Според вярванията на катарите всичко материално, включително и самите хора, е създание на Дявола. В огромна част от платната на Йеронимус Бош се срещат облици на демони и съгласно някои откриватели – извънземни. Има теории, че той самият е бил посещаван от представители на извънземни цивилизации и по-късно пресъздавал своите мемоари и усещания в творенията си. До това умозаключение стига и холандският професор по иконография Едмънд ван Хуз. Срещат се и изказвания, че самите си произведения Бощ основава по време точно на тези визити.
Интересен е фактът, че злокобните и еретични картини на Бош се раждат във време, в което Инквизицията жигосва всеки акт, който е в прорез със статуквото й. Но картините на Бош се творят, демонстрират и продават безнаказано. Вероятно Инквизицията неслучайно е пропуснала Йеронимус Бош и творенията му, защото той се намирал под опеката на самия кралски двор.
През 1560 година испанският изкуствовед Фелипе де Гевара написа, че Бош е считан просто за „ откривател на чудовища и химери “. В началото на 17 век пък художникът-биограф Карел ван Мандер разказва работата на Йеронимус Бош като включваща „ чудни и странни мечти “; той обаче стига до заключението, че картините са „ постоянно по-малко приятни, в сравнение с злокобни за гледане “. Според Дирк Бакс картините на Бош постоянно съставляват образни преводи на словесни метафори и каламбури, извлечени както от древен, по този начин и от фолклорни и метафизични източници.
Картините на Bosch са ентусиазъм и за доста хеви метъл групи
Остава въпросът дали всички тези пъклен картини и странни персонажи са просто плод на въображението на създателя или пресъздават нещо, което е претърпял персонално. В това число виси и въпросът: Бил ли е Бош в действителност посещаван от своите демони и извънземни или просто ги е измислил? В актуалните разбори върху труда му някои учени настояват, че творбите му, фокусирани върху Ада, предстоящ за хората, са отражение на религиозните вярвания на 15-ти и 16-и век и не виждат нищо чудно в тях. Други обаче са уверени, че в картините на Йеронимус Бош се крие по-дълбок смисъл от това, което се вижда на пръв взор и не престават да изследват платната му с неотслабващ интерес.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ