2026 ще е ключова година за развитието на изкуствения интелект.

2026 ще е основна година за развиването на изкуствения разсъдък. Това показа изпълнителният шеф на Microsoft в новогодишното си послание преди седмици. В същото, в което посъветва хората да спрат да приказват за „ AI отпадък “ (AI slop). Надела е или идеалист и визионер или не доста добър търговец. Той пробутва на света артикул, който мнозина споделят, че това, което дава не е това, което би трябвало. Но продължава да упорства, че най-хубавото занапред следва. В същото послание, в което приказва за изкуствения разсъдък, като за „ скеле на човешкия капацитет “, „ инструмент за мултиплициране на знанието “ и „ решение за провокациите пред индивида и планетата “.

Тази седмица Надела е бил посетител на Световния стопански конгрес в Давос, където оптимизмът му е като че ли леко поохладен. Един от акцентите в речта му е споменаването на заплахата от това изкуственият разсъдък да е… балон. И очевидно той би се оказал подобен, съгласно него, в случай че не стартира пълномащабно, планетарно налагане.

„ За да не е балон по формулировка, това изисква изгодите от него да са доста по-поравно разпределени “, разяснява Надела, представен от FT. Знак за това, че приказваме за балон, продължава той, е в случай че само софтуерните компании се възползват от възхода на технологията. Но с цел да може да успее изкуственият разсъдък, той би трябвало да се разпростре надалеч по-мащабно във връзка с индустриалните браншове. Както и географски. Например в разрастващите се страни, където към момента е едва употребен.

„ Дълбоко убеден съм, че това е технология, която ще стъпи на основите на мобилните платформи и облака, развивайки се. Ще се популяризира доста по-бързо, ще наклони продуктовата крива. Ще донесе благополучие на локалните общности и стопански растеж на целия свят “.

Форумът в Давос е любопитно събитие. Всяка година там се събират едни доста богато хора на среща с ръководителите на огромните страни да вземат решение бъдещето на света без да са получили пълномощие за това. И точно Давос се явява точното място за Надела да търси помощ. Самите Microsoft не престават да харчат като малко дете в сладкарница с откраднатата банкова карта на майка си. В началото на предишния месец компанията разгласи AI инвестиция на стойност над $20 милиарда в Индия.

Засега нито агентния AI, нито чатбот стратегиите наподобяват като олицетворение на тази гранд визия на Надела и сътрудниците му. Разбира се, че Microsoft надали ще пострадат чак толкоз от вероятно „ пръсване на AI балона “. Точно, както при спукването на дотком балона евентуално ще има доста страдалчество. Но най-големите ще оцелеят. Но към този момент и хора от AI промишлеността приказват все по-често от задаваща се опасност.

Като да вземем за пример Йошуа Бенджио, определян за един от бащите на изкуствения разсъдък. „ Има ясна заплаха да се срещнем със стена “, разяснява неотдавна в изявление за The Guardian. “Че има някаква компликация, която не виждаме сега. И за която няма да намерим бързо решение. А това може да докара до действителен финансов провал. Много от хората, които влагат трилиони сега в технологията чакат напредъка да продължи със същия ритъм, с който се движи в този момент “.

Предупреждението на Бенджио звучи някак си разумно. Сочи го и математиката. Ако всичките тези трилиони долари са отишли за генератори на глупави картинки и ботове, които карат хората да се отписват от услуги, прехвърляйки се към такива, където са обслужвани от действителни хора, в това просто няма смисъл. Евентуалното решение тук е появяването на AGI (artificial general intelligence). Еволюция на технологията, при която служащите с „ бели якички “ могат да бъдат сменени дейно и напълно. Колкото и апокалиптично да звучи на някои. Но тук няма място за сантименти. Става дума за трилиони и упования, които би трябвало да бъдат задоволени. Кутията на Пандора към този момент е отворена и въпросът не е „ или-или “. Ситуацията по този начин или другояче е по-скоро lose-lose. Заложени са доста, в действителност доста пари на масата. Както появяването на AGI би оставило милиони на обществени помощи, по този начин и неналичието му. Положението бива добре систематизирано от Дан Милмо от The Guardian.

“Ще има последици, в случай че AI фирмите не изпълнят обещанията си “, написа той. „ Американските, стокови пазари подтиквани мощно от софтуерните акции може да се срутят. И причинят вреди на персоналните финанси на хората. Дълговите пазари, обвързани с взрива на дейта центровете може да получат удар, който ще се усети на всички места. Растежът на Брутният вътрешен продукт в Съединени американски щати, който се облагодетелства от AI инфраструктурата, може да се срине. Което пък на собствен ред ще окаже резултата на доминото над обвързваните със Съединени американски щати стопански системи “.