3 навика, които ни изтощават ежедневно, без да ги осъзнаваме
Умората не постоянно идва от липса на сън или прекомерно доста задания. Понякога тя е резултат от привички, които сме приели за „ естествени “ – толкоз нормални, че даже не ги виждаме. Те не ни изтощават внезапно, а постепенно и натрупващо, ден след ден.
1. Живеем в режим на непрекъснато отсрочване на себе си
• „ Само още малко “
• „ Ще си умря по-късно “
• „ Първо да свърша това. “
iStock
Този табиет основава чувството, че почивката би трябвало да бъде заслужена. Че първо би трябвало да дадем всичко от себе си – и чак по-късно да си позволим пауза. Проблемът е, че „ по-късно “ съвсем в никакъв случай не идва.
Когато нямаме ясни граници сред работа, отговорности и персонално време, мозъкът остава в непрекъснато напрежение. Дори когато седим, ние не си почиваме същински, тъй като вътрешно към момента сме „ на линия “.
С времето това води до чувство за хронична отмалялост, липса на мотивация и нервност – без забележима причина.
2. Игнорираме сигналите на тялото и страстите си
• Лека болежка, напрежение, главоболие, чувство за тежест
• Раздразнение, горест, потребност от тишина
/iStock
Често ги подминаваме с мисълта, че „ не е нищо съществено “. Пием още едно кафе, продължаваме да работим, споделяме си, че ще се оправим.
Истината е, че тялото и страстите ни непрекъснато ни дават информация. Когато ги пренебрегваме, те не изчезват – просто се натрупват. В един миг умората към този момент не е краткотрайна, а непрекъсната.
Да се вслушаме в себе си не значи да се отхвърляме. Означава да реагираме в точния момент, преди изтощението да стане норма.
3. Емоционално пренатоварване поради желанието да сме „ комфортни “
• Да бъдем разбиращи
• Да не сътворяваме спор
• Да не отхвърляме.
iStock/Getty Images
Много хора привикват да слагат потребностите на другите пред своите – не тъй като го желаят, а тъй като по този начин са научени. В резултат постоянно споделят „ да “, когато вътрешно усещат „ не “.
Този табиет води до прочувствено привършване. Натрупват се незадоволство, тиха отмалялост и чувство, че даваме повече, в сравнение с получаваме.
Емоционалната отмалялост е изключително подла, тъй като не се вижда извън – само че се усеща мощно от вътрешната страна.
Понякога не е нужно да променяме целия си живот. Достатъчно е да обърнем внимание на тези дребни, ежедневни модели – и да си дадем разрешение да бъдем малко по-грижовни към себе си.
1. Живеем в режим на непрекъснато отсрочване на себе си
• „ Само още малко “
• „ Ще си умря по-късно “
• „ Първо да свърша това. “
iStock Този табиет основава чувството, че почивката би трябвало да бъде заслужена. Че първо би трябвало да дадем всичко от себе си – и чак по-късно да си позволим пауза. Проблемът е, че „ по-късно “ съвсем в никакъв случай не идва.
Когато нямаме ясни граници сред работа, отговорности и персонално време, мозъкът остава в непрекъснато напрежение. Дори когато седим, ние не си почиваме същински, тъй като вътрешно към момента сме „ на линия “.
С времето това води до чувство за хронична отмалялост, липса на мотивация и нервност – без забележима причина.
2. Игнорираме сигналите на тялото и страстите си
• Лека болежка, напрежение, главоболие, чувство за тежест
• Раздразнение, горест, потребност от тишина
/iStock Често ги подминаваме с мисълта, че „ не е нищо съществено “. Пием още едно кафе, продължаваме да работим, споделяме си, че ще се оправим.
Истината е, че тялото и страстите ни непрекъснато ни дават информация. Когато ги пренебрегваме, те не изчезват – просто се натрупват. В един миг умората към този момент не е краткотрайна, а непрекъсната.
Да се вслушаме в себе си не значи да се отхвърляме. Означава да реагираме в точния момент, преди изтощението да стане норма.
3. Емоционално пренатоварване поради желанието да сме „ комфортни “
• Да бъдем разбиращи
• Да не сътворяваме спор
• Да не отхвърляме.
iStock/Getty Images Много хора привикват да слагат потребностите на другите пред своите – не тъй като го желаят, а тъй като по този начин са научени. В резултат постоянно споделят „ да “, когато вътрешно усещат „ не “.
Този табиет води до прочувствено привършване. Натрупват се незадоволство, тиха отмалялост и чувство, че даваме повече, в сравнение с получаваме.
Емоционалната отмалялост е изключително подла, тъй като не се вижда извън – само че се усеща мощно от вътрешната страна.
Понякога не е нужно да променяме целия си живот. Достатъчно е да обърнем внимание на тези дребни, ежедневни модели – и да си дадем разрешение да бъдем малко по-грижовни към себе си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ