Две английски преподавателки попадат във времеви портал във Версай
Елинор Франсис Журден, шеф на Оксфордския женски лицей „ Сейнт Хю “ и Шарлот Ан Мобърли, неин заместител, настояват, че през 1901 година, до момента в който са обикаляли градините на Версайския замък, са претърпели пътешестване във времето. Разказват, че даже са видели Мария Антоанета. Пишат книга за претърпяното.
An Adventure („ Приключение “) е оповестена през 1911 година и се трансформира в литературната сензация на своето време. Двете оксфордски преподавателки обаче не се осмеляват да нарекат повествованието писмено и пресъздават историята като сякаш случила се с други две дами - Елизабет Морисън и мис Франсис Ламот.
В един парещ августовски следобяд във Франция през 1901 година мис Елизабет Морисън и мис Франсис Ламонт, където били на отмора, решили да посетят двореца Версай. Бившата кралска резиденция е на към дванайсет благи западно от Париж. „ Пътувахме с трен. – си спомнят те по-късно – и се разходихме из стаите и галериите на двореца с интерес. “
Тръгнали на обиколка из дворцовите градини. Внезапно усетили замаяност, обзела ги необяснима тревога, сякаш плували в мъгла. Те дефинират това меланхолично чувство като „ злокобно и неприятно “.
Появили се хора със странни облекла: „ двама мъже, облечени в дълги сивкаво-зелени палта с дребни триъгълни шапки “. Срещнали и мъж, чието „ лице беше отблъскващо, а изражението му – непоносимо. На моста видели седяща дама, която скицирала нещо. Тя се обърнала и ги погледнала. „ Роклята й беше старомодна и много необикновена “– пишат авторките. В последна сметка съумели да се измъкнат и се прибрали в квартирата си замаяни.
Върнали се по-късно и се пробвали да повторят обиколката си от първия ден. Открили, че това е невероятно. Сградите се били трансформирали, мостът към този момент не съществувал. Всъщност цялото оформление им било непознато. Чрез старателно изследване Морисън и Ламонт стигнали до убеждението, че в оня предопределен ден по някакъв метод са попаднали на същото място, само че в края на 18 век и че дамата, на която са се натъкнали, е била кралица Мария Антоанета.`
Като част от следствието на тяхното необичайно прекарване, Мобърли и Журден се свързват с Обществото за психологични проучвания (SPR). Основана през 1882 година, задачата на SPR е да „ организира научни проучвания на човешкия опит, които провокират актуалните научни модели “. Президентът на Обществото за психологични проучвания, сър Уилям Крукс (1832-1919), е английски академик химик, метеоролог и физик от Кралския лицей по химия. Според Уилин историите за „ превъртане на времето “, както са ги наричали тогава, са много постоянно срещани. Инцидентът във Версай обаче, споделя той, „ евентуално ще бъде в челната тройка. Някои биха споделили, че е номер едно, това е доста значим случай “.
Разбира се, подигравките на пресата и обществеността съпровождали и тази тайнственост. Академичните дами били нарочени за луди, препили или прегрели на слънце и халюциниращи поради безсилие и високи температури. Но макар присмеха на скептиците An Adventure се трансформира в бестселър.
Мобърли и Журден остават близки приятелки през целия си живот и са заровени единствено на няколко метра един от различен в гробището Wolvercote, Оксфорд. Те оставят след себе си забележителна книга – бестселър на своето време, преиздаван неведнъж, който продължава да пленява и обърква.
Източник
Всичко за пътешестване във времето прочетете в Списание 8, бр.3/2024 г.
An Adventure („ Приключение “) е оповестена през 1911 година и се трансформира в литературната сензация на своето време. Двете оксфордски преподавателки обаче не се осмеляват да нарекат повествованието писмено и пресъздават историята като сякаш случила се с други две дами - Елизабет Морисън и мис Франсис Ламот.
В един парещ августовски следобяд във Франция през 1901 година мис Елизабет Морисън и мис Франсис Ламонт, където били на отмора, решили да посетят двореца Версай. Бившата кралска резиденция е на към дванайсет благи западно от Париж. „ Пътувахме с трен. – си спомнят те по-късно – и се разходихме из стаите и галериите на двореца с интерес. “
Тръгнали на обиколка из дворцовите градини. Внезапно усетили замаяност, обзела ги необяснима тревога, сякаш плували в мъгла. Те дефинират това меланхолично чувство като „ злокобно и неприятно “.
Появили се хора със странни облекла: „ двама мъже, облечени в дълги сивкаво-зелени палта с дребни триъгълни шапки “. Срещнали и мъж, чието „ лице беше отблъскващо, а изражението му – непоносимо. На моста видели седяща дама, която скицирала нещо. Тя се обърнала и ги погледнала. „ Роклята й беше старомодна и много необикновена “– пишат авторките. В последна сметка съумели да се измъкнат и се прибрали в квартирата си замаяни.
Върнали се по-късно и се пробвали да повторят обиколката си от първия ден. Открили, че това е невероятно. Сградите се били трансформирали, мостът към този момент не съществувал. Всъщност цялото оформление им било непознато. Чрез старателно изследване Морисън и Ламонт стигнали до убеждението, че в оня предопределен ден по някакъв метод са попаднали на същото място, само че в края на 18 век и че дамата, на която са се натъкнали, е била кралица Мария Антоанета.`
Като част от следствието на тяхното необичайно прекарване, Мобърли и Журден се свързват с Обществото за психологични проучвания (SPR). Основана през 1882 година, задачата на SPR е да „ организира научни проучвания на човешкия опит, които провокират актуалните научни модели “. Президентът на Обществото за психологични проучвания, сър Уилям Крукс (1832-1919), е английски академик химик, метеоролог и физик от Кралския лицей по химия. Според Уилин историите за „ превъртане на времето “, както са ги наричали тогава, са много постоянно срещани. Инцидентът във Версай обаче, споделя той, „ евентуално ще бъде в челната тройка. Някои биха споделили, че е номер едно, това е доста значим случай “.
Разбира се, подигравките на пресата и обществеността съпровождали и тази тайнственост. Академичните дами били нарочени за луди, препили или прегрели на слънце и халюциниращи поради безсилие и високи температури. Но макар присмеха на скептиците An Adventure се трансформира в бестселър.
Мобърли и Журден остават близки приятелки през целия си живот и са заровени единствено на няколко метра един от различен в гробището Wolvercote, Оксфорд. Те оставят след себе си забележителна книга – бестселър на своето време, преиздаван неведнъж, който продължава да пленява и обърква.
Източник
Всичко за пътешестване във времето прочетете в Списание 8, бр.3/2024 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ