За танца на мистерията по острието на живота - така

За танца на мистерията по острието на живота - по този начин настоящо за времето, в което живеем. С думите на доктор Карън Уайът, посветила се на грижите за пациенти в старешки домове, приюти и приюти за бездомни и книгата й „ Най-важните неща “ (ИК Хермес).

♥ Приемане на загадката

В последна сметка бъдещето си остава мистерия и ние би трябвало да намерим метод да живеем с този факт. Насочването на вниманието към сегашния миг и към висшия ни капацитет не може изцяло да разсее безпокойството и несигурността за утрешния ден. Освен това, защото живеем в трескавия темп на модерното общество, а не в усамотението на манастир, ние сме принудени да вършим проекти и да вместваме живота си в графици. Ние би трябвало да си представяме и да предвиждаме какво е допустимо да се случи след месеци, с цел да сме готови, нищо че няма по какъв начин да знаем дали проектите ни ще се изпълнят, или ще бъдат осуетени. В същото време, в името на духовното ни израстване, от нас се желае да живеем в сегашното и да се съсредоточим върху капацитета си, което също може да наподобява невероятно и безсмислено. Нищо чудно, че страдаме от дължащи се на напрежението разстройства като подтиснатост и тревога - в края на краищата сме теглени в разнообразни направления от могъщи сили.

И още веднъж, решението на тази алтернатива е в намирането на равновесие. Можете да продължавате да планирате и обмисляте бъдещето, само че би трябвало да внесете нов фокус, нова позиция - сегашния миг. Когато сте изправени пред мъчно решение, което ще повлияе на бъдещето, вие би трябвало да мобилизирате най-висшия си капацитет и да извършите избора, който ще докара до допустимо най-висше богатство. 

Трябва неуморно да работите в сегашното за премахването на трудности като арогантността, обидата, егоизма и самосъжалението, с цел да имате свободата да решавате и да планирате по най-градивния метод за себе си и за цялата планета; да поддържате в съзнанието си чувството за своя най-хубав и върховен аз, до момента в който вършите ежедневните си действия, като в никакъв случай не предавате и не изоставяте предназначението си; да разберете, че неговото реализиране не всеки път ще ви насочва към едно несъмнено занятие, тъй като за проявлението на капацитета ви може да има разнообразни видове работа. Така или другояче, което и занятие да изберете, би трябвало да дадете най-хубавото от себе си, защото от най-голямо значение е качеството на работата ви. И би трябвало изцяло да приемете обстоятелството, че предназначението на съществуването ви ще си остане за вас незнайно и загадъчно, до момента в който фактически не се развие. Трябва да можете да живеете в динамичното напрежение сред това да знаете и да не знаете, да полагате старания и да оставяте нещата да се случват, да проявявате дълбока угриженост и да оставате непривързани.

Това е танцът на мистерията по острието на живота.

От: „ Най-важните неща “, Карън Уайът, ИК Хермес
Снимка: