Просвещението
Вярвате ли в чудеса? Ами в случай че източникът на тези чудеса е пред очите ви? Поразително удостоверение за това е упованието на чудодейните изцеления от мощите на светиите. Когато се появи такава опция, доста хората се подреждат на опашки с вярата, че всички най-съкровени мисли ще бъдат чути и изпълнени.
Как може да се изясни това?
Защо хората отиват от време на време на огромни дистанции, правейки поклоннически пътувания, не жалейки нито старания, нито време, нито пари.
Мощите, които са остатъци на християнски светци, много мощно са почитани от вярващите. Църквата вижда в тях храмовете на Светия Дух, в които Божията берекет ще пребъде даже след гибелта. Нетленните тела на светците, черепи, кости, както и дребните телесни частици могат да бъдат употребявани като реликви (от историята е известно, че доста християнски мъченици са били разкъсвани на части от животни, по време на изтезанията и са отрязвали разнообразни елементи от тяло им).
Те стартират да маркират телата на християнските мъченици в зората на християнството, когато мъченичеството се възприемало като доказателство за възкресението на Христос и успеха над гибелта. В гробовете на първите мъченици божествената литургия е била наложителна като се провеждала от вярващите по всевъзможен начин.
Първите свидетелства за чудодейни изцеления, са се били случвали точно при мощите на светиите. Хронистите записвали другите случаи на изцеления с помощ на светците. Много от тези истории са били стигнали до нашето време като са се били разгласили дружно с биографиите на този или оня светец.
В продължение на доста епохи
скептиците са се опитвали да потвърдят на всички, че останките на светци не са нищо повече от трупове, а смирната е най-честата имитация. Това станало необятно публикувано в руско време.
Съвременните технологии за научни проучвания обаче дават опция да се изучат даже такива разумно необясними неща като мощите на светците. Едно такова проучване е било направено, в Киево-Печерската лава, където били извършени изследвания, които потвърдили, че въздухът към мощите на светците имали лечебна аура, в която патогенните микроби и бактерии се били разтваряли по изцяло неясен метод. В хода на научното проучване на света било открито, че той съдържал протеини и това не е артикул от разпадането на мъртвите тъкани, а органически артикул. Забележително е било, че даже благодарение на най-модерните технологии е било невероятно да се синтезира този протеин.
Във всеки храм, където се пазели такива реликви, деликатно са се били записвали всички случаи на излекуване и други чудеса. В тази връзка най-популярна е Киево-Печерската лавра, където хора от цялостен свят ходели всяка година за излекуване от заболявания, меланхолия и други болести. Никъде другаде по света няма подобен брой мощи на светци, събрани в пещерите на Лаврата. Там се съхраняват 122. Повечето от тези реликви са нетленни. От 17-ти век учените се пробват да намерят пояснение на това събитие и да схванат, каква е магическата мощ на реликвите. За да се откри улика, какво не е направено: водата е нечиста с микроби, зърната на пшеницата са облъчени с радиация. Всеки път обаче след лечението със светите мощи не остават нито микроби, нито излъчване.
Всеки светец бил виновен
за избрана част от живота, т.е., жестоко казано, всеки от тях имал своя лична специализация. Така да вземем за пример, Монк Еразъм облекчавал депресията. Според монасите от Лаврата самият светец изпитвал отчаяние, само че монасите се молели за него.
След всичко това Еразъм изпаднал в същинско отчаяние. Но един път той имал сън, в който Богородица му била споделила, че в символ на признателност за украсата на храма, тя ще украси живота му. На идващия ден Еразъм бил постриган в духовник и няколко дни по-късно умрял.
Тези, които желаят да бъдат излекувани от прегрешението на блудството, се обръщали с молитва към Моисей Угрин. По рождение той е маджарин, боец на княз Борис. През 1019 година е бил хванат и става заложник на полска вдовица. Жената била толкоз изумена от хубостта му, че желала Мойсей да стане неин брачен партньор, по тази причина почнала да го убеждава да се ожени. Младежът по душа обаче бил духовник, по тази причина отказал предлагането на вдовицата и скрито дал отшелнически клетви. Жената в яд заповядала да го осакатят. През 1025 година той въпреки всичко съумял да се освободи от плен, след което Мойсей отпътувал за манастира, където живял към 10 години.
Що се отнася до проучванията върху другите реликви, учените стигнали до извода, че по време на живота си множеството от тези светци са били прекомерно изтощени от упорита работа и недояждане. Някои от тях имали проблеми с опорно-двигателния уред.
Всичките тези реликви
претендирали деликатна поддръжка. Веднъж на всеки три месеца реликвите трябвало да се „ преобличат “, т.е. да сменят облеклата си и един път годишно да се извеждат за проветряване. Всичко това се предписание с благословията на шефа. Всички облекла, в които са облечени мощите на светците, са били ушити от естествени тъкани.
Мощите на светиите в Киево-Печерската лавра имали специфични пазачи на пещерите, които деликатно следили влажността и температурата в пространствата. Освен това в същите пространства работило особено съоръжение, което давало опция за надзор на климата. Освен това имало монаси, които се грижели непосредствено за мощите.
Трябва също да се означи, че самото разбиране за „ нетленни реликви “ е трансформирало смисъла си през вековете. В Лаврата за първи път монасите забелязвали, че телата на светиите са доста добре непокътнати, едвам откакто са били отворили гробната ниша на един от създателите на храма, духовник Теодосий. Тялото му било зазидано в продължение на 18 години, и когато пристигнало време да го реалокират в катедралата „ Успение Богородично “, се било оказало, че косата му е била изсъхнала до главата, а ставите не са се разпаднали.
Експертите твърдят,
че с цел да станете светец, въобще не е належащо да се има отшелнически постриг. Най-важното е било чистите мисли и потвърждаването на чудесата, осъществени през живота след нея. В Църквата даже през вековете е била създадена избрана процедура за издигане на правоверен човек в светец. Първоначално се създавало специфична комисия, състояща се от епископи, свещеници, богослови, историци и лекари. Всички тези хора изучавали в детайли живота на един правоверен човек, след което установявали, какъв брой чист е бил той във вярата и духовния си живот.
След това събирали обстоятелствата за чудесата на претендента за канонизация. В случай, че имало задоволително доказателства, всички събрани документи се изпращали на Светия Синод, който решавал дали праведният човек заслужавал да стане светец или не. Има обаче и изключения.
Хората, като предписание, не се интересували от всички тези детайлности. Основното за тях е било да получат нужната помощ, с цел да се отърват от заболяванията и проблемите. Правило усещане, че хората, които се считат за атеисти, също се обръщали към мощите на светците. Те казвали, че когато посещавали мощите на светците усещали мощно главоболие и лек световъртеж. За вярващите, те са сигурни, че светците несъмнено ще им оказват помощ и че чудесата в действителност се случват.
По този метод можем решително да кажем, че чудодейните изцеления от мощите на светците са били действителност. Това се удостоверява освен от вековния опит на църквата, само че и от научните проучвания през последните години.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
