Явор Джонев е председател на Фондация за образователна трансформация, която

Явор Джонев е ръководител на Фондация за просветителна промяна, която развива екосистема от български прогресивни учебни заведения. Коментарът му е от профила му във " Facebook ".

Ето моите разсъждения за опасността от корнавируса.

Основна теза: Да не се отварят учебните заведения в понеделник!

От систематична позиция, без страст:

1. Имаме работа със мощно заразно нещо, което не може да се спре с хигиенични ограничения и ограничение на огромни събирания.

2. Виждаме всичко със забавяне от най-малко две седмици. Следователно, сега развиването на болестта е евентуално 10 до 100 пъти повече от данните, с които разполагаме. Управляваме, гледайки обратно.

3. Заразата се развива експоненциално. Всеки притежател заразява няколко други хора, които заразяват няколко други. Една елементарна сметка: Ако всеки заразява по 3-ма други, за 7 дни инфектираните ще са 729, за 14 дни инфектираните ще са 1 594 323. Един милион и половина инфектирани души за 14 дни! А ние сега виждаме предишното преди две седмици и то отчасти (защото засичаме и тестваме доста малко от действителните случаи).

4 . Степента на оцеляване на инфектираните е в директна взаимозависимост от способността на здравната система:

а) да разпознава болните (т.е. да има задоволително проби и лаборатории, които да ги вършат - постоянно и по много);

б) да обезпечава животоспасяващо лекуване (интубатори и изолирана леглова база, О2, лекарства) на доста хора - като потребностите ще порастват също в геометрична прогресия;

в) да се самозащитава, с цел да не губи потенциала си прекомерно бързо (загуба на потенциал ще има - най-малкото заради заразявания на медицинския личен състав и усложнения по веригите за снабдяване);

г) да лимитира по-нататъшни болести от разпознатите носители.

5. Можем да предположим, че потенциалът на здравната система е стеснен. Тя може да се оправи единствено с избран брой случаи. Няма значение тъкмо какъв е този брой. При експоненциално развиване, разликата ще е единствено няколко дни. От там нататък, системата ще стартира да отхвърля. Ще бъде принудена да взима решения кой да живее и кой не.

6. При отвод на здравната система, степента на оцеляване ще намалее доста,

тъй като на тежките случаи няма да може да се оказва съответна помощ. Това значи, че и хората в дейна възраст ще са съществено застрашени от смъртен излаз, а освен възрастните и болните. Ако хората в дейна възраст бъдат наранени доста, то потенциалът за деяние и рационални решения на всички други публични системи ще стартира да понижава фрапантно. Въобще способността на обществото да се самоорганизира.

7. В тази обстановка, когато мислим за ограничения би трябвало да гледаме напред, не обратно. Трябва да преглеждаме настоящите данни като горната част от айсберг, който е растял най-малко 14 дни преди изобщо да го видим. В момента би трябвало да взимаме решения на база най-малко 1000 случая, а не на база настоящи данни. Ако предположим, че към този момент имаме 1000 инфектирани, то след единствено 7 дни ще имаме сред 64 000 и 729 000 инфектирани (зависи дали всеки заразява двама или трима други).

Следователно

забавянето на решения, до момента в който идентифицираме повече случаи на болест, е извънредно неправилна тактика.

8. Паниката е доста огромна заплаха, тъй като води до нерационални решения и дейности. Паническите дейности нормално са неведнъж по-пагубни спрямо проведени дейности на всеки член на обществото в сходство със взаимно и умишлено признати правила и проект за деяние. Дори в случай че тези правила лимитират или слагат някои човеци в неизгодни или застрашаващи обстановки. Основни метод за надзор на суматохата са ясната връзка, предварителното обмисляне, разговор с всички засегнати/заинтересовани страни и преднамерени, рационални дейности в публичен интерес.

Ако всички знаем какво вършим и за какво го вършим, както и какво не вършим и за какво не го вършим, би трябвало да избегнем суматоха.

Следователно, добра тактика сега би била да се разиска ясно и намерено обстановката и да се вземат ограничения като тези в най-засегнатите страни.

Съвсем умишлено и предумишлено да се ограничим за няколко месеца, с цел да избегнем колапс на здравната система и да избегнем многократното бързо повишаване на заболелите и смъртните случаи.

В момента. Не след седмица или две.

Ако това решение бъде добре аргументирано и показано, в случай че бъдат неотложно основани механизми за сигурност, то би трябвало да избегнем и суматохата, и колапса.

Мерките са ясни. Правим всичко, каквото направи Италия. Включително прекъсване на заплащанията по ипотеки, обезпечаване на обществени помощи за всеки, който има потребност, доставки на храна и така нататък

Ако се организираме и го създадем умишлено, разноските за този ход ще са неведнъж (в стотици пъти) по-малки от разноските и човешките нещастия, които биха се получили при закъснение на тези решения.

В тази връзка, доста значимо:

Макар децата да не са уязвима група, те доста бързо разнасят болести.

Просто няма по какъв начин да ги спреш да имат близки контакти в учебно заведение. Имаме шанс, че затворихме учебните заведения заради " естествения " грип.

Отварянето на учебните заведения от понеделник сигурно ще докара до внезапен скок на общите болести от ковид. Така ще влезем още по-бързо в спиралата, която описах нагоре.

Следователно, може би най-важното решение е да не се отварят учебните заведения.

Да се премине напълно на отдалечено образование. Нищо кой знае какво няма да се случи с образованието на децата, даже да не учат няколко месеца. Tъкмо ще могат да прочетат повече книги.

Всеки бизнес по опция да премине на отдалечена работа. Последвано от всички други ограничения, които Италия приложи.

Най-важното решение за седмицата: Да не се отварят учебните заведения в понеделник!