Как Западът си отрови парите
Янис Варуфакис, учител по стопанска система в университета в Атина и някогашен финансов министър на Гърция, в коментар за Project Syndicate
Капитализмът завладя света, превръщайси в стока съвсем всичко, което имаше стойност, само че не и цена, като по този метод вби изострен чеп сред стойностите и цените. Същото направи и с парите. Обменната стойност на парите постоянно е отразявала готовността на хората да предават скъпи неща против някаква сума в брой. Но при капитализма и откакто християнството одобри концепцията за отпущането на заем да има такса, парите също получиха пазарна цена - лихвения %.
След финансовия срив от 2008 година и изключително по време на пандемията се случи необичайно нещо: парите резервираха обменната си стойност (която инфлацията намалява), само че цената им се намали, трансформирайки се в доста случай в негативна стойност. Политици и централни банкери по нехайство бяха отровили " отчуждената дарба на човечеството " (поетичната формулировка за парите на Карл Маркс ). Отровата, която те прилагаха, беше политиката след 2008 година в Европа и Съединени американски щати на жестоки икономии за множеството, с цел да се финансира социализмът за малко на брой .
Подобно на запасите от картофи, които никой не желае да купи на преобладаващата цена, цената на парите - лихвеният % - пада, когато търсенето им се задържи под наличното количество за предоставяне назаем. Но тук е значителната разлика: до момента в който бързо падащата цена на картофите лекува бързо всеки проблем със свръхпредлагането, когато цената на парите пада бързо, се случва противоположното . Вместо да се радват, че към този момент могат да заемат по-евтино, вложителите си мислят: " Централната банка би трябвало да мисли, че нещата са мрачни, с цел да разреши лихвените проценти да паднат толкоз доста. Няма да влагам, даже да ми дадат безвъзмездни пари! " Дори откакто централните банкери понижиха внезапно формалната цена на парите, вложенията не съумяха да се възстановят - и цената на парите продължи да пада, до момента в който доближи негативна територия.
Реклама
Това беше странна обстановка. Отрицателните цени имат смисъл за неприятните, не за положителните. Когато една фабрика желае да отстрани токсичните боклуци, тя начислява негативна цена за това: нейните мениджъри заплащат на някого, с цел да се отърват от тях. Но когато централните банки стартират да се отнасят към парите по този начин, както производителите на коли се отнасят към отработените газове или атомните електроцентрали - към своите радиоактивни отпадъчни води, човек схваща, че има нещо гнило в царството на финансизирания капитализъм .
Някои коментатори в този момент се надяват, че западните пари се пречистват в пламъците на инфлацията и повишението на лихвените проценти. Но инфлацията не прогонва отровата от паричната система на Запада. След повече от десетилетие на пристрастяване към отровените пари, не се показва явен способ за детоксикация.
Инфлацията през днешния ден не е същият звяр, с който Западът се сблъска през 70-те и началото на 80-те години. Този път тя заплашва труда, капитала и държавните управления по способи, по които не би могла преди 50 години. Тогава служащите бяха задоволително проведени, с цел да изискват нараствания на заплатите, които предотвратиха рецесия на разноските за живот, и нито страните, нито частните корпорации разчитаха на безвъзмездни пари, с цел да продължат.
Днес няма най-благоприятен лихвен %, който да възвърне салдото сред търсенето на пари и предлагането на пари, без да провокира солидна вълна от частен и обществен банкрут. Това е дълготрайната цена на отровените пари. Правителството на Съединени американски щати е изправено пред невъзможната алтернатива да ограничи вътрешната инфлация и да принуди корпоративна Америка и доста другарски държавни управления да изпаднат в рецесия на платежоспособността, която ще заплаши личната непоклатимост на Америка. Нещата са надалеч по-лоши в еврозоната, където политиците отхвърлиха да създадат очевидното за банковите провали след 2008 година: да основат вярната основа на федерация - фискален съюз. Вместо това те оставят Европейската централна банка да прави " каквото е належащо ", с цел да избави еврото. Само посредством отравяне на личните си пари обаче ЕЦБ би могла да обезпечи шоуто на еврото да продължи. Днес ЕЦБ има големи количества италиански, испански, френски, даже гръцки дълг, които към този момент не може да оправдава като средство за реализиране на задачата си за инфлацията, само че не може и да се откаже от тях, без да сложи под въпрос съществуването на еврото .
Реклама
Докато размишляваме върху неразрешимата главоблъсканица, пред която са изправени Европа и Америка, това може би е добър миг да обмислим по-дълбоката причина, заради която парите могат да бъдат отровени (което не е същото като да бъдат обезценени от инфлацията). Добро начало е да вземем назаем концепцията на Алберт Айнщайн, че можем да разберем светлината единствено в случай че приемем, че тя има две разнообразни държания: това на частиците и това на вълните.
Парите също имат две природи. Първоначалната им природа - тази на стока, която търгуваме с други артикули, в никакъв случай не може да изясни за какво парите в миналото биха придобили негативна цена. Но втората им природа го прави: парите, сходно на езика, също са отражение на нашата връзка един с различен и с нашите технологии. Отразяват по какъв начин трансформираме материята и оформяме света към нас. Те дефинират количествено нашата " отчуждена дарба " да вършим нещата дружно, като колектив. След като разпознаем втората природа на парите, всичко придобива доста по-голям смисъл.
Социализмът за банкерите и строгите икономии за множеството от останалите осуетиха динамизма на капитализма, потапяйки го в положение на позлатен застой. Отровните пари течаха в потоци, само че не и в съществени вложения, положителни работни места или нещо, способно да съживи изгубения скотски дух на капитализма . И в този момент, когато призракът на инфлацията витае над нас, никоя парична политика не може да пречисти парите, да възвърне равновесието или да насочи вложенията там, където човечеството има потребност от тях.
Свързани публикации Фед увеличи лихвата с 0.75 пункта за трети следващ път 22 септември 2022, 09:26 Лихвеният залп на централни банки продължава и през тази седмицата 19 септември 2022, 06:25 Европа се e запътила към криза. Колко тежка ще е тя? 14 септември 2022, 11:51 Инвеститорите в проблематични задължения се готвят да се атакуван 9 септември 2022, 06:20 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Капитализмът завладя света, превръщайси в стока съвсем всичко, което имаше стойност, само че не и цена, като по този метод вби изострен чеп сред стойностите и цените. Същото направи и с парите. Обменната стойност на парите постоянно е отразявала готовността на хората да предават скъпи неща против някаква сума в брой. Но при капитализма и откакто християнството одобри концепцията за отпущането на заем да има такса, парите също получиха пазарна цена - лихвения %.
След финансовия срив от 2008 година и изключително по време на пандемията се случи необичайно нещо: парите резервираха обменната си стойност (която инфлацията намалява), само че цената им се намали, трансформирайки се в доста случай в негативна стойност. Политици и централни банкери по нехайство бяха отровили " отчуждената дарба на човечеството " (поетичната формулировка за парите на Карл Маркс ). Отровата, която те прилагаха, беше политиката след 2008 година в Европа и Съединени американски щати на жестоки икономии за множеството, с цел да се финансира социализмът за малко на брой .
Подобно на запасите от картофи, които никой не желае да купи на преобладаващата цена, цената на парите - лихвеният % - пада, когато търсенето им се задържи под наличното количество за предоставяне назаем. Но тук е значителната разлика: до момента в който бързо падащата цена на картофите лекува бързо всеки проблем със свръхпредлагането, когато цената на парите пада бързо, се случва противоположното . Вместо да се радват, че към този момент могат да заемат по-евтино, вложителите си мислят: " Централната банка би трябвало да мисли, че нещата са мрачни, с цел да разреши лихвените проценти да паднат толкоз доста. Няма да влагам, даже да ми дадат безвъзмездни пари! " Дори откакто централните банкери понижиха внезапно формалната цена на парите, вложенията не съумяха да се възстановят - и цената на парите продължи да пада, до момента в който доближи негативна територия.
Реклама
Това беше странна обстановка. Отрицателните цени имат смисъл за неприятните, не за положителните. Когато една фабрика желае да отстрани токсичните боклуци, тя начислява негативна цена за това: нейните мениджъри заплащат на някого, с цел да се отърват от тях. Но когато централните банки стартират да се отнасят към парите по този начин, както производителите на коли се отнасят към отработените газове или атомните електроцентрали - към своите радиоактивни отпадъчни води, човек схваща, че има нещо гнило в царството на финансизирания капитализъм .
Някои коментатори в този момент се надяват, че западните пари се пречистват в пламъците на инфлацията и повишението на лихвените проценти. Но инфлацията не прогонва отровата от паричната система на Запада. След повече от десетилетие на пристрастяване към отровените пари, не се показва явен способ за детоксикация.
Инфлацията през днешния ден не е същият звяр, с който Западът се сблъска през 70-те и началото на 80-те години. Този път тя заплашва труда, капитала и държавните управления по способи, по които не би могла преди 50 години. Тогава служащите бяха задоволително проведени, с цел да изискват нараствания на заплатите, които предотвратиха рецесия на разноските за живот, и нито страните, нито частните корпорации разчитаха на безвъзмездни пари, с цел да продължат.
Днес няма най-благоприятен лихвен %, който да възвърне салдото сред търсенето на пари и предлагането на пари, без да провокира солидна вълна от частен и обществен банкрут. Това е дълготрайната цена на отровените пари. Правителството на Съединени американски щати е изправено пред невъзможната алтернатива да ограничи вътрешната инфлация и да принуди корпоративна Америка и доста другарски държавни управления да изпаднат в рецесия на платежоспособността, която ще заплаши личната непоклатимост на Америка. Нещата са надалеч по-лоши в еврозоната, където политиците отхвърлиха да създадат очевидното за банковите провали след 2008 година: да основат вярната основа на федерация - фискален съюз. Вместо това те оставят Европейската централна банка да прави " каквото е належащо ", с цел да избави еврото. Само посредством отравяне на личните си пари обаче ЕЦБ би могла да обезпечи шоуто на еврото да продължи. Днес ЕЦБ има големи количества италиански, испански, френски, даже гръцки дълг, които към този момент не може да оправдава като средство за реализиране на задачата си за инфлацията, само че не може и да се откаже от тях, без да сложи под въпрос съществуването на еврото .
Реклама
Докато размишляваме върху неразрешимата главоблъсканица, пред която са изправени Европа и Америка, това може би е добър миг да обмислим по-дълбоката причина, заради която парите могат да бъдат отровени (което не е същото като да бъдат обезценени от инфлацията). Добро начало е да вземем назаем концепцията на Алберт Айнщайн, че можем да разберем светлината единствено в случай че приемем, че тя има две разнообразни държания: това на частиците и това на вълните.
Парите също имат две природи. Първоначалната им природа - тази на стока, която търгуваме с други артикули, в никакъв случай не може да изясни за какво парите в миналото биха придобили негативна цена. Но втората им природа го прави: парите, сходно на езика, също са отражение на нашата връзка един с различен и с нашите технологии. Отразяват по какъв начин трансформираме материята и оформяме света към нас. Те дефинират количествено нашата " отчуждена дарба " да вършим нещата дружно, като колектив. След като разпознаем втората природа на парите, всичко придобива доста по-голям смисъл.
Социализмът за банкерите и строгите икономии за множеството от останалите осуетиха динамизма на капитализма, потапяйки го в положение на позлатен застой. Отровните пари течаха в потоци, само че не и в съществени вложения, положителни работни места или нещо, способно да съживи изгубения скотски дух на капитализма . И в този момент, когато призракът на инфлацията витае над нас, никоя парична политика не може да пречисти парите, да възвърне равновесието или да насочи вложенията там, където човечеството има потребност от тях.
Свързани публикации Фед увеличи лихвата с 0.75 пункта за трети следващ път 22 септември 2022, 09:26 Лихвеният залп на централни банки продължава и през тази седмицата 19 септември 2022, 06:25 Европа се e запътила към криза. Колко тежка ще е тя? 14 септември 2022, 11:51 Инвеститорите в проблематични задължения се готвят да се атакуван 9 септември 2022, 06:20 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ