За изкушението, съгрешението и спасението на човешката душа с разказа

За изкушението, съгрешението и спасението на човешката душа с описа „ Светите покровители “ на Елин ПЕЛИН (1877~1949).

(Портрет на Елин Пелин от Цено Тодоров,1909 г.)

Светите покровители

Изворът на международните несгоди са пристрастеностите и влеченията на плътта, тленната плът, която погубва блаженството на безсмъртната душа. Докато Адам се разхождаше сам Едемския парадайс, светът беше идеален, тъй като мислите на първия човек не търсеха друго с изключение на бога и душата му и душата му беше ведра като небето, към което се стремеше. И нему беше по-добре самичък, нехаен измежду горите, езерата и зверовете. Жената му внуши мисълта, че той е еднакъв с бога, токсини кръвта му с грех и омърси желанията на душата му. Първопричината на плътските влечения иде от дявола и зачатието на индивида посредством пристрастеност е нечисто.

На тая неопровержима истина бяха се спрели един път всички свети угодници божи и радетели за спасението на човешката душа. Свети Теодосий – основателят на манастирите – повика на събор всички свои сподвижници да обмислят върху това и да изискат от господа, щото зачатието на хората да става посредством почтен взор, а не посредством телесно побесняване.

Обширната небесна зала се пълнеше със светци. Те пристигаха като видения, влизаха блажено усмихнати, пристъпяха към местата си строго и загрижено и сиянието на бледите им лица пръскаше в залата дрезгавина, каквато пръска заран над планините пробуденият взор на деня. В първите редове на това необичайно заседание изстъпваше св. Григорий Богослов, върху който усърдието за самоограничение бе се струпало, както се натрупат облаците един въз различен. От двете му страни седеха св. Василий и св. Иван Златоуст. В цялата зала нямаше по-вдъхновени от тая възвишена тройка. Близо до тях беше св. Симеон Стълпникът, осенен от духа на божията премъдрост, която постоянно избира смирени души като него, с цел да го въздигне от елементарен овчар на безсловесни твари в овчар на словесните овци. До него беше великият Пафнутий. Неизчислимите безпокойства през земния му живот като че ли още движеха тъмните му очи. С лице неясно като ерусалимска стена той гледаше в лика на светците и търсеше с неспокойствие неземната по красота Таис – мечтата, която движи живота му и с която го прибра Всевишния.

Наблизо стоеше сврян под гърбицата си св. Андрей, Христа ради юродиваго. И доста други, и доста други.

Светците смирено се подредиха на последните столове с умилени лица, със скръстени ръце. Те стоеха неподвижни, срамежливо наведени и заради тънкостта на въпроса, по който беше свикано това заседание, не смееха да вдигнат очи. Между тях седеше и българската светица Петка Самарджийска, единствената, която изглеждаше смела и самоуверена.

Св. Теодосий седна на председателския престол, надяна светлия си ореол и разгласи съвещанието намерено, като сподели:

– Свети божи угодници, задачата на нашето заседание ви е известна. Нека изиска думата оня, който желае да приказва.

От последните чинове бързо и нервно се подвигна един млад, висок светец, с лице мрачно като луната, огледваща се в смолистата вода на Мъртвото езеро.

– Искам думата – каза той.

И гласът му прозвуча въодушевено и сладко, като последната молитва на страдалец, умирающ за Христа.

– Кой сте вие? – попита ръководителят.

Цялото заседание се обърна къмто него с удивление, тъй като никой не го позна.

– Аз съм разбойникът, разпнат с Христа. В книгите на светците аз не попадам, може би по простъпка, само че господ ме удостои с безконечната орис да бъда сред вас, по този начин както съвестта върви с индивида. Аз нямам право да дискутирам върху великия въпрос, който ни е събрал тук, тъй като съм неподобаващ, само че желая да ви обърна вниманието, че и други недостойни има тука.

Събранието заропта.

– Кой хвърли това съмнение в главата ти? – чу се един глас на отвращение.

– Иуда – отговори разбойникът. – Иуда, който също не е почетен в лика на светците, само че чието дело, колкото и неприлично, стана причина за изкуплението на хората посредством тъгите и възкресението на Христа.

Нов ропот залюля събранието. Светците се закръстиха.

– Аз смятам, че всички тук сме недостойни да разискваме по въпроса за плътската пристрастеност … – продължи той.

Светците наведоха глави.

– … Но най-недостойните, които събранието би трябвало да в профил от съвещанието си, са: оракул Малахи, който е бил повече благообразен телесно, нежели душевно. Преподобний Максим Гъркът – най-учения светогорски духовник, – който е забъркан в женски работи и не е позволил, щото русинът Васил Иванович да напусне жена си Соломония и да се ожени за Елена Глинска. После св. Йероним, който целия си живот е прекарал единствено с дами, най-хубави римлянки. Обстоятелството, че той е тук сред светците, не приказва неприятно за него, само че въпреки всичко той не може да бъде задоволително неутрален по един въпрос, в който лежи ориста на дамите. По същата причина би трябвало да се в профил от събранието и българския представител св. Дамаскин от Габрово, тъй като той е обесен, тъй като закачил една хубава свищовска туркиня. Нека не му се прави никакво състрадание макар истината, че на българина мозъкът му иде късно. Да се в профил също великият страдалец на себе си отец Пафнутий, който посвети целия си живот, с цел да избави душата на прелестната Таис, която той обичаше безумно. Да се в профил още св. Павлин Милостиви, който от язичник се трансформира в християнин под въздействие на жена си – знатна и хубава римлянка. Още – преподобния Ефрем Сирин заради нескромността си на млади години. Не бивайте снизходителни поради положителното име на родителите му. Животът опровергава казаното, че положителните плодове порастват единствено на положителни корени.

Сега се обръщам към светиците. Чудно ми е по какъв начин възприятието на богобоязън, което носят в нежните си сърца, не ги е спряло да присъствуват тук. На доста от тях това може да се елементарни, само че по-много от тях ще би трябвало да се отстранят. Например: св. Синклития. Тя е споделила: „ Восъкът се топи от огъня, душата отслабва от похвалите “ – но все пак тя е била неземна хубавица и е будила неверни мисли у мъжете. Св. Варвара и нейната сподвижница Юлиана – макар и непринудено да са почернили хубостта си, най-високото оръжие, което дяволът дава на плътта, – съблечени голи за изтезание, те не са будили у тълпата толкоз удивление с търпението си пред страданията в името на Христа, колкото омайност с безподобната хубост на гърдите си. Би трябвало да се в профил също преподобната девственица Аполикария, внучката на императора Маврикияна, която е прекарвала живота си като мъж в манастира „ Св. Макария “ и от близко е изучила мъжката душа. Да се в профил също българската светица св. Петка Самарджийска, която макар битката със земното, макар поста отново си е останала дебела и влагата в очите й приказва за постоянно възбудена плът. А по въпроса, за който сме се събрали, ще кажа: не унищожавайте изкушението, тъй като ще извършите подвига за избавление доста елементарен.

Въпреки безапелационния лист на оратора събранието не в профил никого от съвещанието и разискванията бяха продължени три дни и три нощи, без да се пристигна до някакво решение.

На третия ден великият св. Иван Златоуст предложения на вечеря всички присъствуващи в събранието. Трапезата бе поставена под огромен свод от лози, по който висеха узрели гроздове.

Наредени смирено, те с чиста наслада следеха светия хазаин, който самичък поднасяше ястието с белите си ръце.

Но още при първата хапка св. Теодосий се обърна към св. Иван Златоуст и сподели:

– Иване, чорбата е безсолна.

Неговите смирени думи се повториха в хор от всички посетители.

Св. Иван Златоуст стана безмълвно, взе от солницата сол в шепата си и като потегли наред по трапезата, движеше ръката си над съдовете, като че соли.

Гостите отначало почнаха да ядат. И отново се чу в хор:

– Иване, чорбата е безсолна.

Св. Иван Златоуст отново взе сол от солницата и отново обходи съдовете, като движеше шепата си над тях, без да пусне сол.

Когато трети път се обадиха гостите и рекоха:

– Иване, чорбата е безсолна – той взе с шепата си сол, посоли чорбата, изправи се и рече:

– Както чорбата не се осолва единствено от погледа на солта, по този начин и зачатието на човек не може да стане единствено с погледа на мъж. Да бъде, както господ е наредил, и прегрешението, който дяволът хвърля със зачатието ни, да го изкупим с смирение. И дано земний героизъм на индивида да бъде стремлението на душата към бога посредством хубост и истина.

При тия думи на св. Иван Златоуст всички се прекръстиха и споделиха амин.

От: „ Събрани съчинения в шест тома “ (Том 3), Елин Пелин, изд. „ Български публицист “, 1977 година
* Портрет на Елин Пелин от Цено Тодоров,1909 година