Морските горещи вълни са катастрофални явления, които зачестяват на фона на глобалното затопляне
За разлика от горещите талази на сушата, които съставляват заплаха за човешкото здраве и са свързани със засушавания и по-чести пожари, по този начин наречените морски горещи талази са по-непознато събитие. Те се дефинират като продължителни интервали на доста високи температури на повърхностната вода, които нормално не престават от седмици до месеци. Изменението на климата докара до стопляне на повърхностните води със междинна скорост от 0,15 ℃ на десетилетие през последните 40 година, което аргументи по-дълги и чести морски горещи талази. Осем от десетте най-тежки горещи талази, регистрирани в миналото в океаните и моретата, са се случили през последното десетилетие. При проявата им температурите на водата могат да станат толкоз високи, че има риск доста растителни и скотски типове да изпаднат в стрес или да загинат. Така могат да бъдат унищожени значими крайбрежни местообитания, като ливади с морска трева, корали и колонии от водорасли, което от своя страна да ограничи естествения им потенциал да съхраняват въглероден диоксид и да аргументи загуби за риболова и туризма.
Това лято е измежду рекордно горещите в Европа. Медиите разгласиха необятно информацията за невижданите 40-градусови жеги във Англия, само че в това време доста малко внимание се обърна на аномално високата температура на водата на Средиземно море. Според теоретичен отчет, оповестен в профилираното списание “Global Change Biology ”, в средата на лятото температурите на повърхностните води в Средиземно море са били с сред 3 и 5℃ над нормата, за този интервал от годината. В някои дни температурите на водата постоянно са надвишавали 30℃. По-топлите води са по-бедни на О2 и хранителни субстанции. Като последица следим всеобщо измиране на морски типове, като са били наранени към 50 морски типа по продължение на хиляди километри от средиземноморското крайбрежие. Освен понижаване на рибните ресурси, морските горещи талази могат да причинят и проблеми на туризма, който е главен икономически бранш в района, заради разрушителните стихии, “подхранвани ” от по-топлата морска вода.
Морските горещи талази се учат задълбочено едвам през последните 10 година (с изключение на връзката им с избелването на коралите, която се изследва по-отдавна). Те се дефинират като продължителни интервали (5 дни или повече) на доста високи температури на повърхностната вода, които нормално не престават от седмици до месеци. Според интензивността си те се класифицират на степени от I-ва до IV-та. Продължителността на морските горещи талази варира, като най-дългите регистрирани събития са сред 40 и 160 дни за 80% от Световния океан и над 250 дни в засегнатите от Ел Ниньо тропически Източен Тихи океан. В Североизточния Тихи океан междинната дълготрайност е 30 дни, с оптималната дълготрайност над 200 дни.
Установено е, че морските горещи талази могат да „ ударят “ на всички места. Те могат да зародят във всеки океан по две аргументи: топлота, навлизаща в океана през атмосферата, или посредством океански течения, които носят по-топли води. Когато и двата процеса протичат дружно, те водят до топлинни талази с още по-високи температури.
Каква е връзката сред морските горещи талази и световното стопляне?
Изменението на климата е асъдействало за увеличение на честотата, интензивността и продължителността на морските горещи талази. Вече сме очевидци на 50% нарастване на дните с морски горещи талази от 1925 година насам. Сравнявайки интервала 2000 – 2016 година с 1982 — 1998 година, междинната дълготрайност на морските горещи талази се е нараснала с 84% и продължава да се усилва с 1,3 дни на десетилетие, от 1982 година Климатичните модели демонстрираха, че последните морски горещини във всички океани са били по-дълги и по-интензивни, в сравнение с може да бъде обяснено единствено с естествената колебливост. От 84% до 90% от всички морски горещи талази, зародили сред 1986 и 2005 година, се приписват на антропогенното изменение на климата.
По всяка възможност горещите талази ще зачестят в бъдеще, даже в случай че светът успее да задържи световното стопляне сред 1,5 и 2℃ над прединдустриалните равнища. Според Шестия отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), е “много евентуално ” морските горещи талази да усилят своята периодичност, дълготрайност, тримерен обсег и активност при бъдещо световно стопляне през 21-ви век. Прогнозите са те да станат 4 пъти по-чести през 2081–2100 година, спрямо 1995 – 2014 година, при сюжет с ниски излъчвания и даже 8 пъти по-чести при сюжет с високи излъчвания.
Какви са евентуалните опасности и последствия от честите морски горещи талази?
Морските горещи талази водят до загуба на биоразнообразие
Промените в топлинната среда на сухоземните и морските организми могат да имат фрапантни резултати върху тяхното здраве и богатство. Доказано е, че морските горещи талази усилват деградацията на местообитанията, трансформират ареала на типовете, усложняват ръководството на екологично и стопански значими риболовни действия, способстват за всеобща смъртност на типове и като цяло прекрояват екосистемите.
Повишаването на температурата на морската повърхнина е обвързвано с понижаване на изобилието на типове, като всеобщата смъртност при 25 бентосни типа в Средиземно море през 2003 година, срив на популациите на морски звезди и случаите на избелване на корали. Въздействието на по-честите и продължителни морски горещи събития ще има фрапантни последствия за разпространяването на типовете в бъдеще.
В края на 2013 година в залива Аляска се образува голямо леке от извънредно топла океанска вода. Няколко месеца по-късно Ник Бонд, климатолог от Вашингтонския университет в Сиатъл, го назовава „ The Blob “ – „ Петното “. Името е взето от американски научнофантастичен филм на ужасите от 1958 година за извънземна форма на живот, която продължава да пораства, до момента в който гълтам всичко по пътя си. До лятото на 2015 година „ Петното “ е удвоило размера си, простирайки се на повече от 4 млн. км2, от полуостров Долна Калифорния в Мексико до Алеутските острови в Аляска. На доста места температурата на водата доближава 2,5°C над нормата.
До края на 2016 година морската гореща вълна предизвиква колапс на екосистемите по цялото западно крайбрежие на Северна Америка, като реалокира питателните вериги и предизвиква безпорядък. Появяват се необикновени цъфтежи на токсични водорасли, както и морски типове, които нормално се срещат по-близо до тропиците. Малките риби и ракообразните, ловувани от по-големи животни, изчезват. Плажовете са осеяни с трупове на десетки хиляди морски птици, а на юг – с колонии миди, безусловно “сварени в черупките си ”. Китовете не съумяват да дойдат в нормалните си летни води. След това и треската изчезва.
Какви са икономическите загуби от морските горещи талази?
Горещите талази водят до огромни стопански загуби, тъй като трансформират „ екосистемните услуги “ на океана – т.е. изгодите, които здравите морски екосистеми дават на хората. Досега не сме разбирали какъв брой губи обществото поради морските горещи талази. Това се опита да направи ново проучване, оповестено в сп. „ Science “.
Авторите преглеждат 34 морски топлинни талази, случили се по целия свят за интервал от 25 година и откриват, че множеството са довели до понижаване на улова на риба, заличаване на гори от водорасли и ливади с морска трева или са довели до всеобща гибел на диви животни. Те откриват, че единствено едно събитие през 2016 година в южната част на Чили предизвиква вреди за повече от 800 млн. щатски $ директни загуби за аквакултурите. Друга гореща вълна в Западна Австралия води до косвени загуби от 3,1 милиарда щатски $ годишно вследствие на загуба на предпазване на въглерод, заради засягане на огромни пространства с морска трева. Морската трева, водораслите, коралите и други типове съхраняват въглероден диоксид по същия метод, по който го вършат горите на сушата. А когато те умрат, този въглерод се освобождава. Тоест, морските горещи талази също по този начин лимитират екосистемните услуги, свързани с улавянето на въглерод.
През 2011 година 34% от морската трева умира след тази гореща морска вълна, освобождавайки сред 2 и 9 млрд. т. CO₂ в атмосферата през идващите 3 година Тази гореща вълна унищожава и местообитанията на водорасли по продължение на 100 км от брега на Западна Австралия. Ловът на охлюви, миди и раци е бил наложително преустановен, а типовете риби, които са разчитали на водорасли, са намалели. Местните компании, които подкрепяха риболовците, също са изгубили доходи.
Вредният разцвет на водорасли по време на проявата на “Петното ”, да вземем за пример, е довел до затварянето на най-старата плантация за раци в Сан Франциско „ Dungeness Crab Fishery “ и до загуба от 97 млн. щатски $ за риболовците.
Въпреки че множеството въздействия са били негативни, създателите на изследването означават и някои краткосрочни позитивни последствия от трагично по-топлите води. Това се дължи основно на нови типове, които следват по-топлата вода към даден район, което води до повече благоприятни условия за лов на риба.
Морската гореща вълна през 2012 година в залива на Мейн, Съединени американски щати, да вземем за пример, е довела до загуба от 38 млн. щатски $ при лов на риба на омари. Това се дължи на ненадейно „ настъпление “ на омари, което основава пренасищане на пазара и бърз спад в цената им. Въпреки това при втора морска гореща вълна през 2016 година, риболовът на омари е донесъл спомагателни 103 млн. щатски $ вследствие на опита, насъбран след първата, което разреши на рибарите да се възползват от по-добрия улов на омари.
Истинската цена на морските горещи талази, съгласно създателите, евентуално е доста по-голяма от техните калкулации, защото доста социално-икономически резултати евентуално остават незнайни и незадоволително докладвани. Това се отнася най-много за райони с стеснен теоретичен потенциал, където морските горещи талази не са необятно проучени, като да вземем за пример в Индийския океан.
Морски горещи талази в Черноморския басейн
Според резултатите от първото изследване на морските горещи талази в Черно море, оповестено напролет на тази година, за интервала 1982 – 2020 година повърхностните води на целия басейн са се затоплили приблизително с към 0,65 ± 0,7◦C на десетилетие. Повече от 2/3 от всички морски горещи талази в Черно море са регистрирани през последното десетилетие (2010 – 2020 г.). Най-продължителните събития са били следени през 1994 година и 2020 година, а най-голяма е била честотата на явлението през 2018 година – 7 талази. През целия интервал на проучване (1982 – 2020 г.) създателите откриват статистически значимо нарастване на годишната периодичност и дълготрайност на морските горещи талази, с 1,4 ± 0,3 вълни/десетилетие и надлежно 2,8 ± 1,3 дни/десетилетие. Голям брой събития съответстват с явлението Ел Ниньо (например през 1996, 1999, 2007, 2010, 2018 и 2020 г.).
Според учените, би трябвало да намерим способи да се подготвим за по-честите и интензивни морски горещи талази, с цел да се оправим по-добре, когато те ударят. Настоящите старания на откривателите са ориентирани към прогнозиране на рисковите събития. Понастоящем експертите, които предсказват тези събития, могат да ги предизвестят с по-малко от една седмица. При задоволително огромно предупреждение риболовците могат да се реалокират в други райони или да се приготвят за събиране на нови типове, а предприятията за аквакултури биха могли да събират реколтата по-рано. И може би в бъдеще мениджърите на коралови рифове могат да внедрят нови технологии за помрачаване и изстудяване на рифове, намиращи се в сериозно положение.
Автор: Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар е на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Това лято е измежду рекордно горещите в Европа. Медиите разгласиха необятно информацията за невижданите 40-градусови жеги във Англия, само че в това време доста малко внимание се обърна на аномално високата температура на водата на Средиземно море. Според теоретичен отчет, оповестен в профилираното списание “Global Change Biology ”, в средата на лятото температурите на повърхностните води в Средиземно море са били с сред 3 и 5℃ над нормата, за този интервал от годината. В някои дни температурите на водата постоянно са надвишавали 30℃. По-топлите води са по-бедни на О2 и хранителни субстанции. Като последица следим всеобщо измиране на морски типове, като са били наранени към 50 морски типа по продължение на хиляди километри от средиземноморското крайбрежие. Освен понижаване на рибните ресурси, морските горещи талази могат да причинят и проблеми на туризма, който е главен икономически бранш в района, заради разрушителните стихии, “подхранвани ” от по-топлата морска вода.
Морските горещи талази се учат задълбочено едвам през последните 10 година (с изключение на връзката им с избелването на коралите, която се изследва по-отдавна). Те се дефинират като продължителни интервали (5 дни или повече) на доста високи температури на повърхностната вода, които нормално не престават от седмици до месеци. Според интензивността си те се класифицират на степени от I-ва до IV-та. Продължителността на морските горещи талази варира, като най-дългите регистрирани събития са сред 40 и 160 дни за 80% от Световния океан и над 250 дни в засегнатите от Ел Ниньо тропически Източен Тихи океан. В Североизточния Тихи океан междинната дълготрайност е 30 дни, с оптималната дълготрайност над 200 дни.
Установено е, че морските горещи талази могат да „ ударят “ на всички места. Те могат да зародят във всеки океан по две аргументи: топлота, навлизаща в океана през атмосферата, или посредством океански течения, които носят по-топли води. Когато и двата процеса протичат дружно, те водят до топлинни талази с още по-високи температури.
Каква е връзката сред морските горещи талази и световното стопляне?
Изменението на климата е асъдействало за увеличение на честотата, интензивността и продължителността на морските горещи талази. Вече сме очевидци на 50% нарастване на дните с морски горещи талази от 1925 година насам. Сравнявайки интервала 2000 – 2016 година с 1982 — 1998 година, междинната дълготрайност на морските горещи талази се е нараснала с 84% и продължава да се усилва с 1,3 дни на десетилетие, от 1982 година Климатичните модели демонстрираха, че последните морски горещини във всички океани са били по-дълги и по-интензивни, в сравнение с може да бъде обяснено единствено с естествената колебливост. От 84% до 90% от всички морски горещи талази, зародили сред 1986 и 2005 година, се приписват на антропогенното изменение на климата.
По всяка възможност горещите талази ще зачестят в бъдеще, даже в случай че светът успее да задържи световното стопляне сред 1,5 и 2℃ над прединдустриалните равнища. Според Шестия отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), е “много евентуално ” морските горещи талази да усилят своята периодичност, дълготрайност, тримерен обсег и активност при бъдещо световно стопляне през 21-ви век. Прогнозите са те да станат 4 пъти по-чести през 2081–2100 година, спрямо 1995 – 2014 година, при сюжет с ниски излъчвания и даже 8 пъти по-чести при сюжет с високи излъчвания.
Какви са евентуалните опасности и последствия от честите морски горещи талази?
Морските горещи талази водят до загуба на биоразнообразие
Промените в топлинната среда на сухоземните и морските организми могат да имат фрапантни резултати върху тяхното здраве и богатство. Доказано е, че морските горещи талази усилват деградацията на местообитанията, трансформират ареала на типовете, усложняват ръководството на екологично и стопански значими риболовни действия, способстват за всеобща смъртност на типове и като цяло прекрояват екосистемите.
Повишаването на температурата на морската повърхнина е обвързвано с понижаване на изобилието на типове, като всеобщата смъртност при 25 бентосни типа в Средиземно море през 2003 година, срив на популациите на морски звезди и случаите на избелване на корали. Въздействието на по-честите и продължителни морски горещи събития ще има фрапантни последствия за разпространяването на типовете в бъдеще.
В края на 2013 година в залива Аляска се образува голямо леке от извънредно топла океанска вода. Няколко месеца по-късно Ник Бонд, климатолог от Вашингтонския университет в Сиатъл, го назовава „ The Blob “ – „ Петното “. Името е взето от американски научнофантастичен филм на ужасите от 1958 година за извънземна форма на живот, която продължава да пораства, до момента в който гълтам всичко по пътя си. До лятото на 2015 година „ Петното “ е удвоило размера си, простирайки се на повече от 4 млн. км2, от полуостров Долна Калифорния в Мексико до Алеутските острови в Аляска. На доста места температурата на водата доближава 2,5°C над нормата.
До края на 2016 година морската гореща вълна предизвиква колапс на екосистемите по цялото западно крайбрежие на Северна Америка, като реалокира питателните вериги и предизвиква безпорядък. Появяват се необикновени цъфтежи на токсични водорасли, както и морски типове, които нормално се срещат по-близо до тропиците. Малките риби и ракообразните, ловувани от по-големи животни, изчезват. Плажовете са осеяни с трупове на десетки хиляди морски птици, а на юг – с колонии миди, безусловно “сварени в черупките си ”. Китовете не съумяват да дойдат в нормалните си летни води. След това и треската изчезва.
Какви са икономическите загуби от морските горещи талази?
Горещите талази водят до огромни стопански загуби, тъй като трансформират „ екосистемните услуги “ на океана – т.е. изгодите, които здравите морски екосистеми дават на хората. Досега не сме разбирали какъв брой губи обществото поради морските горещи талази. Това се опита да направи ново проучване, оповестено в сп. „ Science “.
Авторите преглеждат 34 морски топлинни талази, случили се по целия свят за интервал от 25 година и откриват, че множеството са довели до понижаване на улова на риба, заличаване на гори от водорасли и ливади с морска трева или са довели до всеобща гибел на диви животни. Те откриват, че единствено едно събитие през 2016 година в южната част на Чили предизвиква вреди за повече от 800 млн. щатски $ директни загуби за аквакултурите. Друга гореща вълна в Западна Австралия води до косвени загуби от 3,1 милиарда щатски $ годишно вследствие на загуба на предпазване на въглерод, заради засягане на огромни пространства с морска трева. Морската трева, водораслите, коралите и други типове съхраняват въглероден диоксид по същия метод, по който го вършат горите на сушата. А когато те умрат, този въглерод се освобождава. Тоест, морските горещи талази също по този начин лимитират екосистемните услуги, свързани с улавянето на въглерод.
През 2011 година 34% от морската трева умира след тази гореща морска вълна, освобождавайки сред 2 и 9 млрд. т. CO₂ в атмосферата през идващите 3 година Тази гореща вълна унищожава и местообитанията на водорасли по продължение на 100 км от брега на Западна Австралия. Ловът на охлюви, миди и раци е бил наложително преустановен, а типовете риби, които са разчитали на водорасли, са намалели. Местните компании, които подкрепяха риболовците, също са изгубили доходи.
Вредният разцвет на водорасли по време на проявата на “Петното ”, да вземем за пример, е довел до затварянето на най-старата плантация за раци в Сан Франциско „ Dungeness Crab Fishery “ и до загуба от 97 млн. щатски $ за риболовците.
Въпреки че множеството въздействия са били негативни, създателите на изследването означават и някои краткосрочни позитивни последствия от трагично по-топлите води. Това се дължи основно на нови типове, които следват по-топлата вода към даден район, което води до повече благоприятни условия за лов на риба.
Морската гореща вълна през 2012 година в залива на Мейн, Съединени американски щати, да вземем за пример, е довела до загуба от 38 млн. щатски $ при лов на риба на омари. Това се дължи на ненадейно „ настъпление “ на омари, което основава пренасищане на пазара и бърз спад в цената им. Въпреки това при втора морска гореща вълна през 2016 година, риболовът на омари е донесъл спомагателни 103 млн. щатски $ вследствие на опита, насъбран след първата, което разреши на рибарите да се възползват от по-добрия улов на омари.
Истинската цена на морските горещи талази, съгласно създателите, евентуално е доста по-голяма от техните калкулации, защото доста социално-икономически резултати евентуално остават незнайни и незадоволително докладвани. Това се отнася най-много за райони с стеснен теоретичен потенциал, където морските горещи талази не са необятно проучени, като да вземем за пример в Индийския океан.
Морски горещи талази в Черноморския басейн
Според резултатите от първото изследване на морските горещи талази в Черно море, оповестено напролет на тази година, за интервала 1982 – 2020 година повърхностните води на целия басейн са се затоплили приблизително с към 0,65 ± 0,7◦C на десетилетие. Повече от 2/3 от всички морски горещи талази в Черно море са регистрирани през последното десетилетие (2010 – 2020 г.). Най-продължителните събития са били следени през 1994 година и 2020 година, а най-голяма е била честотата на явлението през 2018 година – 7 талази. През целия интервал на проучване (1982 – 2020 г.) създателите откриват статистически значимо нарастване на годишната периодичност и дълготрайност на морските горещи талази, с 1,4 ± 0,3 вълни/десетилетие и надлежно 2,8 ± 1,3 дни/десетилетие. Голям брой събития съответстват с явлението Ел Ниньо (например през 1996, 1999, 2007, 2010, 2018 и 2020 г.).
Според учените, би трябвало да намерим способи да се подготвим за по-честите и интензивни морски горещи талази, с цел да се оправим по-добре, когато те ударят. Настоящите старания на откривателите са ориентирани към прогнозиране на рисковите събития. Понастоящем експертите, които предсказват тези събития, могат да ги предизвестят с по-малко от една седмица. При задоволително огромно предупреждение риболовците могат да се реалокират в други райони или да се приготвят за събиране на нови типове, а предприятията за аквакултури биха могли да събират реколтата по-рано. И може би в бъдеще мениджърите на коралови рифове могат да внедрят нови технологии за помрачаване и изстудяване на рифове, намиращи се в сериозно положение.
Автор: Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар е на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ