Истинската история на Човека с желязната маска
L'Homme au Masque de Fer (на френски „ Човекът с желязната маска “) – по този начин наричали пандизчия, задържан през към 1669 година и наказан грубо – главата му да бъде заклещена в желязна маска до края на живота му. Или най-малко по този начин знае тази история светът. Легендата за Човека с желязната маска се основава на действителен случай – живота на Йосташ Доже. С течение на времето обаче историята се трансформира в легенда, а легендата избледнява в мит, преразказван десетки пъти в детски приказки, романи и филми.
Голяма част от това, което знаем за Доже, идва от кореспонденцията сред неговия тъмничар, Бенини Дьоверни дьо Сен-Марс, и неговите началници в Париж. Почти нищо не се знае за събитията на ареста и по какъв начин се е стигнало до носенето на маската. Трябва да вметнем, че не съществуват исторически данни, доказващи, че маската е била желязна. Намерените документи описват за нещо като черно кадифе. По-късно националното творчество от век на век надгражда действителната история както си желае.
Дьоверни Сен-Марс бил шеф на пандиза „ Пинерол “ в Пинероло, Пиемонт, тогава част от Франция. В писмото си Лувоа осведоми Сен-Марс, че пандизчия на име Йосташ Доже би трябвало да дойде през идващия месец (края на август същата година). Лувоа инструктира Сен Марс да приготви килия с голям брой порти, затварящи се една в друга, които би трябвало да попречат на някой извън да подслушва. Разрешавало се влизане в килията единствено един път дневно, с цел да се подаде храна и вода на пандизчията. Лишеният от независимост трябвало да бъде предизвестен, че в случай че си отвори устата, с цел да изрече нещо, не касаещо непосредствените му потребности, щял да бъде погубен.
Според архивите, Доже е бил камериер на различен пандизчия – Никола Фуке, маркиз на Бел-Ил, някогашен шеф на финансите, който е бил затворен от Луи XIV по обвиняване в заграбване. На Доже било разрешено да обслужва маркиза, когато неговият основен прислужник, Ла Ривиер, не можел да извършва отговорностите си.
Пинерол бил не напълно елементарен затвор. Там били хвърлени шепа мъже, които били считани за изменници и позор за страната. Форт Пинероло, както народът наричал пандиза, бил населяван от високопоставени политически и военни дейци.
Ако Доже е бил камериер, не е допустимо той да е бил член на френското кралско семейство, както е в доста трактовки на легендата. Според строгия протокол от 17-ти век е немислимо човек с кралска кръв да е прислужник.
Една от най-популярните версии твърди, че Човекът с желязната маска е наследник на Анна Австрийска и кардинал Мазарини и затова противозаконен полубрат на крал Луи XIV, концепция, трансформирана в книгата на Александър Дюма, наречена „ Виконт дьо Бражелон “. В книгата пандизчията е еднакъв близнак на Луи XIV.
Луис Гендрон, френски боен историк, се натъква на някои кодирани писма, по-късно предадени на Етиен Базери в криптографския отдел на френската войска през 90-те години на 19 в. След три дълги години на декриптиране, Базери съумял да дешифрира някои пасажи. От тях излиза наяве, че Желязната маска може да е военачалник Вивиен дьо Булонд – упрекнат в плашливост по време на обсадата на Кунео през 1691 година Притеснен от настъпващите противников войски от Австрия, той наредил бързо евакуиране, оставяйки на произвола на ориста муниции и ранени воини. Това разгневило краля, който наредил да го затворят в Пинерол. Разрешено му било да се разхожда до бойниците денем, само че единствено с маска.
Най-достовернозвучащата от всички митове е тази за Доже. Не е ясно обаче дали това е същинското му име или псевдоним. През 1637 година се ражда Йосташ Доже дьо Кавойе, наследник на капитан от армията на кардинал Ришельо. По-късно той се причислява към кралската войска, само че в последна сметка е заставен да подаде оставка позорно, откакто убива младо момче в пиянска кавга и след това е наказан. Малко откакто се оплакал на сестра си, че в пандиза се държат с него извънредно, през 1678 година кралят издал декрет, че на де Кавойе към този момент не би трябвало да се разрешава да поддържа връзка с никого, в случай че не участва духовник. Но още веднъж има историко-документален проблем и в тази версия – Доже е излежавал присъдата си в пандиза Сен Лазар, а Човекът с желязната маска е бил в Пинерол.
На 18 септември 1698 година Сен-Марс заема новия си пост като шеф на пандиза „ Бастилия “ в Париж, като води със себе си маскирания пандизчия. Той бива настанен в единична килия в авансово обзаведената трета камера на кулата Bertaudière. Вторият шеф на пандиза, дьо Розарж, би трябвало да му носи храната. Лейтенант дю Хунка, различен офицер от „ Бастилия “, е представен в някой документи с детайлности за пандизчията с „ маска от черно кадифе “.
Човекът с желязната маска (или пък с кадифената) умира на 19 ноември 1703 година и е заровен на идващия ден под името Марчиоли. Съобщава се, че всичките му мебели и облекла са били унищожени по-късно, стените на килията му са остъргани и варосани, а всичко, направено от метал, което мъжът е имал, е било претопено.
Източник
Голяма част от това, което знаем за Доже, идва от кореспонденцията сред неговия тъмничар, Бенини Дьоверни дьо Сен-Марс, и неговите началници в Париж. Почти нищо не се знае за събитията на ареста и по какъв начин се е стигнало до носенето на маската. Трябва да вметнем, че не съществуват исторически данни, доказващи, че маската е била желязна. Намерените документи описват за нещо като черно кадифе. По-късно националното творчество от век на век надгражда действителната история както си желае.
Дьоверни Сен-Марс бил шеф на пандиза „ Пинерол “ в Пинероло, Пиемонт, тогава част от Франция. В писмото си Лувоа осведоми Сен-Марс, че пандизчия на име Йосташ Доже би трябвало да дойде през идващия месец (края на август същата година). Лувоа инструктира Сен Марс да приготви килия с голям брой порти, затварящи се една в друга, които би трябвало да попречат на някой извън да подслушва. Разрешавало се влизане в килията единствено един път дневно, с цел да се подаде храна и вода на пандизчията. Лишеният от независимост трябвало да бъде предизвестен, че в случай че си отвори устата, с цел да изрече нещо, не касаещо непосредствените му потребности, щял да бъде погубен.
Според архивите, Доже е бил камериер на различен пандизчия – Никола Фуке, маркиз на Бел-Ил, някогашен шеф на финансите, който е бил затворен от Луи XIV по обвиняване в заграбване. На Доже било разрешено да обслужва маркиза, когато неговият основен прислужник, Ла Ривиер, не можел да извършва отговорностите си.
Пинерол бил не напълно елементарен затвор. Там били хвърлени шепа мъже, които били считани за изменници и позор за страната. Форт Пинероло, както народът наричал пандиза, бил населяван от високопоставени политически и военни дейци.
Ако Доже е бил камериер, не е допустимо той да е бил член на френското кралско семейство, както е в доста трактовки на легендата. Според строгия протокол от 17-ти век е немислимо човек с кралска кръв да е прислужник.
Една от най-популярните версии твърди, че Човекът с желязната маска е наследник на Анна Австрийска и кардинал Мазарини и затова противозаконен полубрат на крал Луи XIV, концепция, трансформирана в книгата на Александър Дюма, наречена „ Виконт дьо Бражелон “. В книгата пандизчията е еднакъв близнак на Луи XIV.
Луис Гендрон, френски боен историк, се натъква на някои кодирани писма, по-късно предадени на Етиен Базери в криптографския отдел на френската войска през 90-те години на 19 в. След три дълги години на декриптиране, Базери съумял да дешифрира някои пасажи. От тях излиза наяве, че Желязната маска може да е военачалник Вивиен дьо Булонд – упрекнат в плашливост по време на обсадата на Кунео през 1691 година Притеснен от настъпващите противников войски от Австрия, той наредил бързо евакуиране, оставяйки на произвола на ориста муниции и ранени воини. Това разгневило краля, който наредил да го затворят в Пинерол. Разрешено му било да се разхожда до бойниците денем, само че единствено с маска.
Най-достовернозвучащата от всички митове е тази за Доже. Не е ясно обаче дали това е същинското му име или псевдоним. През 1637 година се ражда Йосташ Доже дьо Кавойе, наследник на капитан от армията на кардинал Ришельо. По-късно той се причислява към кралската войска, само че в последна сметка е заставен да подаде оставка позорно, откакто убива младо момче в пиянска кавга и след това е наказан. Малко откакто се оплакал на сестра си, че в пандиза се държат с него извънредно, през 1678 година кралят издал декрет, че на де Кавойе към този момент не би трябвало да се разрешава да поддържа връзка с никого, в случай че не участва духовник. Но още веднъж има историко-документален проблем и в тази версия – Доже е излежавал присъдата си в пандиза Сен Лазар, а Човекът с желязната маска е бил в Пинерол.
На 18 септември 1698 година Сен-Марс заема новия си пост като шеф на пандиза „ Бастилия “ в Париж, като води със себе си маскирания пандизчия. Той бива настанен в единична килия в авансово обзаведената трета камера на кулата Bertaudière. Вторият шеф на пандиза, дьо Розарж, би трябвало да му носи храната. Лейтенант дю Хунка, различен офицер от „ Бастилия “, е представен в някой документи с детайлности за пандизчията с „ маска от черно кадифе “.
Човекът с желязната маска (или пък с кадифената) умира на 19 ноември 1703 година и е заровен на идващия ден под името Марчиоли. Съобщава се, че всичките му мебели и облекла са били унищожени по-късно, стените на килията му са остъргани и варосани, а всичко, направено от метал, което мъжът е имал, е било претопено.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ