Коментар | Може ли крайнодесните в ЕС да бъдат спрени? Испания държи отговора
Саймън Тисдал - коментатор по външнополитически тематики на The Observer, в разбор за английското издание
Премиерът Педро Санчес ще води три борби едновременно, когато испанците отидат до урните на 23 юли. Дали водачът на социалдемократическата Социалистическа работническа партия ще извади сполучлив и непредвиден трик от шапката си, ще предопредели освен бъдещата траектория на страната, само че също по този начин и на Европа.
Саймън Тисдал - коментатор по външнополитически тематики на The Observer, в разбор за английското издание
Премиерът Педро Санчес ще води три борби едновременно, когато испанците отидат до урните на 23 юли. Дали водачът на социалдемократическата Социалистическа работническа партия ще извади сполучлив и непредвиден трик от шапката си, ще предопредели освен бъдещата траектория на страната, само че също по този начин и на Европа.
Първо, Санчес би трябвало да избави личната си политическа кариера. Изненадващото му решение да свика избори шест месеца предварително, откакто неговата коалиция претърпя тежки загуби на локалния избор през май, бе смело, даже евентуално самонараняващо. Повечето политици щяха да изчакат и да се надяват на смяна в публичните настроения. Но водачът на социалистите съобщи: " Подкрепете ме или ме уволнете. "
Реклама
Второ, Санчес и Sumar - нов съюз на леви и " зелени " партии, воден от известния министър на труда Йоланда Диас, ще се изправят против дясноцентристката Народна партия. Тя води с към 6 процентни пункта в социологическите изследвания, което я поставя на крачка от успеха, в случай че нейният водач Алберто Нунес Фейхоо успее да откри допустими съдружници .
Това слага Санчес пред неговата трета и значима в по-широк смисъл борба - която се следи и другаде в Европа, а точно да победи постфашистката последна десница, която разпалва антиимигрантска ксенофобия, расизъм, ислямофобия и пропагандира регресивни обществени дейности.
Както сега стоят нещата, испанската крайнодясна Vox, която е трета по величина и има франкистки корени, може да получи задоволително гласове - към този момент към 14%, с цел да помогне на Фейхоо с неговите планирани 34% да дръпне с огромна преднина . Същевременно упованията за Санчес са за 28%, а за Диас - 13%. Това трансформира Vox във групировката, от която ще зависят следизборните съдружни сметки. Нейната цена, с цел да поддържа Народната партия, е сдобиването с власт. Ако прогнозите на анализаторите са правилни, това значи, че за първи път от ерата на Франко крайнодясното ще влезе в държавното ръководство.
Същата борба се следи и другаде в Европа, а точно борбата с постфашисткото крайнодясно, което носи антиимигрантска ксенофобия, расизъм, ислямофобия и регресивни обществени дейности.
Лидерът на Vox Сантяго Абаскал наподобява податлив към диктати в жанр Франко. Иска да забрани каталунските и баските сепаратистки партии и да построи стени за задържането на мигранти. Както " Италиански братя " на Джорджа Мелони, които са непосредствен съдружник в Италия, Vox са враждебни към правата на ЛГБТ общността и към половото тъждество. Също по този начин желаят да анулират основен закон от 2007 година, който афишира режима на Франко за противозаконен и дава репарации на жертвите от гражданската война и по-късни репресии.
Реклама
От своя страна Санчес упреква Абаскал и Фейхоо, че пробват " да ни слагат в машина на времето и да ни върнат кой знае къде ", визирайки фашистката ера. Vox към този момент са в коалиция с Народната партия на районните и общинските избори. Убеждението на Санчес, че гласоподавателите ще потръпнат от смут пред опцията за съюз сред тях на национално равнище, може да изясни решението му да свика предварителен избор. Но това е чист хазартен ход.
Тази борба в Испания обаче има и по-широка значителност. Страната държи председателството на Европейски Съюз, а Брюксел е разбираемо нервозен по отношение на вероятността за засилено крайнодясно. Един избирателен успех на Vox ще отекне мощно из Европа. " Испанците би трябвало да решат дали желаят държавно управление на страната на Байдън или на страната на Тръмп ", показва Санчес.
Мнозина в Германия и Обединеното кралство, които търсят мощна противоотрова на крайната десница, ще наблюдават от близко дали обичайният социалдемократически модел на Санчес ще издържи. Същата история се повтаря и другаде в западния свят. Докато разграничените електорати се обръщат против самите себе си, рискови и антидемократични сили се възползват от вакуума.
Битката в Испания ще бъде яростна. Но кой знае, може би Санчес може да обърне наклонността.
Премиерът Педро Санчес ще води три борби едновременно, когато испанците отидат до урните на 23 юли. Дали водачът на социалдемократическата Социалистическа работническа партия ще извади сполучлив и непредвиден трик от шапката си, ще предопредели освен бъдещата траектория на страната, само че също по този начин и на Европа.
Саймън Тисдал - коментатор по външнополитически тематики на The Observer, в разбор за английското издание
Премиерът Педро Санчес ще води три борби едновременно, когато испанците отидат до урните на 23 юли. Дали водачът на социалдемократическата Социалистическа работническа партия ще извади сполучлив и непредвиден трик от шапката си, ще предопредели освен бъдещата траектория на страната, само че също по този начин и на Европа.
Първо, Санчес би трябвало да избави личната си политическа кариера. Изненадващото му решение да свика избори шест месеца предварително, откакто неговата коалиция претърпя тежки загуби на локалния избор през май, бе смело, даже евентуално самонараняващо. Повечето политици щяха да изчакат и да се надяват на смяна в публичните настроения. Но водачът на социалистите съобщи: " Подкрепете ме или ме уволнете. "
Реклама
Второ, Санчес и Sumar - нов съюз на леви и " зелени " партии, воден от известния министър на труда Йоланда Диас, ще се изправят против дясноцентристката Народна партия. Тя води с към 6 процентни пункта в социологическите изследвания, което я поставя на крачка от успеха, в случай че нейният водач Алберто Нунес Фейхоо успее да откри допустими съдружници .
Това слага Санчес пред неговата трета и значима в по-широк смисъл борба - която се следи и другаде в Европа, а точно да победи постфашистката последна десница, която разпалва антиимигрантска ксенофобия, расизъм, ислямофобия и пропагандира регресивни обществени дейности.
Както сега стоят нещата, испанската крайнодясна Vox, която е трета по величина и има франкистки корени, може да получи задоволително гласове - към този момент към 14%, с цел да помогне на Фейхоо с неговите планирани 34% да дръпне с огромна преднина . Същевременно упованията за Санчес са за 28%, а за Диас - 13%. Това трансформира Vox във групировката, от която ще зависят следизборните съдружни сметки. Нейната цена, с цел да поддържа Народната партия, е сдобиването с власт. Ако прогнозите на анализаторите са правилни, това значи, че за първи път от ерата на Франко крайнодясното ще влезе в държавното ръководство.
Същата борба се следи и другаде в Европа, а точно борбата с постфашисткото крайнодясно, което носи антиимигрантска ксенофобия, расизъм, ислямофобия и регресивни обществени дейности.
Лидерът на Vox Сантяго Абаскал наподобява податлив към диктати в жанр Франко. Иска да забрани каталунските и баските сепаратистки партии и да построи стени за задържането на мигранти. Както " Италиански братя " на Джорджа Мелони, които са непосредствен съдружник в Италия, Vox са враждебни към правата на ЛГБТ общността и към половото тъждество. Също по този начин желаят да анулират основен закон от 2007 година, който афишира режима на Франко за противозаконен и дава репарации на жертвите от гражданската война и по-късни репресии.
Реклама
От своя страна Санчес упреква Абаскал и Фейхоо, че пробват " да ни слагат в машина на времето и да ни върнат кой знае къде ", визирайки фашистката ера. Vox към този момент са в коалиция с Народната партия на районните и общинските избори. Убеждението на Санчес, че гласоподавателите ще потръпнат от смут пред опцията за съюз сред тях на национално равнище, може да изясни решението му да свика предварителен избор. Но това е чист хазартен ход.
Тази борба в Испания обаче има и по-широка значителност. Страната държи председателството на Европейски Съюз, а Брюксел е разбираемо нервозен по отношение на вероятността за засилено крайнодясно. Един избирателен успех на Vox ще отекне мощно из Европа. " Испанците би трябвало да решат дали желаят държавно управление на страната на Байдън или на страната на Тръмп ", показва Санчес.
Мнозина в Германия и Обединеното кралство, които търсят мощна противоотрова на крайната десница, ще наблюдават от близко дали обичайният социалдемократически модел на Санчес ще издържи. Същата история се повтаря и другаде в западния свят. Докато разграничените електорати се обръщат против самите себе си, рискови и антидемократични сили се възползват от вакуума.
Битката в Испания ще бъде яростна. Но кой знае, може би Санчес може да обърне наклонността.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ