Kак да се пренесат научните открития в бизнеса?
Втори неофициален съвет на министри от Европейския съюз се организира в София. Денят е отдаден на науката, а главната тематика на полемиката е по какъв начин да бъдат пренесени научните открития в бизнеса.
Представителите на 28-те страни членки дружно с Швейцария и Норвегия са си сложили две съществени цели - по какъв начин да ускорят прехвърлянето на познания от научните среди към бизнеса, а втората - по какъв начин да ускорят основаването на нововъведения, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Цветелина Катанска.
Председател на днешната полемика е българският министър на образованието и науката Красимир Вълчев, а специфичен посетител комисарят за проучвания, просвета и нововъведения - Карлош Моедаш.
До 2020 година Европейски Съюз си е сложил за цел 3% от Брутният вътрешен продукт на страните да отива точно за просвета - 2% частни вложения и 1% обществени разноски. България си е сложила за цел 0,5% обществени разноски до 2020 година
Красимир Вълчев - министър на образованието и науката Темите съответно са свързани с прехвърлянето на познания и развиването на човешкия капитал в региона на науката. Но ние би трябвало да намерим положителните механизми за трансфер на знанията и за увеличението на потенциала за нововъведения. Ще обсъдим европейска рамка за кариерно развиване на изследавателите, която уповавам се, ще бъде един от механизмите за привличане на повче младежи към изследователска специалност. Карлош Моедаш - еврокомисар за проучвания, просвета и нововъведения Тук съм да приказваме за метода, по който ще се развиват нашите стратегии, свързани с нововъведенията през идващите 7 години. Големият проблем е, че ние сме доста положителни в основаването на познание, ние влагаме пари и получаваме познания. Но по-късно не сме толкоз положителни в трансформирането на знанията в артикули. Става въпрос за чисти нововъведения - по какъв начин да продадем тези артикули, по какъв начин да имаме по-добри компании, с повече работни места и да произвеждаме повече артикули. Това би трябвало да променим.
Представителите на 28-те страни членки дружно с Швейцария и Норвегия са си сложили две съществени цели - по какъв начин да ускорят прехвърлянето на познания от научните среди към бизнеса, а втората - по какъв начин да ускорят основаването на нововъведения, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Цветелина Катанска.
Председател на днешната полемика е българският министър на образованието и науката Красимир Вълчев, а специфичен посетител комисарят за проучвания, просвета и нововъведения - Карлош Моедаш.
До 2020 година Европейски Съюз си е сложил за цел 3% от Брутният вътрешен продукт на страните да отива точно за просвета - 2% частни вложения и 1% обществени разноски. България си е сложила за цел 0,5% обществени разноски до 2020 година
Красимир Вълчев - министър на образованието и науката Темите съответно са свързани с прехвърлянето на познания и развиването на човешкия капитал в региона на науката. Но ние би трябвало да намерим положителните механизми за трансфер на знанията и за увеличението на потенциала за нововъведения. Ще обсъдим европейска рамка за кариерно развиване на изследавателите, която уповавам се, ще бъде един от механизмите за привличане на повче младежи към изследователска специалност. Карлош Моедаш - еврокомисар за проучвания, просвета и нововъведения Тук съм да приказваме за метода, по който ще се развиват нашите стратегии, свързани с нововъведенията през идващите 7 години. Големият проблем е, че ние сме доста положителни в основаването на познание, ние влагаме пари и получаваме познания. Но по-късно не сме толкоз положителни в трансформирането на знанията в артикули. Става въпрос за чисти нововъведения - по какъв начин да продадем тези артикули, по какъв начин да имаме по-добри компании, с повече работни места и да произвеждаме повече артикули. Това би трябвало да променим.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ